- Мамо! Клара се пречка!
- Не сеееее!
Стю се опитваше да се прави на готин пред някакво голямо момиче, май от Рейвънклоу, а Клара само искаше да огледа витрината на магазина за животни. Беше ли виновна, че бяха застанали точно отпред? Беше ли?
- Мамо! Стю е гаден сополивец!
- Ах, ти малка… - Момчето се опита да хване сестра си за гърба на мантията, но просто не беше познал. Това беше първата ѝ официална дреха, бяха ѝ я взели току-що и Клара нямаше намерение да остави мазните му ръчички да я докопат. Шмугна се между него и дългокракото момиче и залепи нос за витрината.
- О, искам сова! – вече беше превключила на друга тема и съвсем беше забравила за досадния си брат.
- Да, така ще можеш да ми пращаш съобщения от подземието на Слидерин – изсъска Стю ехидно и даже не забеляза как рейвънклоуката го загърбва с досада.
- Няма да ти пращам съобщения. Притрябвал си ми – опъна се Клара и му се оплези. Нямаше нищо против да иде, в който и да е дом. За пръв път щеше да живее с толкова много деца-магьосници и всички ѝ се струваха чисто и просто чудесни. Даже, като се замислеше май предпочиташе Слидерин пред това да дели една обща стая с брат си. Вече деляха едни родители и това ѝ се виждаше достатъчно. Освен това той беше пазач в отбора по куидич на Грифиндор, а тя си умираше да му натрие носа.
- Деца… и юноши – майка им най-сетне ги беше настигнала, плътно следвана от баща им. Изглеждаше доста уморена, но това най-вероятно се дължеше на факта, че разнасяше и двата им списъка, а до нея хвърчеше омагьосано перо, което припряно отмяташе нещата, които вече бяха си купили. Баща им беше прост носач и явно беше доволен от това. – Моля ви, дръжте се прилично! Нямаме много време. Нека да видя какво остана… Не съм взела на Клара пръчка иии хм, учебници. Да, и Стю има няколко нови предмета и за тях ще трябват книги…
- И сова – категорично се намеси Клара и преди майка ѝ да успее да отговори, момичето вече се беше залепило странично за кръста ѝ. – О, хайдее, ще я кръстя Уйнтър и ще я гледам, и ще ти пращам писма по нея! Обещавам!
- Не знам Клара… Помниш ли бедното растение, което баба ти ти подари за осмия рожден ден? А то беше неувяхващо…
- Това е ир..ре…ле…ватно – запъна се червенокосото момиче. Обожаваше сложните думи. Майка ѝ изглеждаше разколебана.
- Е, предполагам това е един начин да се научиш на отговорност…
- Да, дано совите да вървят с малки ковчези – измърмори Стю, но непредпазливо високо и майка им го чу.
- Решено значи. Стю ще помогне на Клара да си избере домашен любимец и после ще я заведе при Оливандър. Ние ще идем за учебници и книги.
- О, мамо, трябва ли!? – в един глас измрънкаха братът и сестрата и си размениха убийствени погледи.
- Ето ви пари. Забавлявайте се. Среща пред Гринготс след час – надвика ги майка им, хвана бързо баща им под ръка и се измъкна. Явно и на нея ѝ беше омръзнало от непрекъснатите разпри и кавги.
Клара проследи с объркано изражение как майка ѝ потъва енергично в тълпата, сви рамене и се завъртя на пети към магазина.
- Сови! – викна тя с цяло гърло и преди Стюърд да е успял да каже или направи нещо връхлетя „Магическата менажерия“ с пълна сила. Дори не забеляза детето пред себе си преди да се удари в него с такава засилка, че и двете се строполиха на земята.
- Ох… Аз, съжалявам – изпъшка Клара, разтривайки главата си болезнено.

