/напомням: всеки, който иска може да се присъедини!/

Беше спокойна гореща вечер в края на първата седмица на Ники в Хогуортс. Вместо да е на вечеря в Голямата зала обаче, както повечето ученици, момичето стоеше в спалните помещения. Беше изпразнила половината си куфар на пода и търсеше официалната си мантия, която родителите ѝ бяха изпратили след пристигането ѝ.

Най-после след половин час ровене я намери - беше морскосиня дълга мантия, която, като изключим необикновения ѝ цвят, изглеждаше досущ като училищните ѝ мантии. Ники започна да прибира трескаво разхвърляния куфар, когато забравеният ръчен часовник на едно от момичетата, с които деляха спалнята оповести:
– Побързай, много закъсняваш!

Момичето реши да не губи време да разисква откъде тази малка машинка знаеше, че наистина закъснява. Вместо това облече скоростно мантията и се среса набързо. Последен поглед в огледалото и след минута вече слизаше към Общата стая, където имаше среща с Наталио Каин. Двамата се приготвяха да отидат на празничната вечеря на професор Слъгхорн.

Момчето се чувстваше твърде... ами, различно, в тази мнтия, която с изненада откри, че всъщност има. Поне беше черна, макар и да си личеше, че е по-официална от обикновената училищна униформа. Сребърните й краища и същата на цвят вратовръзка странно защо ли май бяха пробрани точно така, че да пасват на бялата му коса, иначе прилежно сресана и вързана - той рядко и без това я пускаше.
Можеше да е благодарен на майка си поне за едно - че имаше сравнително добър вкус и че не избираше много фрапантни неща, колкото и вкъщи постоянно да разбъркваше дрехите (в резултат на което Наталио бе намерил някаква странна мантия в червен цвят и с ярко зелени точки, вървяща с яркочервена вратовръзка, в куфара си).

Успя да слезе точно на време, че дори и малко подрани, макар стаята да беше сравнително празна. Някои се зачудиха на странното му, нетипично облекло, но сигурно вече бяха чули за празненството, любопитството им не взе връх.
- Ето те и теб! - усмихна се широко на момичето, което щеше да мине през "вечерния кошмар" почти по негова вина. - Стои ти чудесно, Ники!

Все още не се беше запознала с много първокурсници, макар че вече беше тук от една седмици и Доминик реши, че вечерята на Слъгхорн е един удачен повод да си създаде още нови запознанства.
Чувстваше се леко превъзбудена, докато търсеше официалната си мантия сред разхвърляния си багаж, който още не беше подредила. Не искаше да закъснява,но и този път нямаше да мине, ако не се появи поне с десет минути по- късно. Облече набързо мантията си и се забърза надолу по стълбите. Когато стигна пред вратата на залата приглади леко мантията си и бутна вратата. Залата беше почти празна, което успокои грифиндорката.
Пристъпи смело напред и се бутна при първата двойка първокурсници, които видя, решена да се запознае с тях. Сигурно щеше да им заприлича на някоя натрапница, въпреки че по принцип не е такава.
- Здравейте!- усмихна им се широко и огледа момичето, което ѝ беше познато, а по- рано днес някъде бе чула и името ѝ- Ники нали?- запита момичето, подавайки ръката си към нея.

Въпреки притеснението на Ники, че ще закъснеят заради нея, двамата с Наталио успяха да стигнат навреме и дори се оказа (за ужас на Наталио), че са подранили. Двете деца бяха изправени пред ужасния вариант да си говорят със Слъгхорн докато не дойдат останалите. Ники тъкмо си помисли с надежда, че в крайна сметка професорът явно имаше навик да се занимава с Наталио, заради известния му баща и може би няма да ѝ се налага и тя да отговаря на въпросите му, когато едно момиченце от Грифиндор влезе в залата.

– Спасение! - прошепна Ники на Наталио и посочи с глава към момичето. Не знаеше дали тя видя този жест или не, но се насочи право към тях.
За щастие явно беше от разговорливите, защото веднага се представи. Освен това знаеше името на Ники.

– Здравей - ухили се детето - спасяваш ни, да знаеш! Това е Наталио.
Децата се ръкуваха и момичето също каза името си. Ники си помисли, че май наистина я беше виждала, сигурно в часа по Трансфигурация, когато имаха с всички домове... Или на някои от избираемите дисциплини.
– Всъщност, ти на какво си записана? - довърши мисълта си на глас Ники – Аз ходя на всичко без Руни и Аритмантика... А Наталио не ходи и на мъгълознание и при Ъмбридж...
Наталио изсумтя при тези думи. Той определено не харесваше Ъмбридж...

