- Винаги предпочитам да правя упражненията си преди закуска.
- О, и ние също. – Джон застана зад мен. От тона му личеше, че се забавлява.
Мъжете си размениха разбиращи погледи.
- Смятах, да сляза долу към девет. – глупаво изтърсих
- Да, наистина смяташе. – Джон сложи ръка на рамото ми.
- Ние се увлякохме в един спор... – усетих как червенина се плъзва по лицето ми.
За голямо мое смущение, Тохо ме изгледа внимателно. Допря показалец до устните си и ритмично почука по тях. Притисната между мълчаливия поглед на японеца и ръката на Джон върху рамото ми, едва се сдържах да не избухна.
- Нали не си вземала хапчета, Кейси? – попита Матоки
- Да съм...Какво?
- Тохо има предвид транквилантите, скъпа.
- Уверявам те, че не съм взимала хапчета, Тохо!
- Да, виждам, че е така. Транквилантите щяха да прикрият напрежението ти.
Джон ме погали по косата, без да объща внимание на вдървената ми стойка.
- Мисля, че е станала със задника нагоре. Всъщност, май и двамата станахме така. – той ме погледна с шеговита усмивка – Хайде утре да станем както трябва, искаш ли?
- Да, хайде утре сутринта да направим нещо различно. – заядох се аз
Тохо не изглеждаше особенно заинтересуван от креватните ни ритуали.
- И така, ще започнем след двадесет минути в кабинета ти.
- Ще си донеса документите. – бързо казах аз
- Документите?!
- Какво говориш, скъпа? Тохо има предвид уроците ти по айкидо и медитация. Никога не се говори за бизнес преди утренните ритуали. – Джон ме целуна по бузата – Не би могла да избереш по-подходящ момент да започнеш. Обзалагам се, че след това ще се почувстваш нов човек. Нали, Тохо?
- Точно навреме. Точно навреме. – кръстоса ръце японеца
- Тохо, ще се изненадаш, колко схватлива е Кейси
- Хубавата изненада, - отвърна той – е винаги високо ценена.

ДЖОН:

