(СИЛВИЯ)

С Крис стояхме изнервени в хотелската стая, аз - защото вече закъснявахме и защото предвидената за събитието рокля не ми ставаше и се наложи в последния момент да търсим нова; Крис - защото се притесняваше за тортата.
Още преди месец беше заявил, че иска да я направи той и никой не възрази, повечето от гостите и без това не можеха да понасят мириса на човешка храна.
Партито щеше да продължи 3 дни, бяхме наели балната зала на хотела за целта. Намирахме се в Лос Анджилис, Амарилис беше предложила мястото. В началото Крис беше много против да пътуваме при сегашното ми състояние, но Дани успя да го убеди. А като споменах Дани...
– Крис, отиди да им кажеш да побързат! - измрънках аз.
– Преди малко нали им се накарах, казаха, че идват след минутка.
Въздъхнах. И откога една минутка се равняваше на 15???
На вратата се почука. Крис скочи да отвори. Беше Лети, изглеждаше страхотно, както винаги. Алекс беше застанал зад нея и изглеждаше ужасно неспокоен в тъмносивия костюм, който с Лети му бяхме предложили. Напълно разбирах притеснението му - Алекс не обичаше прекалено многото хора, събрани на едно място, освен това (не бях сигурна), но мисля, че това беше първият път, когато обличаше костюм.
– Топло ми е - измърмори той на Лети - ще се изпотя!
– Вампирите не се потят - отговори Лети механично, след което прекрачи прага и се ухили на Крис.
– Уффф - въздъхна той с досада. Разбрах, че съм пропуснала нещо и се изкашлях нарочно. Крис се обърна към мен и побърза да обясни.
– Алис. Мрънка за...
– Тортата - довърших вместо него – По-добре отиди да я занесеш.
– Не - заопорства той - Слизаме всички заедно. Отивам да се карам с брата.
И изчезна. Лети ме погледна многозначително и затвори вратата.

Заразхождах се нервно из стаята. Приближих се до масата и взех РОЗОВИЯ????(АЛИС!!!) плик с поканата. В писмото имаше и приложен списък на всички поканени.

Намръщих се на името Аро Волтури. За щастие беше отказал в последния момент, но ни пращаше Маркус и Джейн, с няколко човека от охраната. Бела се чудеше как не го е било страх да изпрати точно Марк след всичко случило се на онази сватба на Зафрина. Никой не можеше да си обясни, затова просто решихме да не мислим повече по въпроса.

Това, което ни притесняваше повече е как ще реагират Нуниес. Надявахме се да запазят спокойствие и да няма инциденти...
И като споменах за инциденти, докато се бях зереяла, в стаята влязоха накуп Вайпър и сестрите Делакор. Нещо спореха. Заслушах се (въпреки че вече се досещах за какво става дума).
– Нали вече ти отказа - дразнеше се Бела – Защо просто не се откажеш!
– Нахалството му няма граници! - възмущаваше се Роузи.
– Хайде, де, много сте лоши, само един танц! - увещаваше Вайпър.
– По-скоро ще танцувам с някой Волтури - озъби се Роузи и излезе, затръшвайки вратата.
Вайпър загледа обидено след нея, след това се обърна невъзмутимо към Изабела.
– А, не, няма да стане - отряза го и тя и също излезе от стаята.
– Не мога да разбера какъв им е проблема! - нацупи се Вайпър.
Побързах да го успокоя:
– Не се сърди, аз ще танцувам с теб - обещах. Вайпър запази упорито обидената физиономия.
– Все едно - заинати се той и тръгна нанякъде.
– Къде отиваш? - извиках след него.
– При Гейбриал, ще му покажа новата си кола

Въздъхнах уморено. Дали това парти наистина беше добра идея...?