- Как може да е толкова горещо, просто... Краката ми започват да се подуват! Същото е както когато бях бременна с Давън - майката на Алис бе изпаднала в мрънкащо настроение, а това, че носеше дете в четвъртия месец и се намираха на Диагон Али по средата на август месец никак не повдигаше духа й. Баща й се беше попилял някъде из магазинчетата за редки съставки и сега нямаше кой да й прави хладни въздушни струи. Наистина, щеше да е по-добре Анна да остане вкъщи и да си почива, но никога не би преживяла да изпусне ежегодния пазар, за ученически пособия, ако ще и да беше на смъртно легло. Давън се опитваше да й вее с някакъв вестник, но ефекта беше нулев.
- Не стой така, намери татко! Ние ще изчакаме тук! - брат й пак се държеше началнически и прочел ината в погледа й се опита да се спаси - Моля тее!
Алис замълча заради майка си и се втурна напред. Първо влезе във "Флориш и блотс", защото баща й беше абсолютен книжен червей. След като обиколи редиците няколко пъти с риск за живота си заради братче и сестриче набарали пръчката на баба си. Слава богу, скоро старицата ги изнесе за яките от магазина. След тях излезе и Алис, за да се устреми към сладоледената къща на Флориан Фортескю. Не че особено се надяваше, но кому вредяха мечтите. След като набързо се увери, че заведението е пълно само с деца и баби, тя реши да се пробва с търговския център за птици и други животни - "Айлопс". Затича се натам, но изведнъж се заби пред "Всико за куидича". Очите й станаха като чинийки от кафеен сервиз. Най-новата "Падаща звезда" бе изложена в целия си блясък на витрината и всяка една частичка от нея беше перфектна. Разбута другите хлапета около чудото на куидича и с две ръце се опря на стъклото. Е сега вече бе наложително да намери баща си. Хукна през глава и подминавайки няколко дребни ателиета за дребни магически сувенири и спря на отворената врата на "Айлопс". Оглеждайки няколкото вещици, които си избираха жаби в единия ъгъл погледа й се спря на баща й, най-сетне, който тъкмо взимаше в ръце огромен кафез покрит с плат и с панделка отгоре. Дъхът й спря. Сигурно щеше да й направи подарък за рожденния й ден - първия, който щеше да прекара в Хогуортс. Панически реши да избяга и хукна през глава, само да спре след секунда, сблъсквайки се с някакво червенокосо момиче, крещящо с пълно гърло:
-Сови! - и тупнаха на пода - Ох... Аз, съжалявам - извини се детето, но Алис нямаше време да се занимава с това, тръгна да се изправя, за да се опита да се изпари отново, но бе срязана от гласа на баща си.
-Алис! - гласът му беше угрижен - Какво правиш?
Налагаше се да мисли бързо.
- Ами мама ме вика, а й е горещо и щях да я водя насам, ти да я ааа....
Баща й я гледаше развеселено.
- И това беше причина да прегазиш и след това подминеш младата дама, като истински блъджър?
Ето че отново се започваше. Пак щеше да й тегли конско за обноските на младите момичета. Не че някога на него му се беше налагало да ги упражнява. Сега трябваше да се представи и да се извини. Сигурно и реверанс трябваше да направи. Слава на Мерлин, гласът на майка й я спаси.
- БРАЙЪН! - баща й добре познаваше този тон и мина покрай двете деца с кафеза, изоставяйки всякакви опити да възпита дъщеря си. Алис и червенокосата останаха да стоят на прага в неловко мълчание. Е, какво да се прави...
- Съжалявам, че те съборих, аз съм Алис Нетълбед.

От където и да го погледнеш си бяха едно впечатляващо зрелище. Имаше нещо особено очарователно в това, че семейството му проявяваше подобна загриженост докато родителите им бяха на презокеански поход по много важни причини. Падаха се седем деца в семейството и общо взето обхващаха почти всички възможни категори, водени смело от Рори, който играеше ролята на най-голям брат за всички останали. Младежът тъкмо наскоро бе навършил деветнадесет и фактът, че все още се моткаше като обитател на семейният им дом често го превръщаше в детегледачка. Енис знаеше малко по-добре защо брат му не се е изнесъл още и заплахата, ако може да го наречем така, бе в лицето на сладкото русо същество с име Моли, което съседите си отглеждаха за дъщеря. Нямаше никаква представа защо никой друг не забелязваше погледите, искрите, напрежението и абе всичко. Беше като сладникавите романи, които сестра му Клариса четеше тайничко и смяташе, че никой не знае, че са скрити в сандък на тавана. Елементарно, Уотсън- да ги открие и да дебне случай да я тормози по темата бе очарователно перспективен план и позволяваше вживяването му като онзи мъгълски детектив.
