Продължава от тази тема!

(Джейн)

След странната случка у Калънови всички се прибрахме у дома заедно с господаря Марк. Алек разбира се вече ни чакаше. Целунахме се по бузите и се хванахме за ръце. Спрях и се огледах с доволна усмивка назад към всички Волтури. Усмивката бавно изчезна от устните ми. Двама от Волтурите липсваха- Виктория и Атендора. Знаех, че Викс е достатъчно силна да опази един вампир и себе си, но защо не се бяха върнали с нас? Ако двете са заедно нямаше за какво да се притеснявам, че господарката Атендора е в опасност. Но отъкде да съм сигурна, че двете са заедно. Може би Алек знаеше нещо. Попитах го съвсем тихо, така че да ме чува той, но не и останалите:
-Алек, Виктория и господарката Атендора да са се връщали? Или поне да са се обаждали че няма да се връщат с нас?
Алек отговори отрицателно. Стреснах се. Не исках да тревожа Аро, но все пак трябваше да го попитам. Приближих се плавно до него и зададох въпроса си тихичко:
-Господарю Аро защо Виктория и господарката Атендора не са с нас?
Аро се намръщи и веднага ми отговори с въпрос:
-Не са с нас ли?! Как така не са с нас, Джейн?!
Подадох ръката си на Аро и той прочете какво беше минало през главата ми преди малко. Май мислите ми никак не му харесаха. Устните му се превърнаха в тънка бяла линия. Той се обърна рязко към Алек:
-Алек, Виктория и Атендора предупреждавали ли са, че ще се връщат?
Брат ми бавно, но решително поклати глава. Господарят ми явно се опитваше да се успокои. Предложих със слаба надежда, която замря в края на изречението ми точно както гласът ми затихна:
-Може би са отишли някъде и ще се обадят по- късно...
Едва сега осъзнавах какво значи това. При престоя си у Калънови Виктория и Атендора доста се сближиха с клана Нуниес. Нямаше да се очудя, ако Виктория беше отишла заедно с глупавия Джаксън Нуниес или както там се казваше. Това, което ме притесняваше беше господарката. Атендора беше отговорен човек и би се обадила ако няма да се прибере. Ужас! Или нещо й се е случило или е започнала да става потайна. Дочух някъде от далеч гласът на любимия си господар Аро:
-Скъпа моя Джейн, май ще е най- добре да се преоблечеш изкъпеш и срешеш. Не се сърди, мила моя, но изглеждаш ужасно.
Дори не се възпротивих. Знаех, че сигурно е 100 процента прав. С въздишка тръгнах нагоре по стълбите и влязох в стаята си. Влязох в банята и се отдадох на приятен студен душ, който ме освежи. Излязох и се облякох с познатите си дрехи с миризма само на Волтури. Изсуших косата си и я сресах прилежно. Доволна и щастлива заслизах надолу по стълбите, но когато влязох в Залата всички вътре бяха с мрачни изражения. Изгледах ги очудено и в главата ми нахлу странна мисъл “Безредици във Волтера ето това се случва!”. Въпреки, че не бях много сигурна дали аз сама си го казах или пък нещо друго, но за едно бях сигурна- това беше пълната и не така приятна истина.

(Елена)

Никой не би предположил колко различно би могъл да завърши слънчевият и топъл ден във Волтера.Хората по улиците весело жужаха,като пчелички и отвсякъде долавях различни разговори и аромати,но вече бях свикнала с това,след толкова дълги години на съществуване.Те бяха толкова глупави създания - опасността беше почти едно цяло с тях,постоянно бяха заобиколени от нея,но не го забелязваха.В този случай аз бях тази опасност.Само с един замах можех моментално да поваля и убия поне няколко от тях."Не си тук за това."напомних си,когато тази случайна мисъл започна да прераства в желание.Въпреки диетата си,можех идеално да контролирам поведението си спрямо хората,така че това не би трябвало да е проблем.