(AЛЕКС)

Чувствах се като риба на сухо с ужасния костюм на Лети, да не говорим, че не изглеждах добре.
– Поне да беше черен! - въздъхнах за кой ли път през този ден.
– Почти черен е. - отвърна Лети раздразнено. Исках да ѝ кажа, че "почти черно" не е същото като черно, но точно тогава тя ми хвърли един от онези погледи, който означаваше край на разговора, затова смених темата.
– Трябва ли отново да ходим там? - направих гримаса. Сестрата на Едуард, Алис ми лазеше по нервите. Всъщност май повечето гости се чувстваха така, но никой не го показваше толкова, колкото аз, Вайпър и Гейб.
– Разбира се, че трябва - тросна се Лети.
– Имам предвид сега, ясно е, че после трябва да отидем, но сега... – усетих, че говоря несвързано. Лети ми хвърли бърз поглед и въздъхна.
– Добре, хубаво, върви на летището. – най-после се съгласи тя. Ухилих се щастливо - Иван, приятел на Силвия и гаджето му бяха едни от последните пристигащи за празника. Бяха настояли, че ще дойдат сами, но понеже и без това си търсех повод да се измъкна от всички приготовления, предложих да ги взема от летището.

Силви и Лети в началото не се съгласиха, смятаха, че ще имат нужда от мен, но скоро видяха, че не съм кой знае колко полезен...
– Но гледай да не закъснеете много, Алис ще откачи! - добави Лети. Направих гримаса при споменаването на Алис.
– Не се тревожи! - смънках както обикновено и отидох да сменя костюма с дънки...

* * *

(СИЛВИЯ)

Половин час вече беше минал, откакто Крис беше отишъл да извика Дани и Диди. По едно време се чу някакъв шум, примесен със скимтене и заглушено ядосано мърморене. Най-накрая двамата с Дани се появиха на вратата. Диди стоеше зад тях и гледаше притеснено. Костюмът на Дани беше леко раздърпан.
– Били ли сте се? - попитах подозрително. Диди ми хвърли многозначителен поглед.
– Не се тревожи, мило - каза Крис извинително - само се посоричкахме малко...
– "Посборичкахте"? - повдигнах една вежда. Огледах ги още веднъж по-внимателно. И двамата бяха сменили костюмите си.
– Амии - започна Крис когато прочете мислите ми – Той взе, че се преобрази...
– Хмм - нацупих се – Аз харесвах предишния ти костюм.
Диди закима неодобрително.

Най-накрая бяхме готови. Излязохме четиримата от стаята и почукахме на вратата на Лети. Беше сама.
– Алекс ще ни чака пред асансьорите с Иван и Ева - отговори тя на въпросителното ми изражение.
– Значи наистина дойдоха! - зарадвах се аз. Дани и Крис се ухилиха.
Пред асансьорите наистина ни чакаха Алекс, Иван и Ева. С тях бяха и сестрите Делакор, деликатно сбърчили нос и застанали по-настрани от Иван. Представляваха забавна гледка.
Забавихме се още няколко минути, докато всички се запознаят. Когато влязохме в огромният асансьор и пиколото натисна копчето за партера, Иван попита:
– Сестра ти и семейството и ще дойдат ли?
Обясних му, че само Ани ще намине по някое време, но чак на следващия ден.
Не пропуснах факта, че пиколото ни зяпаше зашеметено, а по челото му избиваше пот.
Роузи и Алекс бяха направили измъчени физиономии.
– Добре че поне Вайпър не е тук - промърморих.
Крис се огледа бързо.
– Къде е? - каза той подозрително.
– Амии, нещо се обиди и излезе навън... Ще се върна - добавих. Крис четеше мислите ми за случката с Вайпър и избухна в смях. Всички го погледнаха едновременно, а пиколото се беше залепил съвсем до стената.
Преди някой да успее да попита, вратата на асансьора се отвори. Чух облекчената въздишка на пиколото, след като уповести с треперещ глас:
– Партер, Бална зала на хотела.
Крис, който беше най-близо до него му подхвърли бакшиш, докато останалите се измъквахме бързо от асансьора.

