Лични данни
име: Маргарет Луиза Дейвис - Ленъкс
прякор: Маги
дата на раждане: 18.09.1850г
място на раждане: Лондон, Великобритания


Семейство и приятели
баща: Aндрю Дейвис
майка: Исла Дейвис
братя и сестри: Джон и Саманта
приятели: сем. Кълън и няколко върколаци покрай тях, някои вампири-номади
други роднини:
съпруг - Питър Ленъкс
осиновени деца: Дейвид, Катрин, Ник и годеницата му - Лина


Външен вид
Висока съм 1,71м, имам нормална фигура нито слаба, нито пълна. Косата ми е златисто руса, дълга до средата на гърба. (Преди стигаше до средата на бедрата, но след трансформацията я подстригах) Очите ми са като на всички вампири-вегетарианци - златни, а преди ми бяха зелени. Обичам марковите дрехи и високите обувки. Имам собствен стил и не мога да си позволя някой да ми казва как да изглеждам.


Характер
Добро същество съм, не понасям добре скандалите. Имам чувство за хумор. Жизнерадостна и весела съм, не мога да мразя, затова нямам врагове. Поне засега. За близките и приятелите си съм готова на всичко. Винаги имам собствено мнение. Обичам охолството. Обичам всякакви забавления - предимно да се срещам с най-близките ми приятели - сем.Кълън. Имам добър самоконтрол, така че не ми пречи да съм сред много хора.


Как станах вампир
Като човек живеех в Лондон. Родителите ми бяха доста заможни, така че не ми липсваше нищо. За мен богатството е било нещо временно и винаги съм го чувствала като даденост. Имахме огромна къща в скъп квартал, където често канех приятелки на гости с приспиване. Виждах, как ми завиждат на просторната стая, но не им казвах нищо. Така беше докато станах на двадесет. Тогава отидох на гости на баба ми в провинцията за едно лято. Там прекарах няколко прекрасни месеца. Последния ден бях на разходка в близката гора. Беше началото на септември и необичайно топло. Вървях си,радвах се на природата и берях цветя. Тогава видях как нещо много бързо пропълзява към мен и после усетих болка в крака. Забелязах, че е било змия. Опитах се да се прибера, но силите ме напускаха и в същия миг се строполих на земята, в безсъзнание. По-късно умът ми се проясни от друга, много по-силна болка. Оказа се, че Питър бил на лов, усетил кръвта ми и тръгнал към мен. Видял ме и решил, че може да ме спаси. И успял. Трябваше ми около век, за да се науча а се контролирам. Сега се радвам, че не представлявам опастност за хората.


Талант
Моята дарба е близка до тази на Алис Кълън. Нейните видения могат да се променят, докато аз виждам нещата точно такива, каквито ще се случат. И за разлика от нея, мога да виждам полувампирите и върколаците, дори и не толкова ясно.