Докато все още бях на сянка свалих за малко качулката си(все пак трябваше да съм добре дегизирана в този слънчев ден),за да мога да огледам наоколо.Никога не бях идвала в това градче,така че щях да имам малко проблеми с намирането на целта си.Минах покрай Palazzo pretorio,забързано без да обръщам внимание на втренчените погледи и подмятания,заради странния си вид.Знаех,че Волтури са в друг исторически замък,следователно не бяха далече.

Разбира се аз все още си бях Елена от Румънския клан,никога нямаше да изменя на Владимир и Стефан,просто бях изпратена на малка мисия при надутите италиански "величия".Обаче дарбата на Аро щеше да е известна пречка в осъществяването на плана ми,но господарите ми бяха измислили и това.

Накратко-трябваше да се внедря в тила на врага,но шансовете това да стане,ако Аро разбереше откъде идвам бяха не по-големи от това да започна да се храня с човешка храна,така че преди да намеря двореца на Волтури трябваше да се срещна с вампир на име Владимир Прохов-руснак,който се беше присъединил към нас,но бе изпратен на друга мисия.Сега просто минаваш от тук,за да ми помогне.Дарбата му беше да фалшифицира спомените на другите до съвършенство.Например,моят последен спомен от Румъния беше от вечерта,в която тръгнах,а преди това ми беше разкрит планът,сега Владимир щеше да го промени така сякаш съм напуснала клана и дори аз нямаше да си спомням истината.След известно време той щеше да дойде и да възтанови всичко,както наистина се е случило а аз щях да избягам от Волтера и отново да се върна в Букурещ ,за да разкажа всичко,което бях научила.

Продължавах да се оглеждам за руснакът,но гледах да не излизам от сянката да дърветата,който обграждаха площадът от двете страни,като огромни ,стари колони.Всяка секунда проучвах лицата на всички други в търсене на едно определено,но се оказваха хора.Бях почти убедена,че още го няма,когато погледът ми падна на едно бледо лице,със слънчеви очила и качула-точно като мен.Значи това беше той.Мъжът също ме видя.Двамата тръгнахме един към друг и не след дълго вече бяхме на точното място.

Махнахме всякаква маскировка.Той също беше инструктиран какво трябва да направи и впери поглед в мен.След няколко неловки секунди на мълчание погледите ни се срещнаха.Не видях нищо по-странно в очите му.Бургундско червени...но след малко, сякаш,за да ме опровергае нещо се случи.Усетих болка в очите си,сякаш ми забиваха хиляди мънички иглички.Примигнах,за да премахна чувството,но само няколко секунди след това всичко свърши.

Този,мъж който беше тук допреди малко изчезна в тълпата.Дори не го познавах.Обърнах се и тръгнах по посока на замъкът-отлично знаех къде е и бях непоколебима в решението си да стана част от Волтури-след последната ни среща Румънския клан вече не значеше нищо за мен и можех да започна на чисто с новите си господари.
Отново сложих очилата и качулката,въпреки лещите,с който бях.След още няколко метра,в далечината зърнах голямата постройка,която се надявах да бъде моя дом за следващите хилядолетия от безсмъртото ми цъществуване.