Кхъм, отклонение от темата. Ще прощавате. Та имахме Рори, официалната детегледачка и фактът, че думата му се слушаше в деветдесет и девет процента от сто. Сам Ен не оспорваше владичеството му и кротко бе свел глава пред по-авторитетната власт в домакинството, но в момента получаваше незаслужен тормоз. Правата му се падаха потъпкани или нещо подобно, не беше съвсем сигурен за подобни правни въпроси, и хората наистина ги гледаха особено странно. Рядко виждаш миниатюрна армия от седем почти еднакви индивида обсипани с лунички и почти половината огнено червенокоси в странно шествие от магазин на магазин. В центъра на да-го-наречем-туфа бе Енис, който се явяваше военопленник и в момента го подготвяха за първата му година в Хогуортс. Не можеше ли да действат така, както действаха с брат му по въпроса- на Гарви просто му купуваха всичко като на нормален представител на хомо сапиенс (или хомо магикус или каквото там беше в техният случай), докато половинчатият му близнак просто си страдаше. Хм, имаше много предположения по темата, но отговорът бе простичък и доста далеч от тях. Семейството му просто се опасяваше да не се издъни по някакъв начин, да не се измъкне или да напакости и така да обърка сложният период преди заминаването. Рори се бе изпопритеснил от това, че родителите им нямат възможността да участват в процеса и под паниката от стреса бе изровил странно мъжество, борбен дух и чисто водачески качества. Затиснат в ъгъла винаги проявяваше такива неща и това му бе спечелило доста слава по време на учебните години в Хогуортс. И по-младите му роднини го уважаваха в подобно състояние и за това след само щракване с пръсти и няколко наставления Енис се бе оказал в плен. Сега го влачеха като чучело от точка в точка, по едно време дори не му се бе разминало да го носят на ръце- само докато го стоварят пред "Одежди за всякакъв случай" за едни бързи мерки и покупка и после пак да си го вземат и да тръгнат към следващият магазин. В списъкът бяха останали само малки неща, все още не бяха закупили ...
- Сови. - обади се Гарви.
Не, не това, но вършеше същата работа. И тях можеше да ги топне в котлето и да се прави на велик разбирач от отвраи; домашните им сови го отвращаваха и се надяваше да мине без подобно, но само по светналите очи на Гарви ставаше ясно, че няма да е толкова лесно. Малката армия се спря пред "Айлопс" и от нея изплува високата и слаба фигура на Рори. Той беше строен младеж с приятна физиономия и гарвановите къдрици на баща им. Отиваха му и светлите очи и луничките в добавка с широката бяла усмивка- в мъгълският свят подобни перфектни същества използваха за реклами на паста за зъби и шампоан. Енис се беше опитал да му го предложи като професия, но бързо го бяха резнали с един категорично кисел поглед. И това трябваше да му го признае, по-големият брат бе хванал малко от зловещата аура на майка им и това май бе поредната причина да има такава власт около останалите деца на семейство Гордън.
-Правилно, сови. - младежът кимна, макар и още да го обмисляше. - Добре, сови.
- Това, сови, нещо като игра ли е, сови? - Енис се обади в опит за подигравка, но бързо му запушиха устата с едно шумно и споделено "Млъкни Ен."
