Ето,че и играта започна.Хмм..беше толкова лесно да им вземеш знамето.Е зависи каква стратегия използваш.Бях в този лагер от година и знаех всичките им стратегии.Бързо минах покрай всички,като едни ги обезоръжавах,а на други беше лесно да им избягам.Скоро стигнах границата,но трябваше да внимавам,тук винаги чакаха за засада,но беше лесно и да им избягаш.Не след дълго намерих и знамето им.Но беше прекалено тихо.И това не ми харесваше!Определено нямаше да оставят знамето си без защита,е макар и всичките пъти да ги побеждавах.Огледах се и се ослушах добре.Знаех,че все някой ще го пази,но нямаше да излезе,ако аз не направя първата крачка.Тръгнах напред,като държах здраво мечът си в ръка и се оглеждах на всички страни.Но ако го бяха оставили така,беше да е доста жалко!