Момичето се зарадва, че двамата рейвънклоуци не я взеха за някоя досадница и веднага я заговориха.
- О, Ъмбридж!- възкликна тя, когато чу името на преподавателката- Можем да си основен таен клуб "Анти Ъмбридж".- пошегува се Бей. Тя също не беше от почитателите ѝ и всеки път, когато чуеше името ѝ реагираше, както Наталио, с който се запозна туко- що.- Аз също не ходя на тези два предмета.- продължи момичето и се усмихна.
За момент отварящата се зад нея врата я разсея, при което Дом успя да огледа по- внимателно красиво украсената залата и влизащите през масивната дървена врата група първокурсници.
- А аз си мислех, че закъснявам много.- каза троснато, докато се обръщаше към Ники и Наталио и направи гримаса. Момичето беше на мнение, че на такива събития човек трябва да се появява по- навреме, отколкото е свикнал, затова и направи някакви нищожни усилия тази вечер да побърза и да не закъснява.

- О, дори големите, защото чух, че ще има такива, не са дошли още - махна с ръка неопределено белокосият, за който това също беше добре дошло. А какво ще правеше, ако Слъгхорн кажеше, че иска да го представи на всичките или по-лошо... ако вече беше говорил за него пред тях?!
Това му беше лошото да си известен... или поне за такъв да те мислеха хората.
- Мисля си, че не всички умират от желание да се видят със Слъгхорн... По-скоро той си умира да ги види.

Но като говореха за него... той идваше по-рано от предвиденото насам! Наталио тъкмо бе решил да попита момичето нещо, за което му беше сравнително любопитно, още повече, че тя не беше от Рейвънклоу. Другите домове изглеждаха доста интересни за "изучаване".
- Да не се срещаме с него! - подкара веднага все пак - Може би по-късно, но не сега! Повярвайте ми, не е на добре... да се смесим с тълпата!

Доминик изгледа с любопитство и неразбиране момчето, което бързаше да се смеси с тълпата. Не разбираше защо иска да избегне така срещата с професора, но и не я интересуваше много, поне не още и беше сигурна, че по- късно, когато се досети отново за това ще го попита и ще разбере.
За пръв път го виждаше в училището, не го познаваше, както не познаваше и Ники, но и двамата ѝ се сториха интересни.

Докато вървяха напред, опитвайки се да се смесят с тълпата, представляваща група първокурсници, представители и на четирите дома, Наталио настоя още няколко пъти, че иска да избегне срещата със Слъгхорн и това разбуди още повече любопитството на Доминик.
- Какво толкова се е случило? Защо не искаш да се виждате?- не можа да се сдържи и въпросът ѝ се стрелна от устата ѝ.

– Слъгхорн "колекционира" ученици - отговори вместо Наталио Ники – Може би си чула, че има нещо такова. Общо взето си харесва разни деца, чиито родители са известни или имат власт...

Доминик нищо не каза, а изчака да обяснят още.
– Бащата на Наталио явно е доста известен, защото Слъгхорн му се мазни още от първия час - продължи тя.
– Затова ме и покани на това събиране - промърмори момчето.
– Аз не бях поканена - съобщи Ники. Не че се беше обидила или нещо такова, просто искаше да даде пример – Затова пък Наталио ме покани да съм му нещо като дама...

Ники спря да говори и се замисли, че за крехката им 11-годишна възраст понятия "кавалер" и "дама" звучат доста смешно и се захили. Наталио попита какво има и тъкмо щеше да отговори когато от коридора пред вратата на залата се чуха викове.
Влезе Филч, пазачът, дърпайки някакво момче за мантията. Всички спряха разговорите, за да чуят какво става.
– Опитваше се да се промъкне незабелязано - обяви Филч пред Слъгхорн. Доколкото разбрах не е поканен.

Ники огледа горкото момче. Изглеждаше доста дребен, може би първокурсник или второкурсник и явно беше от Хафълпаф.

