(Ренесме)

Събудих се от лъчите, които падаха точно върху очите ми. Изправих се леко в леглото и се огледах наоколо. Днес щеше да бъде ден като всички останали ... може би. Единственото различно е, че днес е Петък - денят за купон след училище. Усмихнах се бегло и станах полека. Нахлузих двете преобърнати чехли и се насочих с бавни крачки към банята.
Затърках събите си с четката, мислейки си че тази вечер едва ли ще се върна, тъйче трябваше да ги почистя по-добре. Като свърших си хвърлих един душ и се приготвих за обличане. Извадих от гардероба любимата ми, за топло време, блуза и тясните дънки . Когато свърших с обличането си взех чантата с ластици, фиби, очни линии и какво ли още не и отново се върнах в банята. Застанах пред огледалото и извадих пресата. Изправих леко косата си - колкото да й предам фолма. Сложих от очната линия и малко от гланца. Оставих там нещата - по-късно щях да ги оправя.
Дръпнах от закачалката малката раница, с която ходех на училище и отворих вратата на стаята си. Другите още си бяха в техните. Не исках да ги безпокоя затова само си взех една ябълка и излезнах навън. Джейк беше обещал да ме закара, затова седнах на стълбите пред входа, метнах раницата настрана и загризах ябълката.
След около тридесет минути той се появи с колата, която бе поправил преди около три месеца и ми отвори вратата до шофьорското място.
- Здравей, Нес! - поздрави ме с неговата лъчезарна усмивка. Махнах му в отговор и се качих в колата. Той дойде и запали двигателя.
- Та, как е моята хубавица днес?
- Добре .. Ти? - смънках аз.
- Супер както винаги! - похвали ми се той и продължи да разпитва. - Днес е Петък, нали? Ще излизаш ли с компанията ти?
- Най-вероятно. Защо?
- Просто питам ... Нали ще се прибереш до 10?
- Сметка ли ще ми държиш?! - попитах го троснато и се обърнах към човека, който току-що ме бе разгневил. Не стига, че баща ми го правеше, ами сега й Джейкъб.
- Ренесме, знаеш, че се притеснявам за теб. Не искам нещо да ти се случи! Пък и баща ти ... - не го оставих да довърши, защото вече бяхме стигнали и аз отворих ядосано вратата на скъпата му количка. Обърнах се за последно и му казах:
- Писна ми! Мога да ходя където и когато си поискам и ти нямаш право да ми държиш сметка, ясно ли е?! Не съм вързана за теб!!
Затворих вратата и се запътих към училището, но той ме настигна и ме спря.
- Съжалявам, Нес! Не исках да те ядосам ... ако искаш иди. Нищо няма да ти кажа. Аз просто се тревожа за теб - това е!
- По-добре се тревожи за приятелите си. Остави ме на мира. Искам да съм сама!
Отдръпнах го от пътя си и се запътих към първата сграда.