Кои книги на Пратчет сте чели и кои ви харесват, кои не толкова и защо??
Аз всъщност съвсем наскоро започнах да чета негови книги. Реших да започна от началото, затова прочетох първите четири написани:

"Цветът на магията"
"Фантастична светлина"
"Еманципирана магия"
"Морт"

Първата е написана като отделни истории и в същото време свързани помежду си. В началото (първата история) ми беше малко скучно, защото не разбирах още за какво иде реч, само че продължих да чета и следващите много ми харесаха.
После прочетох "Фантастична светлина". Тя не е писана като отделни истории, обаче героите са същите като в първата книга. Честно казано, тази ми хареса най-много от четирите.
"Еманципирана магия" беше интересна, но не чак толкова като предишните две, както и "Морт", въпреки че си имат своя чар.
Поне аз така мисля. :-/

Любим! Аз сега съм точно на "Еманципирана магия" и с нетърпение очаквам да ми остане повечко свободно време, за да я прочета. (=

Чела съм почти всички книги за Диска. Всяка поредица ми харесва по различен начин...
За Вещиците са ми казвали, че ги харесвам, защото съм жена. Може пък и да е вярно. Любимата ми е "Маскарад" - първата книга на Пратчет, която прочетох, пародия на "Фантомът на операта" и изключтиелно забавна за тези, които по един или друг повод са надниквали зад кулисите на операта.
Ринсуинд и магьосниците... бедничкият Ринсуинд малко ми напомня за Артър Дент от Пътеводителя - герой по неволя, който непрекъснато се забърква в чуждите каши. Любимата ми оттук е "Магизточник" - в нея като че ли съзнателно се опитва да прояви героизъм и добре си плаща за това. За съжаление трябва да призная, че от тази поредица е единствената книга, която хич не ми хареса - "Последният континент". Беше ми безкрайно хаотична, едва я добутах до края.
Смърт ми е любимият герой EVAH! Някак успокоителна е мисълта, че когато се случи неизменното, някой като него ще те посрещне от другата страна. От тази поредица любимата книжка ми е "Жътварят", но с някои уговорки - двете сюжетни линии си ги чета поотделно, като се смесят някак ми се разваля цялостната атмосфера. Добре че са напечатани с различен шрифт, та по-лесно се разграничават.
В книгите за Стражите най-добре се усеща, че светът не тъпче на едно място, а върви напред. А и Анкх-Морпорк ми стана като втори дом - сякаш мога да се разхождам по улиците му и със затворени очи... ето там се извисява Кулата на занаята, там пък се вижда ветропоказателя на Гилдията на убийците, може да се отбием за по едно в Барабана, само да не се подлъжете да си купите от наденичките на Диблър...

Да си призная, отскоро започнах да чета книжките на Пратчет и засега съм прочела само "Крадец на време" и "Еманципирана магия". Надявам се скоро да увелича броя на книгите за Диска, които съм прочела, но засега си оставам с искането.
"Крадец на време" ми я препоръчаха и после ме увещаваха да я купя поне два месеца, а през това време все си харчех парите за други книги и така и не се навивах да си я взема. Не съжалявам обаче. Страшно много ми хареса. Лобсанг, госпожица Сюзън, Джеръми Часовникарски, Смърт. Всичките ми станаха доста близки. А да не говорим за Рони Соах.
"Еманципирана магия" я намерих в училищната библиотека, след като прочетох "Крадец на време". Веднага си я взех и започнах да я чета. Не мога да кажа, че ми хареса толкова, колкото Крадеца, но все пак беше добра. Леля Ог няма равна, а Саймън ми беше адски симпатичен.

Невероятен е, един от любимите ми автори (чиито брой впрочем е плачевен). Изчела съм почти всичко за Диска, като започнах с "Цветът на магията" непосредствено след като бях принудена от излигнясалия ми по-малък брат да хвърля едно око на филма //не беше чак толкова зле, но книгата е далеч по-хубава//. Любимият ми герой след Ринсуинд (естествено, че разбира се) е .. фотоапаратът. Култовата сцена с "Няма никаква полза да продължаваш да натискаш ръчката щом няма повече розово, ясно ли ти е? ... Отсега нататък е монохром, братле." моменталически тикна хуманоидчето сред любимците ми, на едно ниво със съндъкът от мъдро крушово дърво.
Разказите от света на Диска също са суперски; онзи за убийството с наденички (не си спомням заглавието) ме умъртви хипотетически, хоризонтално и вертикално, и сега съм си набелязала "Добри поличби" за ролята на изтормозено от мен четиво от Пратчет.

Да започнем с това, че обичам Пратчет. Книгите му са страхотни и когато срещна друг фен мога без да му задавам въпроси да съм сигурна, че е много готин. Неприятните хора не четат Пратчет. С автора обвързвам и едни от най-плодотворните си приятелства, страхотен разбивач на ледове е – случвало ми се е да се запозная с човек от друга страна, с който бегло се разбираме посредством език, който не е роден за нито един от двама ни и в рамките на пет минути и двамата да се смеем с пълно гърло, така все едно сме израснали заедно. (“Yeah, yeah, I love him too! But you know who is really cool - Leonard of Quirm!”, “Oh, my God! That guy!! Hilarious! Remember that time…”)
Иначе, чела съм всичко на Пратчет, което е излизало на български и няколко книги, които още не са превеждани. Ако трябва да съм честна не мога да посоча любима книга, защото като тръгна да си избирам всички ми се струват страхотни. Същото важи и за сюжетните линии. Обичам и вещиците, заради изключително забавният начин, по който се закачат с клишираните ни представи за света, и стражите, защото са една достолепна сбирщина загубеняци, и Смърт заради философията примесена с хумор, да не забравяме и Ринсуинд, за когото не съм съвсем сигурна обичам ли го или ме е страшно жал… Май са ми по-безинтересни книжките, които не въвличат основните персонажи, като особено мога да наблегна на „Пирамиди“ – за нея категорично мога да кажа, че не ми харесва.
„Добри поличби“ не е от Света на диска, но определено си заслужава четенето, без да си кривя душата мога да заявя, че тя ми е най-любима от творчеството на Пратчет, защото е самостоятелна и завършена, а и защото е чисто и просто невероятна, така че the usual suspect ;, смело и безотговорно, няма да съжаляваш J.