Когато малко по-късно Уес почука на вратата, тъкмо се бях облякъл
- Ако търсиш Кейси, - любезно обясних – тя е в кабинета с Тохо и учи айкидо. Обаче на твое място не бих ги безпокоил. Това е личен ритуал.
Уес ме изгледа с присвити очи и влезе в спалнята.
- Това вече на нищо не прилича. Ти спиш с Кейси в спалнята и. Тя извършва лични ритуали в кабинета с японския си приятел, а онзи тип Куин ни изправя с Бренда на нокти! Сега стои в кухнята с Акико и `и разказва колко е нещастен, че Бренда не му отделя време. Той се мисли поне за Пол Нюман!
- Да, явно се е засилил да вземе Оскар. – усмихнах се
- Ще му дам аз един Оскар! При това заедно с разбит нос, ако само още веднъж се опита да хване Бренда под масата, като снощи на вечерята.
- Като че съм пропуснал нещо интересно в трапезарията.
- Искам да зная, що за сцена се разиграваше между вас в кабинета? Да не говорим за спалнята на Кейси.
- Не объркваш ли малко ролите, Уес? Кейси е твоя бивша съпруга. Не е твоя работа да ме питаш, какво правим с нея в кабинета или в която и да било стая.
- Бивша или не, все пак съм загрижен за нея. И не искам да я видя оскърбена. Май Куин не е единственният, увлякъл се в ролята си. Не вземаш ли ролята си на съпруг твърде сериозно?
- А какво ще кажеш, за твоята роля на гадже на Бренда? – контрирах го аз
- Може би всичко започна като игра, но излезе, че Бренда е страхотна жена.
- Ето, виждаш ли. Така стана и с мен и Кейси. Повярвай ми, не че съм си търсел бройка. Кейси е нещо различно. Направо щурмува сърцето ти и се настанява в него.
- Ще ти кажа нещо. – поверително рече Уес – Самият...ъ-ъ...Първият път, когато отношенията между мен и Кейси прераснаха от добро приятелство в по-дълбока връзка, разбрах, че ще се оженя за нея. Дори аз бях този, който пришпори нещата. Кейси се опитваше да бъде разумна. През повечето време тя наистина е извънредно разумна, но има моменти...
- Всеки от нас има такива моменти.
- Да. Така се случи с мен и Кейси. А сега ми се случва отново...С Бренда.
- Може би този път ще имаш повече късмет.
- Да, обаче може и да нямам. – Уес закрачи из стаята – Там е цялата работа. Между мен и нея нещо направо прищтрака. Тя също го усети. Но нека се опитаме да бъдем разумни.
- Няма да е лесно. – отвърнах сухо
- Нямам много опит. Нито пък Бренда. Както тя ми разказа, вие двамата сте се оженили също така прибързано, както и ние с Кейси. И двамата бихме могли отново да повторим същата грешка. На този етап дори не би трябвало да мисля за брак. Та аз едва я познавам, а в главата ми вече звучат сватбенни камбани! – спря да крачи и се извърна към мен – Някаква жена ми завърта главата и аз веднага мисля да се оженя за нея, дори да имаме деца...Винаги съм искал да имам семейство. Винаги съм си представял как се прибирам в къщи при малката си женичка, трите или четирите деца, кучето...Може би една-две котки...По дяволите, защо не и кокошки! Не в къщата, разбира се.
- Това звучи много...разумно. – леко се усмихнах
- Не и за Кейси. – намръщи се Уес – За нея това винаги е изглеждало непивлекателно. Умът и е другаде.
- В кариерата и? – едва прикрих колко съм заинтерисован
- Когато решихме да се оженим, току-що я бяха повишили в началник на отдел ,, Развитие”. За нея това бе голяма крачка нагоре. Вълнуваше се, и аз се вълнувах заради нея. Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против жена ми да прави кариера.
- Ако между другото може да се грижи и за няколко деца, кучета, котки и кокошки...?
- Да, това изисква много. Но аз бих и помагал. След като решихме да се оженим, казах на Кейси, че бих преминал на друга длъжност във вестника, за да не пътувам толкова много. Тя ме разубеди. Смяташе, че тъй като ще са и нужни най-малко една-две години, за да привикне с новото си положение и това ще и отнеме много време, ще бъде по-добре ако не се навъртам наоколо. След това... – той въздъхна – Е, не стигнахме твърде далеч. Предполагам, че и двамата сме знаели, че нищо няма да излезе.
- Случва се понякога. – опитах се да звуча философски
- Зная. Не обвинявам Кейси. Тя е много специална. – продължи Уес - Може да играе ролята на непоколебима бизнесдама, която може да се справи с всичко, а всъщност е твърде уязвима. Просто си е изградила непроницаема фасада. Ще ти кажа нещо Джон, ти наистина си и влязъл под кожата. Никога преди не съм я виждал да се държи така.
- Мисля, че заслугата не е изцяло моя. Част от нея се пада и на нашата енергична японска двойка.
- Говорех за сърцето на Кейси. Мислиш, че не съм забелязал особенния блясък в очите и? Че не видях руменината на бузите и след...Е, знаеш за какво говоря. Кейси не е кокетка. При нея всичко е сериозно. Взима всичко присърце. Не искам да я видя наранена. Разбираш ли?
Приближих до Уес и поставих ръка на рамото му.
- Аз съм луд по нея, Уес. Тя ме порази право тук! – поставих ръка на гърдите си
- Кейси не е обикновенна жена, Джон. Тя притежава огромен потенцял. Нуждае се само от подходящ...
- Партньор? – подсказах му
- Да. Аз бях лош партньор. Нямах търпение. Исках да я оформя като нещо, което тя не желаеше да бъде.
- Аз харесвам формите и точно такива, каквито са. – усмихнах се шеговито
- Значи си луд по нея.
- Влюбен съм до уши.
- Добре. – Уес сърдечно ме потупа по гърба – Ти свали товар от плещите ми. Остава ми, да се тревожа само за нас с Бренда.
Дружески го прегърнах през раменете и двамата заедно излязохме от спалнята.
Докато вървяхме през коридора реших да го успокоя:
- Не че Бренда и аз някога специално сме разговаряли по този въпрос, но бих се обзаложил, че не би имала нищо против кокошките. Можете да разчитате, че аз ще ви направя кокошарника като сватбен подарък. Тъкмо ще съм събрал опит, след като построя онази ,, колиба „ на Кейси.