- Не мога да повярвам, че някой все пак иска да дойде толкова много - прошепна италианецът, на свой ред загледан в момчето.
Той, лично Наталио де, не можеше да си представи нещо подобно - Слъгхорн не беше противен или неприятен, нищо подобно... просто манията му да се обгражда с уж известни или бъдещи звезди... това го правеше едва ли не опасен за момчето... не обичаше нито да е в светлините на прожекторите нито... какво ли се обясняваше.
- Може да е объркал пътя, господин Филч. - предположи плахо някакво момиче през това време, от Хафълпаф... сигурно.
Пазачът едва не се изплю на чистия под с презрение.
- Объркал ми пътя той! Казвам ви, точно тук искаше да стигне, но аз и моята котка го хванахме навреме! Нали, Норис, мила?
Някаква дръглива котка уви опашката си символично около стария мъж.
- Ами, за жалост наистина не е много уместно да идвате тук... - подхвана Слъгхорн, явно не бе харесал момчето за гост.
- Ей! Имам ли право да каня повече от един човек? - може би пък... Наталио можеше да го избави този странник...

Момчето стоеше със сведен поглед и не смееше да вдигне очи. Мантията на дома Хафълпаф беше намачкана и изкривена от дърпането на пазача, а косата му беше разрошена.
- Да, да..- разпали се Бей, на която ѝ стана жал за момчето- .. мисля, че можеш. Хайде помогни му.- подкани го тя, докато Наталио гледаше напред и се чудеше какво право има.
И ако той наистина се ползваше с предимство пред другите ученици на професор Слъгхорн, само заради известното му семейсто, то тогава професорът нямаше да има нищо против, когато един от любимите му ученици го помоли за нещо толкова дребно.

Слъгхорн навярно чу разговора на учениците, защото се обърна към тях и ги изгледа преценяващо. Не каза нищо погледна ги после отново обърна поглед към момчето от Хафълпаф и поклати глава многозначително.
Доминик се опитваше да разбере дали професора ще позволи момчето да остане или не.

– Е, щом го познавате... - каза несигурно Слъгхорн, но все пак махна към Филч и той неохотно пусна момчето.
То се приближи към децата със засрамен вид.
– Е, хайде, няма повече за гледане - подкани Слъгхорн учениците - вземете си карамелезирани хлебарки.
Децата подхванаха прекъснатите разговори, а Филч закуцука изнервено към вратата с котката си по петите.
– Здравей - каза Ники мило на момчето - Ние сме Ники и Наталио от Рейвънклоу и Доминик от Грифиндор.
– Денис, Хафълпаф - представи се то - Благодаря...
– Няма защо - каза Наталио – Чудех се как някой толкова много държи да се промъкне на това глупаво парти...
Момчето му хвърли бърз поглед изпод вежди...
Децата се спогледаха.
– Не се промъкваше на партито, нали - досети се Ники. Момчето се изчерви. Децата изчакаха няколко секунди да реши дали да им се довери.
– Е, и тримата изглеждате свестни... - каза то накрая леко колебавливо – Но преди да ви кажа, кажете ми какво мислите за Долорес Ъмбридж?

Трите деца се спогледаха. Накрая все пак почти в един глас споделиха, че не я харесват особено.
– Тогава ще ви кажа - каза момчето и сниши глас. Децата се приближиха до него, за да чуват по-добре – Мама работи в Министерството на магията, доста близо до министъра Фъдж и чува разни неща...
– Какви неща? - не се сдържа и прекъсна Ники. Всички ѝ хвърлиха поглед, който казваше "Не го прекъсвай, сега ще каже, де". Тя се извини и Денис продължи вече съвсем тихо.
– Че Министърът се готви да направи Ъмбридж заместник директор.
– Какво?! - реагираха едновременно децата. Денис им направи знак да са по-тихи.
– Какво ще означава това за нас? - нетърпеливо се намеси пак Ники – За учениците, де?
– Ами, не съм сигурен... Но мисля, че Правото може да стане задължителен предмет... Освен това Министерството ще се меси в уроците, ще решава какво да учим и какво не... Фъдж смята, че не бива да учим защитни магии или някакви по-опасни.

Ники се замисли над това. Те още бяха първи курс, и без това нямаше да учат кой знае какви магии. Но пък от друга страна Лупин беше обещал, че ще се опита поне да ги въведе в основите на защитните заклинания. Момичето беше харесало часът по ЗСЧИ.