Бях притеснен от разговора с Виктория. Знаех, че ако Аро реши да прочете мислите ми веднага ще види разговора- нямаше как да го излъжа. Значи не трябваше да го докосвам, докато Виктория намери Атендора и се прибере с нея...
Част от мен се зачуди, защо изобщо й правя услуга. Съвсем лесно можеше да ме излъже, за да избягат с Атендора... Но просто знаех, че не би ме излъгала за подобно нещо- особено изчезването на господарката. Стоях в залата с троновете и се бях облегнал на стената. Аро явно забеляза угриженото ми лице, защото ме попита:
- Какво те тревожи, скъпи ми Алек?
Тъкмо отворих уста, да му отговоря, че се притеснявам за господарката Атендора, което не беше съвсем лъжа, когато бяхме прекъснати от влизането на една руса вампирка. Загледах я любопитно. Не всеки ден се виждаше някой да дойде при Волтури без причина. Тя заговори с висок и ясен глас:
- Здравейте! Казвам се Елена Росети и бих желала да се присъединя към Волтури.
Това вече ме изненада. От доста време не бяхме имали привърженици. Аро внимателно се доближи до нея и взе ръката й в ръцете си. Разучаваше мислите й известно време и по- едно време се усмихна.
- Вече не те влекат румънците?- попита шеговито той.
Момичето поклати глава и се усмихна.
- Имаш ли някаква дарба?- попитах, думите ми прозвучаха по- остро отколкото исках. Тя ме погледна леко злобно и отвърна:
- Да, имам.
Кимнах и тъкмо тръгнах да излизам, когато пътят през вратата беше препречен от сестра ми. Усмихнах й се и казах:
- Имаме си ново попълнение.
- Така ли кой?- попита тя и надникна зад рамото ми, за да види по- добре Елена.
- Казва се Елена Росети и е била част от румънския клан.- казах аз самодоволно.
Джейн изръмжа. Аз леко се засмях опитвайки се да се държа нормално, за да не заподозре някой, че крия нещо. Усмихнах се още веднъж на сестра си и тръгнах да се качвам към стаята си. Май щях да стоя през повечето време там, докато Виктория открие Атендора и се върнат...

(Маркус)

Най-накрая в къщи- казах си наум навлизаики във Волтера. Странно през целият път брат ми Аро беше нещо замлъкнал. Какво ли му минаваше през главата?! Още на входа ме посрещна брат ми Кай.
- Здравейте братя- извика той и се втурна към нас.- И все пак не се наложи да се използва писмото ти Аро.- подхвърли му той уж на шега. Ставаше нещо, но не знаех какво. Алфонсо и Лави сищо мълчаха.
- Маркус - прошепна ми Лави- мисля че е време да се оттеглите за момент за да си починете от пътуването...- Аро го изгледа странно и добави.
- От кога обикновен слуга си позволява да говори така на един от тримата- развилня се той.
- Спокойно братко. - подхвърлих аз за да ги предпазя все пак ми бяха много ценни. - До някъде са прави нещо ме боли глава сякаш някой си е играл с мозъка ми... Сигурно оня Едуард ...
- Добре братко почини си вечноста е пред нас и утре ше можем да говорим.- оттеглих се набързо. Знаех, че забравям нещо. По пътя дочух, че са пренили Арнолд Бока. Кой ли беше тоя тип ... Странно чувствах някаква празното. Влязах в покойте си и затръшнах врата хвърляики наметалото на земята.
- Добре ли сте господарю.- попита плахо Алфонсо.
- Да добре съм, но да премахнем това господарю "А"- кимна в знак на отговор. Нещо ме гризеше от вътре знаех, че трябва да се направи нещо, но какво ... Излязох тайно от Волтера до близката гора. Бях се спрял на една прекрасна поляна с две големи вековни дървета стари почти колкото самия мен. Тогава ....
- АЛФОНСООООО- извиках колкото глас имам.
- Да Маркус...
- Знаеш какво да правиш.- той явно не беше сигурен дали точно сега е момента за каквото и да е било .
- Пригответе се за болка няма да е лесно.- Започна се нещо като щит ме обгради. Болката беше неописуема молех се да ме пусне да не ми прави нищо, но той не спираше. Явно испитваше същата болка. Тогава всичко започна да се връща както е било. Спомних си за способностите на Алфонсо да връща времето на зад. Знаех какво е станало при Къланови припомних си първоначалните ми планове за Амарилис как съм искал да я пленя за удоволствие на Аро, но как всичко се е променило изведнъж. Всичко свърши.
- Какво съм направил как съм я оставил...- започнах да се жалвам на себе си.
- По-лошо е от колкото си мислите господарю Марк- показа се лави зад едно от дърветата. Погледнах го с недоумение и той заразказва всичко през неговите очи.
- Как съм можал...- нямаше време за жалване трябваше да си я върна трябваше да освободя Бока за да ми каже повече за децата ми. Също така и Кроули трябваше да видя нещо което щеше да ми отнеме време, но пък го имах това време Аро щеше да ме остави намира поне още неколко дена...