- В колона по двама, всички в строй. И някой да извади лакътя на Ен от устата на Нана преди да е оставила трайни вреди, ок? - Рори потръпна и даде знак на Гарви да го последва. Енис от своя страна нямаше нищо против шест годишната му сестричка да го използва като дъвчащ бонбон но това нямаше да му спечели позитивни точки пред очите на останалата част от семейството. Сега бяха във фаза в която се опитваха да я научат, че не всичко минава през зъбите и не всичко трябва да бъде предъвкано буквално. Дали можеше да й пробута совата, която щяха да му купят? Той определено не искаше такова нещо, по никакъв начин не искаше такова нещо... но пък кой ли те пита, когато Рори е начело. Групичката се понесе из редиците с клиенти, мърдаща стока и каквото там още имаше по кафези и клетки докато не излезнаха пред цяло отделение само и единствено с търсените животинки. Те си гракаха свободно, или както всъщност се водеха издаваните звуци и Енис се оказа с лице тикнато пред някакъв кафез със златиста гняс в него. Чифт гигантски очи го изгледаха с убеждението, че е натрапник и трябва да умре и общо взето мнението бе споделено.
- Тази?
- Тази е сладка.- обади се Клариса, подкрепена усърдно от Сали и Герърд.Те тримцата бяха на почти една възраст, делеше ги само година ъвзрастова граница и по тази причина често заемаха една страна; работеха в странна комбина и в нея рядко се включваше Рори или някой от по-малките.
- Толкова русо същество? Я ми купете един лъв направо, ще ми печели слава с Грифиндорците и ще плаши даскалята.
- Цивилизован език и минимална ирония, окей? - Рори го шляпна по врата, той държеше на такива неща, за да не го удуши после майка им, че е развратил останалите недокоснати парченца по милото й потомство. Тя не живееше с илюзиите, че това са "малките ми ангилчитъ" трябва да отбележим, не и когато Енис бе наследил дивата страна на Герърд от по-младите му години. - Опитваме се да вършим работа. Какъв цвят сова искаш? Момичетата ще поемат лявата страна, с момчетата дясната. Имаме точно десет минути и..
- Аз си избрах. - Гарви им махна от няколко метра надолу по импровизираното коридорче, посочил някака клетка. Сали беше най-близко, което я правеше първата възкликнала "о, колко е сладка!" преди да довтасат и другите две момичета за същата реплика. Каква беше тая мания с момичетата и репликата кое колко е сладко? Тръпки го побиваха, ама наистина.
- Браво. Енис, взимай пример от брат си.
- Ама аз дори не искам сова... - мрънкане? Ха, кой ли да го чуе.

Клара здраво си понатърти трибуквието и смяташе да поеме пълна отговорност за инцидента. Или поне така беше преди другото момиче да се изправи и да я подмине забързано. Какво? Все пак беше казала, че съжалява, а и ако трябва да сме напълно честни вината не беше само нейна… Ама че високомерие! Добре, че бащата на грубото момиче се намеси и я накара да се извини. Някои хора! (Тази реплика я чуваше редовно от майка си и от доста време очакваше сгоден случай да я използва).
- Съжалявам, че те съборих, аз съм Алис Нетълбед.
- Аз пък смятам, че си ужасно груба – кисело отвърна Клара. – И не, защото ме събори, каквото и да си мислиш, съборената беше ти, а защото после щеше да си тръгнеш без да кажеш нищо. Като онези пияни мъгъли, които газят хората с колите си и после офейкват в нощта – червенокосото момиче всяка вечер гледаше мъгълската новинарска емисия и се считаше за особено компетентна по всички въпроси.
- Клара! – Стю явно по някое време я беше догонил и сега стоеше зад нея, местейки поглед от сестра си към семейството на Алис. Личеше си, че е особено притеснен какво може да си помислят тези почтени магьосници за него и възпитателните му методи. Те обаче явно бяха твърде заети със своите си работи и изобщо не обръщаха внимание на малката драма.
- Сега ще се извиниш, задето си такова отвратително същество и после си тръгваме – просъска той и я бутна грубо напред. Този подход не му беше спечелил и една битка, но въпреки това той тъпо и упорито продължаваше да го опитва.
- Вече се извиних – сопна се Клара, скръсти ръце и вирна брадичка в добре-отиграната поза „накарай ме ако можеш“.
- Ще се извиниш още веднъж, защото си невъзпитана!
Червенокосото момиче не показа по никакъв начин, че го е чула и продължи да си гледа резсеяно нанякъде.