БРЕНДА:

Насочих се към кухнята и от вътре дочух гласа на Акико:
- И така Дейвид, как се срещнахте за първи път с Бренда?
- Съдбата ни събра. – драматично промълви Дейвид, и усмихнато се извърна към мен – Нали, Брен?
- Определено беше съдбата. – налях си кафе и развеселена седнах до Акико
- Ах, – изрече Дейвид с печална въздишка – капризният пръст на съдбата!
Едва здържах смеха си. Дейвид се беше овлякъл да подръжава на Оливие, а не подозираше, че е роден за комедиен актьор.
- Капризен пръст? – очудено попита Акико
Не успях да сдържа кикота и притиснах ръка към устата си.
- Извинявайте.
- О, не знаех, че вие американците, наричате този жест капризен пръст. – Акико се засмя
- Не, не! – закикотих се още по-силно – Дейвид не искаше да каже това. Този израз означава, че нещата не стават така, както очакваме.
- О, разбирам. – кимна Акико
- Но аз се надявам, че сега късметът ми ще се промени. – Дейвид се наклони напред
- Което е писано, ще стане. – съчувственно се усмихна Акико – Това е американски израз нали?
- Точно така. – кимнах с игриви пламъчета в очите.
- Аз съм ирландец, Бренда. – Дейвид застана зад мен, сложи ръце на раменете ми и ме целуна по бузата – Не вярвам на тези ,, така е писано”. Трябва да се бориш, за това което искаш. А аз искам теб. – изръмжа с гласа на Хъмфри Богарт.

КЕЙСИ:

Стоях с кръстосани крака на пода с лице към Тохо и отчаяно се мъчих да се отпусна.
- Усещам напрежението ти Кейси. – смъмри ме той
- Опитвам се с всички сили...
- Там е работата. Опитваш се твърде усърдно. Просто трябва да изчистиш съзнанието си от всичко.
Затворих очи и се опитах да се съсредоточа отново. По-добре да бяхме опитали малко айкидо. То поне включваше движение и активност, въпреки, че се чувствах тромава и непохватна пред атлетичната грация на Матоки.
Тохо поде нисък ритмичен напев и аз го погледнах изпод спуснатите си клепачи. Той стоеше като мен с кръстосани крака, абсолютно неподвижен, с наведена глава, затворени очи и спокоен израз. Дишането му бе дълбоко и равномерно, а тялото – съвършенно отпуснато. След няколко минути той спря да пее, но не промени положението си. Дори се зачудих дали не е заспал. Внимателно го загледах с широко отворени очи.
Останах поразена от изсечените интелигентни черти на японеца, дори в тази дълбоко отпусната поза. Бях впечатлена и от способността му да се контролира и да бъде силен. Някога навярно бих се сравнила с него, но за момента само му завиждах.
Тохо усети че го наблюдавам и блестящите му черни очи се отвориха. За мой ужас, аз се изчервих.
- Ах, тези западняци! Големи индивидуалисти сте. Наистина ме изумявате. Джон, брат ти, Бренда и Уес – всички. Но ти Кейси, ме изумяваш най-много.
- Аз? – колебливо се усмихнах
- Като японец бих казал, че чувствата погубват разума. – изправи се, застана над мен и ме погледна – Това обаче не винаги е вярно. В твоя случай, чувствата допълват разума.
Не бях сигурна дали той счита това за предимство, но преди да се реша да попитам, на входната врата се позвъни. Тъкмо се надигах и звукът на звънеца ми подейства, като сигнал за тревога от пета степен.
- О, не! – промълвих стреснато – Ако това е още един съпруг, ще капитулирам.
- Какво каза, Кейси? – попита Тохо зад гъба ми
- Нищо. Чудех се дали не е бакалинът...Хенри. От пазара. – нервно се усмихнах и трепереща се запътих към вратата – Ще отида да видя кой е. Защо не останете тук и не попеете още малко?
Изрекох наум една молитва и се запътих към входната врата. Бях изпълнена с лоши предчувствия...