Джеймс беше нов тук и ще излъжа, ако кажа, че наистина познаваше някого. Повечето, представили му се, бяха слидеринци, така че опитът му се свеждаше до няколко властни горили, хванали ожесточено по филия в ръка, сякаш това е света. А преди мислеше баща си за досаден... Не е нищо в сравнение с тях. Опитваше се да се “внедри“ в обществото, както сам посъветва себе си, но се оказа по-трудо отколкото предполагаше. Най-вече заради отегчението, което пораждаше всеки един, с когото се запознаваше. Може би просто не беше попаднал на правилния човек в правилното време и на правилното място. А и какво толкова? Накрая сигурно щеше да принизи стандартите си до минимум, за да задоволи нуждите си за прости разговори. Дори към тях беше придирчив. Повечето се оказваха толкова повърхностни още след първото "Здрасти", че се отказваше да дълбае по-навътре. Басейнът щеше да се окаже метър и двадесет. Но нали знаете какво казват за това, че удавникът и в локва ще се удави.
Беше излезнал на чист въздух да прочисти главата си. Часовете тази седмица му се бяха видели натоварващи и нямаше търпение те да свършат, за да се отдаде на собствените си интереси в стаята на Слидерин. Точно докато мислеше за купчината скрити книги под леглото му, чу нечии стъпки в далечината и се обърна по посока на звука. Кой беше дръзнал да наруши минуните му душевен комфорт, заради поредното безсмислено разменяне на реплики? Подготви безразличното си изражение с цел да пропъди досадника и да продължи устременото си съзерцаване в небитието.