Ники се сети също и как беше минал първия час по право и я обзе гняв. Ъмбридж - заместник на Дъмбълдор?! И да решава какво да се учи и какво не?? Това не можеше да стане... Но какво пък можеха да направят?! Денис сякаш прочете прочете мислите ѝ.
– Мислех си да основем нещо като... не знам... таен клуб от ученици... Но не мисля, че ще се справя сам, трябва ми някой по-голям ученик. Исках да дойда на това парти, за да намеря хора, които да ми помогнат...

Децата се спогледаха. Това не отиваше на добре. Каква точно беше идеята на това момче?! Да не искаше да основат клуб по саботиране на Ъмбридж?! Та те бяха първокурсници, дори не знаеха къде се намират повечето неща в замъка... Освен това единственият по-голям ученик, който Наталио и Ники познаваха беше новият пазач на Рейвънклоу - Александър Максуел и той едва ли би се съгласил на подобна безумна идея... И Пъърс Уайт, префекта , той пък още по-малко.
Ники погледна Наталио и Доминик. Какво ли мислеха те за това?

- И какво мислиш, че могат да направят няколко си ученика? Да въстанат срещу целия магически свят? Те много добре знаят, че сме безполезни отрепки, или поне така си мислят... тези от вашето министерство! - щом им се виждаше, че ще е много лесно да направят Ъмбридж водещо лице тук, в това училище... какво им оставаше наистина да сторят учениците.
- Винаги може да се направи нещо! - настоя момчето, което явно не беше мислило чак толкова напред или пък виждаше нещата по различен начин. Може би пък Наталио бъркаше някъде по пътя на логиката си, затова избра да не спори и да не задава още повече въпроси. - Най-малкото можем да се обърнем срещу решенията й... така де, да продължим да учим това, което ни трябва, каквото и да е! Не мислите ли, че имам право?
- Е, да... Кажи ни повече! Но да се дръпнем по към масата, че вече будим подозрение - някакъв слидеринец от другата страна ги гледаше странно.

Доминик не беше казала нито дума след като чу новината. Мисълта, че Ъмбридж може да бъде назначена като заместник директор я отврати. От всички професори в училището Долорес Ъмбридж беше единствената, която никак не ѝ допадаше. А стигнеше ли се до това тя да определя какво да се учи в училището и да се бърка в работите му я ужаси. Беше само първи курс, все още не беше запозната с всичко тук, но от баща си, който също работеше в Министерството на магията единственото, което беше чувала за Долорес Ъмбридж са лоши неща.
Отърси се неприятната мисъл и поклати глава.
- Казах ви, че ще можем да си основем таен клуб "Анти Ъмбридж".- каза тя и се засмя.- Аз също не съм сигурна, че ще успеем да постигнем нещо, но..- направи кратка пауза, чудейки се какво да каже. Потъна отново в мислите си и разтърси глава.
- Да, да, кажи ни повече.- подкани тя момчето в жълто- черна мантия, Денис, и тръгна с бавни крачки към масата без да отделя поглед от него. Тримата я последваха.

– Мислех си за нещо като тайна организация от ученици от всички домове и курсове - започна Денис, докато нарочно се правеше, че си взима от някакви курабийки.
– Чакай - прекъсна Ники - искаш да кажеш и слидеринци?!
Денис сви рамене.
– И аз съм чул, че обичат да пакостят на останалите ученици, но съм убеден, че и сред тях ще има някои, които няма да са съгласни с методите на Ъмбридж.

Ники се зачуди наум как ще разграничат тях от слидеринците, които ще отидат да ги изпортят на Ъмбридж, но си замълча.
– При всички положения, колкото повече хора успеем да привлечем, толкова по-добре.
– Но какво ще правим след това? - попита Наталио.
– Както споменах преди малко - ще учим всичко, което Ъмбридж забрани.
– Като допълнителни часове? - на Ники. И без това програмата ѝ се струваше доста натоварена. Денис обаче закима.
– Мисля, че е важно да научим възможно най-много докато сме в училище, нали затова сме тук... А и нали знаете... с Вие-знаете-кого и всичките му приближени...

Ники не се беше замисляла много за тъмния магьосник. Беше чувала, че според някои се бил завърнал наскоро, но Министерството казваше друго, а на Ники всички тези новини ѝ се струваха много далечни, въпреки че ѝ беше интересно да хвърля по едно око на вестниците. Родителите ѝ не говореха никога за подобни неща, а и майка ѝ нали работеше в Министерството, така че сигурно нямаше да се приеме добре ако споделяше противоположни на министъра идеи.
Така че детето не беше сигурно за последната част. Въпреки това си помисли, че казаното преди това от Денис си беше истина - трябваше да им позволят да учат всичко, все в някой момент щеше да им потрябва.