Прекосихме коридора, стените бяха огледални, а подът - постлан с тъмночервен килим.
В дъното имаше огромна врата. Изабела едва я беше отворила, когато върху нас се нахвърли Алис и зачулулика въодушевено.
– А ето ги и Бенети!!! – За секунди се намерихме обградени от хора, всеки говореше един през друг, но гласчето на Алис надвика всички.
– Кристиан Стайнберг! Къде ми е тортата! - заплашително извика тя. Крис побърза да я предаде. Алис остана много доволна. Двамата подхванаха разговор за украсата.
Огледах се. В първия момент бях заслепена от всичкото бяло и червено, бели и червени рози, червен килим, огромни маси с бели покривки и червени салфетки, наредени покрай стените на залата, а в средата - огромен импровизиран дансинг. В дъното стоеше голямо черно пияно, различни струнни музикални инструменти, чиито имена дори не знаех, а точно отдясно се минаваше за терасата.
Погледнах нагоре - пет огромни клистални полилея осветяваха залата...
– Какво ще кажете? - попита напосоки Алис – Не съм прекалила!
– Прекрасно е, Алис - отговорих аз и тя грейна.

Сега чак огледах хората наоколо. Джеспър беше прегърнал Алис, а от двете им страни стояха Бела и Едуард, Карлайл и Есме, всичките облечени в тъмни цветове, елегантни и красиви като богове.
Малко встрани Емет целуваше Розали. Когато забеляза, че я гледам, се обърна и ми помаха. Носеше яркочервена рокля, която много и отиваше.
Огледах се за Неси. Беше с Джейкъб, разбира се, бяха застанали до един от сервитьорите и Джейк си поръчваше... струва ми се цялото меню.
Част от върколаците от Ла Пуш също бяха в залата, седнали на една маса, говорейки високо. От време на време се оглеждаха леко притеснено и сбърчваха нос.
Имаше и доста непознати вампири. Карлайл обясни, че това са древни вампирски фамилии.
– Тук са част от Нуниес - каза той - Двата полувампира, които обсъждат нещо ей там са Салидора и Бенджамен Нуниес, най-младите. До тях са Маргарет Ленъкс и съпругът и. Мъжът и жената, които говорят със Силория Хард са близнаците Себастиан и Стефани Нуниес. А двамата мъже с еднакви костюми са Кристофър, бившият приятел на Амарилис и брат му...
Опитвах се да запомня всички имена, но наистина бяха много. Мелиса, Мери-Лиса, Катрин...
Много пъти се спомена и името Амарилис. Попитах тя коя от всичките е, а Карлайл ми отговори леко притеснено.
– Изпратихме и покана, но не знаем дали ще успее да дойде. От известно време нямаме новини от нея. Нуниес са притеснени, нищо че гледат да не го показват...

Огледах се за някой Волтури, но явно още не бяха дошли...