Алис не можеше да повярва на нахалството на другото момиче. Не стига, че й се сопна така, ами настояваше, че тя я е блъснала, та ако може Алис да се извини, защото щяла и да я подмине. Вместо да е доволна, че няма да й прави скандал! В очите й пробягаха светкавици. Автоматично пренебрегна дребните дрязги с брата на червенокосото изчадие.
- Виж к'во - нае скорост тя - Бързах ужасно много! Беше на живот и смърт! А и щом ти си ме блъснала, за какво точно очакваш да ти се извиня? Бъди благодарна, че го направих изобщо! - Алис мразеше да се извинява, камо ли втори път за нещо, за което няма вина. Само да имаше пръчка щеше да й покаже на тази. В този момент дотича Давън.
- Алис, къде се губиш, мама иска вече да продължим! А, здравей Стю! - Явно по-големите братя се познаваха, но горкият Дав нямаше и представа на какво се натресе... Алис го стрелна с ужасен поглед.
- Иди кажи на мама, че ще дойда след малко.
- Но трябва да тръгнем веднага, имаш да си взимаш пръчка, а и да си харесаш някакъв котел...
- Давън Нетълбед, ако не се разкараш веднага се кълна, че в мига, в който ръцете ми се докопат до пръчка... И изкарам поне един час по Вълшебства, ще те накарам да съжалиш, че съм се раждала и си прекъснал спора ми!
Давън, който беше свикнал на такива бурни реакции от нейна страна извлече основната информация.
- Спор ли, какъв спор?
- Ами тази тук, принцеса - изпухтя момичето - е решила, че целия свят трябва да й обръща внимание, за щяло и нещяло.
- О, Мерлин, съжалявам! Алис ни е много буйна, понякога е същински огън и жупел, много се извинявам за поведението й! - започна да се извинява брат й на двамата червенокоси - Пак се извинявам, ние двамата си тръгваме, веднага! Стю, ще се видим в Голямата зала!
Давън се опита да повлече сестра си за рамото, но момичето беше забило пети и не мърдаше.
- Никъде няма да ходя, докато тя не се извини!

-Да говорим хипотетично. Жабата е в пъти по-полезно същество от колкото една, да речем, сова. - Рори не поддаваше. Всъщност дори не изглеждаше минимално трогнат от наличието на редицата невероятно разумни доводи, които току що му се бяха излели на главата. Енис за момент сметна, че е направил грешка и не е успял да подбере правилните думи с които да пробие през желязната защита на по-големият Гордън.. но поне веднъж проблемът не бе в него. Срещаше се очи в очи, воля с воля, с онова, което наричаха "Каменният тигър". След дузина мъгълски филми относно крещящи азиатци облечени в черно (наричаха ги нин.. нещо си, тук малко му се губеше) семейството му се бе вдъхновило и много от нещата в домакинството им се бяха сдобили с прякор. Тигърът бе първоначално на майка им- добре описваше нейното непромукаемо спокойствие, леденото търпение и възможноста да ти откъсне главата със зъби ако наистина си се издънил. Страховита бе тази жена, дивата шотландска кръв в нея бе повече от напористо нападателна. Както вече казахме Рори бе хванал доста от чертите й, вероятно това бе поредното проклето продоволствие идващо от рождението като първороден. Проклети да са родените под щастлива звезда!
- О, да, защото жабите очевидно могат да пренасят поща на хиляди километри разстояние. - Гарви не помагаше, но това за него не бе някакво особено ново състояние. Близнаците бяха прекалено различни по всички прецеденти и студената им война се заформяше като един впечатляващ и много дългосрочен проект. Как иначе? Енис беше, ами, по-добрият избор след като бе обрал по-привлекателните качества, по-полезният интелект и като цяло всичко си му беше наред. На кой му пука за подредените и праведни копе... добре, лоша дума... та на кой му пука за онези индивиди с толкова очевидна перфектност, че да засрамва самата идея за перфектност? Ако зависеше от Ен щеше да ги издави всичките в гадната прокиснала бира, с която майка му изтрезняваше старите пияници на селото. Онова нещо вонеше, да не говорим, че за гледане бе толкова подтискащо, че да ти стане тежко на душата. Караше мнозина да преосмислят живота си като цяло и да прибегнат до опит за постижение на кармична цялост. Бла-бла и подобни глупости, не беше шега работа. Та сега проклетата гадина го гледаше с насмешка, очевидно доволен, че близнакът му е под огромен стрес и тормоз. Усмихваше се лекичко, само колкото да не издаде как вътрешно се залива от смях на фона на прожекторно осветление.