– Добре - каза Ники - да приемем, че сме съгласни с това. Само че кой ще ни учи, някой седмокурсник ли?
Денис кимна:
– Седмокурсник или шестокурсник, дори може и да е в пети курс. Идеята е да е по-напреднал от нас в магиите и да може да му се има доверие.
– И няма никой подходящ от Хафълпаф? - попита Ники скептично. Беше чувала, че Хафълпафците не били много силни ученици, но не ѝ се вярваше да няма някой по-силен в магиите.
– Има разбира се - леко се обиди Денис - просто още не познавам много от по-големите ученици, а и ми е все едно от кой дом ще бъде. Затова си мислех, че всички можем да търсим.

Може би не биваше да съжалявам толкова, че дойдох тук, в Хогуортс. Засега всичко вървеше идеално. Бях благодарен на шапката за точното разпределение, именно там исках да отида, в Рейвънклоу. Притесненията ми, че ще попадна в дома на "баща ми се изпариха", скоро нямаше да се сещам за Хафълпаф.
За максимално подобрение на настроението на учениците бе организирана празнична вечеря, на което възнамерявах на отида. Не познавах никого, а много исках вярно приятелче. Въпреки, че подозирах, че на партито ще има и хафълпафци, аз бях твърдо решен да отида, да се сприятеля с някое симпатично момче или момиче, с което да си помагаме в това опасно начинание, което ни предстоеше да разкрием, а именно - да се запознаем с всички тайни на магията, да се научим да я контрулираме, да я неутрализираме, да я подчиним.
Излязох от общата стая и се огледах. Не знаех на къде да тръгна, нямах абсолютно никаква, ама никаква представа. Но Рейвънклоуците бяха дружелюбни макар и не много отборни. Натъкнах се на високо момче, с странно издути нос и опулени очи, които се впиха в моите готови да разберат какво искам, още преди да съм се изказал.Опитах се да пренебрегна натрапчивия поглед и го помолих да ме упъти до кабинета на Слъгхорн.
От малката цепнатина между издутите му бузи, която служеше на момчето за уста се чу страшен боботещ звук. Тъкмо да провлача едно дълго "Ъъъъ?" в знак на неразбиране, когато мозъкът ми загря и различих двете думи - Следвай ме.
Тръгнах след него надолу по стълбите като на няколко пъти те ни устрояваха номера и най - нахално се местеха. След около 7 минути вече бяхме на приземния етаж и се насочвахме към подземието. Студът бе голям и макар да бяхме още септември, косъмчетата ми се накокушиниха.
Благодарих на "любезното" момченце и отворих вратата, пред която ме бе оставило.
Стаята бе пълна с ученици, седнали на групички от по двама - трима. Имаше и доста единаци. За миг се зачудих при кой да се натреса и реших, че групичките изглеждаха по - привлекателно. Запътих се към една състояща се от рейвън, рейвънка и грифка(ако мога така де се изразя)Доближих се на няколко крачки и смотолевих нещо от сорта на "Здравейте, хора". Е, не беше чак такава излагация...

Момчето, което бе твърде странно за представите на масата хора тук и очевидно играеше чужденец рейвънклоуец с голяма уста, като че реагира веднага на поздрава и направи знак за мълчание на останалите в групата.
Явно си говореха нещо доста тайно, или се стараеха то още да не стане публично достояние. Приеха невинни физиономии почти веднага - дали пък не беше просто поредната лудория, която трябваше да се свърши в коридора през някое междучасие?

За Наталио беше по-добре хората да си мислят, че е точно сега. Другите ако сметнеха, ами... нека да разгласяваха навсякъде. Той като недоверчив човек, пък макар и любопитен, щеше да си мълчи за "плана".
Но ги беше заговорил кой? Виж ти, странно нещо... беше момче от същия дом? Рейвънклоу ли? Наталио трябваше да си признае, че към дома имаше много първокурсници като него, но той не чувстваше нуждата да ги познава. Нямаше обща приказка с тях, а и дори се страхуваше, че "всеизвестния му баща" щеше да породи твърде много подозрителни въпросчета...
Както и да бе.

