Име: Едуина Дейвис
Години: 18
Родена: 12 Май 1950.
Превърната: 12 Май 1968г.
Вид: Вампир
Моето цяло име е Едуина Кен Дейвис
Историята ми започва,като една страхотна приказка.Родителите ми били щастлива двойка.Майка ми -ТОП жокейка в световен мащаб,баща ми пък наследил семейният бизнес на дядо ми,който също бил свързан с коне-най-преуспялата ферма за спортни коне била тяхна собственост...След сватбата им съм се появила аз...до 5 годишна възраст,вече съм можела да управлявам и най-щурите жребци в конюшнята.
На 18-ят ми рожден ден,това са единствените ми ясни 'човешки спомени',баща ми ми подари кола,което по онова време си беше почти като да ти подарят ракета , но за съжаление тук приказката има малко...нестандартен завой...
Докато 'пробвах' новата си придобивка ,започнах да чувам странно бучене,но реших,че това е нормално,все едно конят да пръхти...след това нещата се случиха толкова бързо н...не съм сигурна дали първо чух гърмежа ,или усетих ударната вълна,но в последствие стана ясно,че автомобилът просто 'избухнал'.
естествено след злополуката не намерили труп,но въпреки това ме обявили за мъртва.
А какво се случи всъшност-ами по някаква уникална случайност ,на близо се разхождал 'ловувайки' вампир,който беше от "добрите' ,ако можем да се наречем такива...спомням си само,че когато болката отмина той беше до мен и ми обясни всичко,заради това ми се наложи да се крия няколко години,докато дойде моментът да се върна,макар че моят 'създател' се опита да ме спре,защото наистина...нямаше как да обясня...но аз отидох...
Заварих баща ми,който изглеждаше като развалина...явно се беше обвинявал през цялото това време,че заради него съм катастрофирала и когато ме видя в първият момент ,разбира се, реши,че сънува...после му обясних всичко,както и на майка ми....естествено,изключвайки частта с вампирите....живях с тях до края на живота им,а след това въртях фермата...та до днес...мога да се похваля,че няма по успешна конюшня ,може би в света и по-добри коне от моите ...голяма част на успеха ми с конете е благодарение на моята дарба -да чувам техните мисли,както и на някои други животни,но най-вече на конете,и да комуникирам с тях.
Относно моят 'създател' -не зная какво стана с него,но след като се върнах при родителите ми го видях само още веднъж-той ми каза,че мисията му е изпълнена спрямо мен и няма повече да пресечем пътищата си...
Вероятно историята ми не е достатъчно драматична за 'вампир',но аз съм благодарна защото може би ,ако нещата бяха протекли по друг начин нямаше да бъда 'вегетарианка'...