Легендарният район пази тайната за над 1700 изчезнали кораби и самолети

Бермудският триъгълник, познат и като Триъгълника на дявола, се намира в северозападната част на Атлантическия океан, в Саргасово море. Според различните изследователи на мястото неговите граници варират, но условно се приема, че паранормалните явления с изчезвания на кораби и самолети се случват най-често в района между бреговете на Флорида, Пуерто Рико и Бахамските острови.
Според легендите през последните 200 години в района са изчезнали над 1700 обекта и докато в някои случаи се касае за лошо време и неопитни летци или капитани, то други будят любопитството и на най-големите противници на паранормалното.
В своята книга “Загадката на Бермудския триъгълник”, американският библиотекар и летец Лорънс Дейвид Куше прави изключително точна подборка и анализ на най-известните случаи на изчезнали самолети и кораби в района на Триъгълника на дявола. Представяме на вашето внимание легендите за “Мари Селест”, “Елън Остин” и други кораби от края на XIX век, чиято забулена в тайнственост съдба е в основата на възникването на феномена Бермудски триъгълник.

Легендата започва от Колумб

Според много изследователи на Бермудския триъгълник първите сведения за паранормални явления в областта присъстват още в записките на Христофор Колумб. На 11 октомври 1492 година мореплавателят пише в своя дневник, че “над морската повърхност екипажът вижда странни, танцуващи светлинки на хоризонта и пламъци в небето”. Освен това Колумб отбелязва и станалите по-нататък задължителни за легендата на Триъгълника на дявола грешки в компасите и уредите за управление на корабите и самолетите.

Първите случаи
До 1872 година, когато в пресата се съобщава за случая “Мари Селест”, вече е имало спорадични данни за безпричинно напуснати от екипажа кораби в района, познат като Бермудския триъгълник.
Сред първите жертви на странното място са френският “Розали” и британският “Бела”. През август 1840 г. големият френски кораб “Розали” бил намерен изоставен, но в пълен порядък, близо до остров Насау. Ветрилата на кораба били вдигнати и изглеждало, че е напуснат само няколко часа преди да бъде открит. Корпусът нямал течове, на борда имало ценен товар, без никакви повреди и само едно живо същество – полумъртво от глад канарче в клетка. За екипажа никога нищо не се е узнало.

“Мари Селест” – Призрачният кораб
Всички истории от средата на XIX век бледнеят в сравнение с изчезването на “Мари Селест” – Призрачния кораб – една от най-пленителните морски тайни, булото на която все още не е вдигнато.
“Мари Селест”, дълга 31,4 метра двумачтова бригантина, била намерена изоставена в морето от “Дей Грация” на 4 декември 1872 г. Двата кораба били натоварени в Ню Йорк в началото на предишния месец, като капитан Бригс с “Мари Селест” отплавал за Генуа на 7 ноември.
Когато на 4 декември екипажът на “Дей Грация” видял отдалеч другия кораб в морето, ветрилата му били вдигнати, той плавал по вятъра, но толкова нестабилно, че изпратили група моряци да видят какво става. Те открили, че “Мари Селест”, на който плавали капитан Бригс, жена му и 3-годишната им дъщеричка, както и екипаж от 8 човека, бил напълно безлюден, като единствената спасителна лодка била все още на кораба.
Състоянието на бригантината било много добро и не личало да е повредена от стихиите. Според легендите нищо неподозиращите моряци от “Дей Грация” станали свидетели на истинско чудо на борда на “Мари Селест” – масата, на която се хранели капитанското семейство и екипажът, била сложена и на нея имало полупразни чаши с кафе, както и чай, яйца, бекон, хляб и масло. Говори се, че шишенце масло стояло изправено върху шевната машина – доказателство, че морето било спокойно, на стената работел часовник. Личните вещи на капитана били на борда, а по леглото му имало играчки, сякаш собствената му дъщеря до последно си е играла с тях. Товарът, състоящ се от 1700 варела алкохол, бил непокътнат. Единственото нещо, което липсвало на “Мари Селест”, били навигационните уреди.
Последният запис в корабния дневник носел датата 24 ноември 1872 година.
Случаят с английската бригантина добива такава популярност, че “Мари Селест” става нарицателно название за кораби, загубили своя екипаж без някаква ясна причина.