- Ами... здравей, добре дошъл на... сбирката на Слъгхорн или както го наричаш. Как се казваш? - опита се да бъде максимално приятелски настроен, което иначе му се удаваше трудно с чужденци... май. - Аз съм Наталио, това е Ники, това -Доминик.

"Какво бях сбъркал? Защо така се смутиха?"
Тези въпроси веднага си проправиха път към мозъка ми и започнаха да всяват хаос. Ясно бе, че не можех да не ги забележа, но не можах да не забележа и друго, а именно - моменталната променя на физиономията на лицата им. Изглеждаха така сякаш са правили купон без разрешение и техните се връщат преди да са могли да разчистят. Дааа, ама тук не ставаше въпрос за купон...
Запазих усмивката на лицето си и заслушах как едно русокосо момче с воднисто сини очи започна да представя компанията. Кимах при всяко споменаване на име и се опитвах да ги запомня. Имаше едно момиче с дълга червена коса на къдрици. Не стига това, но на носа си бе забола гигантски очила, които подсилваха ефекта и я правиха незабравима. И така си беше...скоро нямаше да забравя лика на Доминик, Доминик Бей.
След като всички бяха представени, бе настъпил моят ред. Доближих се малко до тях, тъй като все още стоях доооста зад тях. Заговорих:
- Много ми е приятно да се запознаем. Аз съм Джейсън, първокурсник от дом Рейвънклоу
Здрависах се с всеки един от тях и тъй като ми бе любопитно за какво си говореха, та така се сепнаха, попитах:
- Хей, мога ли да се включа към разговора ви? За какво си говорехте?
Гледах да не звучи много нахално и стисках палци да се е получило...

Децата се спогледаха притеснено и веднага насочиха очи към момчето от Хафълпаф. Той излезе напред.
– Аз съм Денис - каза - Съжалявам за цялата тази потайност, но...
Момчета се поколеба за момент и Ники реши да се намеси.
– Може да се каже, че обмисляме нещо нелегално - каза тя ухилено и всички от групичката я зяпнаха шокирани от това, че с такава лекота призна на непознат ученик за "криминалните" им планове.

Тази реплика като че ли още повече събуди любопитството на Джейсън, защото загледа любопитно ту Денис, ту Ники, като че ли се питаше за какво става въпрос и какво общо има ученикът от Хафълпаф.
– Всъщност идеята е на Денис - каза Ники и Денис като че ли се притесни още повече. Ники го погледна с поглед, който казваше "Хайде, де, кажи му, не изглежда като някой, който ще отиде да ни изпорти!".
Денис въздъхна примирено и сниши глас.
– Преди да ти кажем трябва да отговориш на един въпрос - каза той тържествено, точно каквото бе казал по рано на Наталио, Ники и Доминик – Какво мислиш за Ъмбридж и преподаването ѝ?

За половин минутата, през която Бей се бе обърнала да си вземе нещо от богато наредената маса, защото усети че започва да огладнява, към Ники, Наталио, Денис и Доминик се беше присъединило още едно момче. Беше облечено в официална синьо- черна мантия. От дома Рейвънклоу. Доминик го погледна и се усмихна с пълна уста, докато поклащаше глава одобрително.
Момчето се казваше Джейсън и май изпитваше интерес да научи за плановете, които крояха другите първокурсници.

- Да, да, Ъмбридж.- заскърца отново грифиндорката, при споменаването на името на въпросната професорка.- Кажи.. - преглътна- ..кажи, че не я харесваш, моля те.- замоли го тя и го погледна жално. Силно се надяваше и той да изпитва същите чувства като другите. Така към клуба им, "Анти Ъмбридж", както го нарече Бей, щеше да се присъедини още един член.

