Хомосексуалността е сексуална ориентация, изразяваща се в трайната тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към лица от същия пол. Тя се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения.

Какво е мнението ви за тях? Приемате или отричате такъв тип връзки? Ако да - защо, ако не - защо.

Още един въпрос свързан с темата: Според вас правилно ли този тип двойки да си осиновяват деца и като цяло да ги отглеждат заедно?
Ако да-защо... Ако не - защо...
Вие сте!

Аз нямам абсолютно нищо против хомосексуалните двойки. Всички заслужават любов. ;д Но колкото подобни двойки да осиновяват деца .. Тук вече не съм особено съгласна, зависи. Според мен детето трябва да расте в среда, в която ще има кой да нарича "мама" и "тати", а не и двамата да бъдат "мама" или и двамата "тати" .. Но виж, ако са спокойна двойка, без непрекъснати драми и със способности да се крижат за дете, защо не? Спокойствието е свещено. ;д

Аз мисля по подобен начин, но също така е важно начина, по който детето възприема връзката на родителите си; колкото и да не ни се иска, тук се намесва и обществото, което в по-голямата си част е едно отхвърлящо по-различните от него същество и едва ли сина/дъщерята ще се чувства добре от това, а? ;/

Според мен зависи и от нагласата на детето към обществото. Ако е от хората, които угаждат на чуждото мнение и робуват на критериите за "нормално-скучноват живот", най-вероятно няма да се чувства добре. Обаче ако от малко бъде възпитано да мисли с главата си и да пази индивидуалността си далеч от ръчичките на обществените представи за "нормално", няма да му пука какво казват другите и ще си щрака с пръсти. ;д

Но все пак говорим за дете, а не за куче или златна рибка. То не може да бъде възпитано да не му пука. То е човешко същество - винаги ще му пука. Да, с времето ще се научи да се противопоставя на натиска, но не можем да очакваме, че в детската градина вече ще има позиция по въпроса. Или че ще знае как да не допуска обидите до себе си, или че ще има самоконтрола просто да ги подмине. Като цяло не смятам, че нестандартната конфигурация майка-майка, баща-баща е големият проблем. И без това мъжката и женската роли вече не са толкова определящи и границите помежду им се размиват. Мъжки модел на възпитание? Защо, нали от съвременния мъж се очаква да може и да помага в домакинството, и да се грижи за децата. А и жените вече ходят на работа, конкурентоспособни са и прочее. Проблемът по-скоро е, че обществото още не е достатъчно толерантно за едно дете от такъв съюз.