* * *

Докато обикалях из световните руини Алис Кълан ми се обади. Беше решила да организира някакво тържиство и ме попита дали бих и предложила подходящо място за събитието. Искаше да е нещо неутрално, да не е чак толкова претенциозно и да успее да удържи няколко групи вампири, върколаци и тук там някой човек. Предложих и балната зала в един хотел намиращ в града на изгубените ангели. Не след дълго Шанкар бе получил плик предназначен за мен, който ми предаде с леко закъснение. Карлайл и Алис ми бяха изпратили покана, но аз така и не им отговорих. Прекалено много неща трябваше да свърша за доста кратко време и дори аз ня бях сигурна дали ще успея да стигна до Лос Анджелис. За щастие Атендора беше предвидила да посетим града точно по време на партито и аз реших да комбинираме нещата. Нямах представа кой точно ще е там, но имах бегла представа от думите на Бенжамен и Мариус, с които поддържах постоянна връзка.
С Ати влязохме във фоайето на хотела, а от балната зала се чуваше музика. Движих се бавно, а изящно кимоно с копринена основа и нежна бродерия, с което бях облечена се вееше леко зад мен. Беше ми подарено от симпатична жена от Японския Имперски двор. С която се запознах на едно от тържествата в Императорския дворец, на които имах честта да посетя. Никога не съм си представяла, че мога да притежавам нещо толкова нежно и красиво. Имаше бяла основа. Коприната върху нея бе черна. Орнаментите по нея бяха в много нежни и светли цветове. Имаше приказен паун изобразен на гърба, а розовите храсти бяха аранжирани по полите и края на ръкавите. Композицията се простира по ръба до горната част на гърба, представяща зоната на раменете като небе, а ръба - като земята. Дължината на ръкавите показваха, че кимоното е носено от неомъжена девойка. Когато се върнах в замъка при Шанкар той ми обясни, че този тип дизайн, изразяващ цялостен пейзаж е типичен за имперските женски кимона. А дамата подарила ми кимоното е била майката на Императора. Бях събрала абаносовите си коси на изящен кок подобен на някоя гейша. Тук и там се виждаха разни блещукащи перлички, а един тюркоазен шиш с висящи цветя по края си стърчеше от дясно над ухото ми. Имах перлени обици и почти незабележима от многото ката дрехи подобно колие. Бях се гримирала почти като гейша, а естествено порцелановата ми вампирска кожа помагаше за нужния ефект. Червеното на меките ми устни бе по-наситено и от цвета на кръвта. Атендора вървеше пред мен и пуфтеше, как така съм я убедила да се види с всички отново, а не свършим нещата, които в действителност ни доведоха в града.
- Добър вечер госпожици. Това е частно събитие, имате ли покана. - Попита един охранител Атендора.
- Ти как мислиш? Бихме ли дощли до тук облечени така, за да се натресем на нечие парти? - Тресна му се тя. Аз се приближих още малко и погледнах младежа в очите, за да ме познае.
- Моите извинение мис Нуниес, не ви познах в това облекло. - Изчерви се той. - Много сте красива, както винаги.
- Благодаря ти Дейвид. - Двамата младежи от охраната едновременно отвориха крилата на вратата, но Ати вече беше зад мен. Аз направих една крачка и всички поканени обърнаха глави и впериха погледите си в нас или по-точно в мен. Толкова ли се бях променила, че бях непозната в мислите на всички, та дори и за миг? Изобщо не се учудвам, че първи ме позна Бенжамен, но след него ме позна Джейн. Странно, защо ли точно тя? Както и да е. Не бях тук, за да мисля такива неща. Направих още няколко крачки и Атендора ме последва. Едуард се засили към нас и за малко да ме блъсне, но ме прегърна.
- Мислехме, че няма да дойдеш. Защо не се обади.
- Мислехме? - Попитах. - Нима е лошо, че дойдох? Да не би порциите вече да са поръчани? - Засмях се аз.
- Не бе. Просто щеше да е хубаво да знаем, че ще си тук. - Усмихна се той, а аз видях, че Маркус ме гледа с любопитство, но все още бях Непознатата за него. Кога ли щеше да приключи всичко това? - Съжелявам, че не се обади, за да мога да ти кажа, че и Маркус ще присъства вместо Аро.
- Честно казано, това не ме засяга точно в този момент.
- Как така?
- Не ме карай да ти обяснявам. А и спри да се ровиш в мислите ми, защото няма да намериш там отговор на въпросите си.
- Добре де, сори. Ела да те запозная с янкого преди да те настаня. Атендора, ти можеш да седнеш където ти решие. Или при Волтури, или при Калън или при Нуниес. А може би при върколаците. - Каза той през смях, а тя му направи един фасон.
- Пол тук ли е, че не го виждам?
- Мисля, че е на терасата. Но сега ще обърнеш внимание само на единия си най-добър приятел. После и на другия, който ръмжи. - Двамата се засмяхме и той ме поведе към една от близките масата до тази на Калън. Групата беше доста разнородна като моето семейство. Имаше вампири от двата вида, бременна полу-вампирка, върколак и едно момиче с него. Застанах пред тах и им се усмихнах. - Приятели, това е Амарилис Нуниес. - Посочи ме той. - Мари, това са Бенети. Кристиан, Силвия, Александър, Селена ..... - Изброи ми ги той един по един.
- Приятно ми е да се запознаем.