Драмата на “Елън Остин”
Само 9 години след странното изчезване на семейство Бригс и още 8 човека от борда на “Мари Селест” легендата за Бермудския триъгълник се обогатява с още един шедьовър – “Елън Остин”.
През 1881 година екипажът на английския кораб “Елън Остин” среща в Саргасово море изоставена, но напълно годна за плаване шхуна. Капитанът на британския плавателен съд нарежда на спасителен екип да се качи на шхуната и да отплава заедно с “Елън Остин” към бреговете на Нюфаундленд. Когато на следващия ден екипажът на “Елън Остин” се събудил, не можел да повярва на очите си – намерената преди няколко часа шхуна кротко си плавала на няколко метра от техния кораб, но на борда й нямало и помен от спасителния екипаж, прекарал вечерта там.

Триъгълникът и капитанът
Капитан Джошуа Слоукъм, най-известният и опитен мореплавател на своето време, изчезнал в Бермудския триъгълник през 1909 година. Само 10 години преди това Слоукъм, на борда на превъзходната си яхта “Спрей”, сам обикаля света, като се справя с всички възможни предизвикателства – бури, урагани и дори преследване от пирати. И въпреки това този легендарен мъж, притежаващ опита, храбростта и издръжливостта да се противопостави на най-големите опасности, срещу които може да го изправи природата, изчезва безследно в един спокоен и приятен за плаване ден. Когато на 14 ноември 1909 година Джошуа Слоукъм заминава за Южна Америка, никой от изпращачите му не вярва, че Бермудският триъгълник ще скрие завинаги най-великия мореплавател от края на XIX и началото на XX век.

Тези няколко случая, предадени според легендата за Бермудския триъгълник, събуждат любопитството на много изследователи и ентусиасти, които се отправят към района, за да търсят истината.
В следващия брой ще ви запознаем с най-вълнуващите събития, случили се в района на Бермудския триъгълник през XX век. Освен драмата на “Полет 19”, когато през 1945 г. над този загадъчен район безследно изчезва цяла ескадрила американски военни самолети, ще ви разкажем и за последния полет на пътническия самолет DC-3, който ненадейно изчезва на 50 мили от Маями, докато пилотът говори с кулата.

Според Уикипедия :

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.
Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необикновени магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

Хипотези :

В научните среди са направени опити за обяснение на явленията, които са се случили в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.
Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които притежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете.
Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни. Или че отдолу( под морето) има голямо находище магнетитна руда (руда, от която правят магнитните стрелки на компасите.
Много хора се изкушават да обяснят загадката на триъгълника с паранормални явления като например извънземни. Малкото завърнали се от триъгълника свидетелстват за т. н. електронна мъгла, която обърквала уредите им за навигация. Според Джон Куазар, американски мистериолог и специалист по паранормални явления, т. н. Ефект на Хъчисън е ключът към разгадаването на загадка. Този ефект е получен от Джон Хъчисън, физик-любител от Ванкувър,през 1978. На видео, заснето през 1994 се вижда как бутилка лети във въздуха и получена електронна мъгла. През 1998 Джон Никъл и екип от Института за изследване на паранормални явления на САЩ доказват, че кадрите могат да бъдат пълна измама. А други хипотези са, че там има нещо наподобяващо черна дупка, която поглъща почти всичко.
А една от най-правдоподобните хипотези е, че Бермудския триъгълник е един от шесте естествени портали на земята, които са разположени на еднакви разтояния от екватора, където се случва преминаване в друго време-пространство.

Вие как мислите? Коя от тези хипотези е най- правдоподобна?