- Ще я тренирам! - дъъъ, разбира се, че щеше да си тренира жабата. Кой не би? - Пък и жабите са зелени и това е плюс.
- Как по дяволите това е плюс? - този път Гарви си спечели плясване по тила, Рори държеше на учтив речник от по-малките членове на семейството. Никой не го уважаваше като решение (дори родителите им) и се бе развил навик, който никой не възприемаше. Братът щеше да извърши процеса на шляпване по врата на провинилият се а той нямаше да направи нищо по въпроса, дори регистрацията на явлението се падаше под сериозен въпрос.
- Ами, примерно, могат да се крият в тревата? И казват, че си интелигентен. Нали и тревата е зелена, идиот. - Ново шляпване, този път за Енис.
- Всъщност това е доста логично. - Герърд се намеси доста неочаквано в дискусията, на лицето му се беше появил чифт очила с явното предназначение да изглежда по-умен. Или по-възрастен, защото в момента бройкаше някаква мацка в дъното на помещението. Това бе едно от основните му хобита и славата му на сваляч обикновено го изпреварваше в помещението към което се бе запътил- и то с такава скорост, че имаше достатъчно време да седне, да изпие един хубав чай, да почете сносна литература и да го посрещне с "Пфф, време беше, лешпер с лешпера." Гарви отвори уста за възражение- явно не му беше жал и за Рори, който буквално вибрираше. Енис прецени, че идва ред на едно от знаменитите му сривания- това бе всъщност единственото, което оставяше неговият "Каменен тигър" недовършена техника. Дойдеше ли му в повече от семейните задължения младият мъж просто... мда. Та на Рори явно спорът му идваше малко в повечко, защото вибрациите се усилваха и в момента бе като една от онези играчки на пружинка, които толкова се купуваха от родителите за невръстните им изчадия. Красота.
- Не мога повече, защо трябва да сте толкова невъзможни. Не. - най-големият брат, прокълнатият временен настойник, издаде нещо като стилизиран боен вик (намираха се в магазин все пак, трябваше да се пази благоприличие) преди да се разридае и да скрие лице в шепи. Иъп, определено един от знаменитите сривове. Най-странното беше, че никой не намираше за странно този привлекателен и обещаващ млад мъж да избухва в плач веднъж на няколко месеца. Мацките го намираха за адски очарователно- показвало, че бил чувствителен и бла-бла снатиментални женски глупости, а мъжете пък го считаха за проява на висше мъжество по някаква неясна за разчитане скала. Енис бе убеден, че ако той ревне най-много да го ступат от бой за някакви предишни провинения. Или да му заявят да отиде в другата стая, защото нарушава спокойното сушене на дивият лапад до камината. Примерно.
-Браво, Ен. Виж какво направи. - Клариса му метна злобен поглед, заета да потупва чувствено Рори по рамото. Бяха изнамерили стол и сега разчувствалият се седеше на нисичка табуретка едва на петдесет сантиметра от земята. Падаше се точно под лампа и картинката се получаваше изключително драматична.
- Да го набия, а? А? - Сали вече запретваше ръкави. Тя, въпреки облика си на нисичко момиче с очарователно сърцевидно личице и красиви черти бе изчадие директно от измерението Адово. Колкото сладка изглеждаше, толкова тройно по-смъртоносна се водеше в регистрите на всички кармично злокобни неща. Не я вземаха в отбора по куидич на дома й вече сума ти години, защото се притесняваха да не изпотрепе противниковият отбор. Всички противникови отбори. Ако дуелите с магии бяха забранени, то тя просто запретваше ръкави и си проправяше път през каквато и да е каша с юмруци. Ако даваха на семейството му по галеон за всеки път в който се получеше известие на колко индивида е счупила нос то... сега щяха да си имат остров някъде надалеч. Списъците идваха редовно- да се чуди човек как все още съществуваха ентуасти да й пречат. Може би пък те нямаха вина, кармата си е карма.
