Ще дам мъничък пример, не се стеснявайте да пускате и свои... аз лично не обичам да коментирам много, така че няма да ме видите по темите тук, но ако вие имате желание - обсъждайте някой мой боклук без позволение...
Ето ви любимия ми пример:

В този мой живот, какъв съм аз за тебе?
Ето, държа ръката ти и говоря за мечтите си сега...
Дори да е само момент от съня ми, искам да бъда до теб,
в твоето бъдеще.

Никога не съм ти казвал, каквото съм искал да ти кажа.
Глупаво продължавах да говоря това, което те дразнеше.
Какъв и кой съм аз за тебе?
Прегърни ме, успокой ме, бъди моя огън, мое слънце.

Променям се пред теб така, както небето се променя след бурята.
Вече не съм детето, което исках да бъда някога.
Ще приемеш ли обърканата ми душа в ръцете си?
Ще ми дадеш ли пътя, по който да вървя?

Глупавата ми душа се лута из дебрите на мрака ти.
Моята душа гори...
Запалена от лъчите на светлината ти, тя търси твоите очи.
Прегърни ме, успокой ме... светлината ми бъди.

Много е прочувствено! Бих прочела повече от тези "боклучета"