- Не, Сали, още няма нужда за това... - Ах, Кларисо, гадна долна предателко! Добре де, тя никога не го бе харесвала и чувството си беше взаимно.
-Аз май видях една самотна девойка в ъгъла.. - това бе план първи и последен на Герърд за измъкване от каши, но неговото семейно проклятие бе никога да не се получава успешно. - О, грешка. Това е мъж.
- Богове. - Клариса извъртя очи. Тя все още се опитваше да намери правилните думи с които да успокои Рори, но нищо не й се струваше удачно. - Ру, миличък. Моля те. Ще му купим сова, пък той ако ще да се противи.
-Диктаторка! Подтисник! Чудов..- Енис спря злокобното си съскане, Сали го бе изгледала на кръв. Тя не търпеше някой да се обръща с лошо към обичната й сестра.
- Мисли позитивно брато, заминаваме съвсем скоро и къщата е само за теб. И кучето, но предимно за теб. Можеш да дигнеш купон! - Герърд беше добър, Енис го признаваше. Воят намаля до внезапно секване и подут Рори подаде лице от временното скривалище.
- Купон?
- С мацки, брато. Мноого мацки.
- Живеем в Шотландия, кои мацки биха се дотътрили до забутаното селооО? - и воят се поднови от раз, Рори отново се скри. Сега цялото му тяло се тресеше от хлипове, но това май е по подразбиране.

- Никъде няма да ходя, докато тя не се извини!
На Клара фитилът ѝ беше много къс. Освен това беше и доста бърза. Преди Стю да успее да се намеси, тя се метна на Алис и я повали на земята. Може да беше кльощава, но определено не ѝ липсваше хъс. Двете момичета се търкулнаха на пода и започнаха да се боричкат – никоя не отстъпваше и не се оставяше, но схватката протичаше тихо, само с по някоя закана през зъби.
- О, по дяволите… - Давън се наведе и хвана Клара за рамото, опитвайки се да я откопчи от Алис.
- Хей – Стю бутна ръката му и го изгледа накриво.– Това е сестра ми. Не я пипай.
Настъпи неловка пауза, в която двамата се гледаха напрегнато. Три години бяха делили едно спално помещение, едни и същи предмети, че даже и приятели. Отношенията им спокойно можеха да се определят като „топли“, почти „задушевни“. Тук обаче беше замесено нещо съвсем различно.
- Така наречената ти сестра връхлетя моята Алис , така че не ми казвай какво да правя, Бишъп.
- Е, може би ако твоята Алис не беше невъзпитано темерутче това нямаше да се случи, Нетълбед – челото на Стюърд се беше набръчило, както когато беше особено ядосан. Ясен признак, че губи контрол. Обикновено по това време Клара спираше да го дразни и започваше да се подмазва, но тя в момента беше на пода и нямаше как да предвиди задаващата се буря.
- Мери си приказките! – Давън стисна ръце в юмруци и пристъпи напред.
- Или какво? – Стюърд също се приближи и хвърли на съученика си подигравателен поглед. – Ще ме обиждаш до смърт?
След няма и две секунди момчетата бяха извадили пръчките си и ги бяха насочили един към друг. В магазина настъпи тишина. Двете момичета също бяха спрели да се боричкат и все още вкопчени една в друга мятаха объркани погледи ту към единия, ту към другия. Окото на Клара беше малко подуто, най-вероятно щеше да остане синина, а долната устна на Алис беше сцепена.
- Какво в името на Мерилин се случва тук? – на вратата беше застанала госпожа Нетълбед и гледаше невярващо свидната сценка. На челото ѝ пулсираше вена.

Промяната у Алис и Давън беше направо комична. До сега целите огън и жупел при появата на майка им сякаш не топлината, ами направо кръвта ги напусна. Братът дори изпусна нервно пръчката си на земята.
- Попитах, какво става, не ме карайте да избирам кой да ми отговори! - Макар и без магически сили Анна Нетълбед не бе по-малко страховита от която и да е велика магьосница. Но въпреки това не успя да изкопчи и думичка от двете си отрочета.
- Чудна работа, мога да се закълна, че като ви родих врещяхте с пълни гърла, на какво се дължи немотата ви? А вие, няма ли нищо да кажете? - обърна се тя към двамата Бишъп. Първо си отвори устата естествено Клара.
- Ами всичко е много просто! На влизане в магазина съборих вашата дъщеря, а тя хукна да бяга без да се извини, всъщност без да ме погледне дори...
- Мамо, не е така, нека ти обясня!... - Алис нямаше да стои и да слуша как я нареждат.
- Ти да мълчиш! - госпожа Нетълбед хвърляше светкавици.
- А когато я помолих да ми окаже тази учтивост тя ме нарече нахалница а брат ѝ дойде да я спасява...
- Разбира се, че дойдох! - възмути се Дав.
- Тогава тя настоя аз да се извиня и ме предизвика...
- Тя налетя на Алис, мамо! - възкликна Давън, а Стюърд додаде:
- Това не беше повод ти да налиташ на моята сестра!
Алис направо закрещя.
- Мамо, това не е вярно! Бързах да изляза от магазина, защото мислех, че татко ми взима подарък и не исках да му развалям изненадата и просто не я видях! После татко ме накара да се извиня, а тя каза, че тя ме е бутнала и трябва още да й се извинявам! И ме предизвика тя, а не аз на нея, а Дав се опита да ме пази! Мамо! Това просто не е честно!
Майката на Алис изслуша и тирадите спокойно. Оставаше й само едно.
- Къде са родителите ви? - попита тя Клара и Стюърд.

- Наоколо… - неопределено отговори Клара. Айде сега и нейните родители да замесят. А тъкмо беше започнало да става интересно. Не беше присъствала на магически дуел досега. Дали щяха да тикнат Стю в Азкабан? Щеше да е страхотна история.
- Не знам къде точно, предполагам във „Флориш и Блотс“. Може да им пратите сова, ако толкова държите, не съм сигурна, че мобилния на мама има обхват тук – в интерес на истината Клара щеше да се чувства доста по-сигурна с някой възрастен зад гърба си. Не ѝ допадаше как я гледаше тази валкирия. Ужасно семейство. Сто процента Хафълпаф.
- Вижте какво, поемам пълна отговорност за случилото се – Стю явно беше дошъл на себе си. На Клара май повече ѝ допадаше неговата Хълк версия. – Трябваше да я наглеждам, изпуснах я за момент от очи и ето какво се случи. Не знам мен какво ме прихвана, по принцип не прибягвам до насилие, всъщност дори съм вегетарианец…
Клара завъртя очи, едно от които синьо. Имаше си хас да не спомене, че вече не яде животни. Основното му занимание тези дни беше да включва тази информация под различни форми във всякакъв вид разговори. „Как е времето в Лондон, Стю“, „Ами не знам, ние вегетарианците имаме малко по-различно светоусещане, както знаете…“.
- Нито пък аз – опита се да се включи Давън. – Искам да кажа, абсолютен пацифист съм, макар че ям месо и…
- Ти да мълчиш, хипи, че да не спиш на палатка пред къщи довечера – сряза го госпожа Нетълбед. Боже, корава жена, нямаше да им се размине лесно. – Нямам време да търся и вашите родители сега, о, Мерлин, та още нищо не сме свършили. Но не си мислете, че ще ви се размине толкова лесно. Още тази нощ ще им напиша подробно писмо, за да е всичко справедливо.
- За да са всички еднакво нещастни и наказани… - додаде Клара.
- Именно. Хайде сега, Давин, Алис – в редица пред мен. Червенокосото момиче само изчака жената да се обърне с гръб към нея и се оплези на Алис заядливо. Още нищо не беше свършило, на едно място отиваха все пак, а следващия път щеше да има и пръчка. Е, нямаше да знае какво да я прави, но винаги можеше да удря досадното изчадие с нея по главата. Друго си е с пръчка.