Когато те отглежда аврор,не бива да очакваш особенна даровитост от него при избора на дрехи.Официалната ми мантия беше нещо изключително странно,докато вървах към залата където се провеждаше вечерята в мен се надигаха две усещания-първото,че съм закасняла,а второто,че изглеждам нелепо.Дрехата се мотаеше в краката ми,платът(мисля,че имаше нещо общо с Азия)бе тъмно зелен в горната му част имаше златисти нишки образуващи златни цветя по качулката и раменете ми.На всичкото отгове бе доста дълга и се влачеше след мен,далеч не грациозно(каквато е била идеята,вероятно).Не знам защо всички дъражаха да присъстват на това...това...търсех думата...мероприятие.Слъгхорн настояваше да съм там,главно заради това,че за мен се грижеше един от най-добрите аврори.Когато влязох все още нямаше много хора или просто малко бяха поканените..една голяма групичка ученици стояха и си говореха нещо.Никого не позанвах,чувсствах се ужасно,мястото ми твръде не беше тук и когато Слъгхорн дойде и ми връчи чаша...дори не знам какво,се почувствах още по зле.След като десет минути отговарях на тъпите му въпроси,най-сетне благоволи да ме остави сама и да пренесе интереса си върху друг обект.
Стоях в единия край без знам сега какво да правя,нямам дарбата да се сприятелявам с хората и за това никога не знам как да започна разговор с непознат или какво да правя когато се озовавам на места като това.

– Естествено, че не харесвам Ъмбридж! - каза Джейсън и групичката закима в съгласие. Денис започна да обяснява на Джейсън каквото беше казал по-рано и на другите. Тъй като вече беше чула идеята му да си направят клуб за саботиране на Ъмбридж, Ники си позволи да се разсее и спря да следи разговора. Вместо това обходи с очи залата. Малко по малко помещението се пълнеше с ученици. Имаше и по-големи. Ники се запита разсеяно дали някой от тях би се съгласил да им помогне за основаването на въпросния клуб или нямаше да ги вземат насериозно, защото са първокурсници...
– Ей сега се връщам - каза Ники тихо и тръгна да обикаля уж за да си вземе нещо за ядене, но всъщност оглеждаше преценяващо присъстващите.
Видя Пиърс Уайт, префекта на Рейвънклоу и побърза да му махне и да подмине преди петокурсникът да е дошъл да ѝ се хвали или да я мъмри за нещо. Тук бяха и капитанът на куидичния отбор на Рейвънклоу, както и новият им пазач - Александър Максуел, шестокурсник. Ники си беше говорила с него преди няколко вечери и изглеждаше доста мило момче. Но дали би се съгласил да помогне за такава луда идея??
Ники реши, че определено не е подходящ момент да го пита - двамата с капитана разговаряха със Слъгхорн.

Момичето плъзна поглед към вратата и вниманието ѝ попадна върху момиченце с тъмна коса и очи, което стоеше само и като че ли се колебаеше дали да не си тръгне от "събитието". Изглеждаше на същата възраст като Ники. Ники се поколеба за миг, но все пак реши да я заговори - нали и без това току-що се бе ангажирала да търси членове за бъдещата анти-Ъмбридж организация на Денис. Все трябваше да започне отнякъде.
Тя се приближи и се усмихна смутено.
– Здравей, аз съм Ники и съм от Рейвънклоу - поздрави тя.

Всички отговорни ученици, се стремяха да попаднат след поканените на вечерята на Слъгхорн, но малцина бяха с този късмет – не повече от 2% от учениците ма цялото училище, имайки се предвид, че много малко от тях бяха така заинтересовани от отварите, че чак да се запишат в класа му за напреднали. Женевив също беше в списъка на поканените, но след като стана префект на Слидерин, това спря да изненадва другите.
Разбира се, беше една от любимките на професор Снейп и това имаше лесно обяснение – беше се истинска слидеринка или както ги наричаха други – студенокръвна змия. Никой обаче не можа да разбере, как Слъгхорн я беше намерил за мила и приветлива. Повечето хора си мислеха, че въпреки неоспоримите му умения, човека сдава багажа, но не всички бяха така слепи за истината. Много от съучениците на госпожица Кортес бяха забелязала, че тя се държеше коренно различно в компанията на висшестоящ. Всички се опитваха да се подмазват на професорите, но повечето си личаха от далече, за разлика от нея. Чара й беше така обаятелен, а начина, по който подбираше всяка своя дума, й беше помогнал да се издигне в очите на много хора.
Вратата на залата се отвори за пореден път и в този момент с гръм и трясък, се появи красивата слидеринка. Носеше светлосиня рокля, която стигаше почти до коленете й, но за разлика от повечето такива дрехи, тази въобще не я караше да изглежда разголена. Беше доста затворена в горната част на тялото и караш ученичката да изглежда изискано, а не като повечето момиченца, които изглеждаха така, сякаш бяха облекли роклите на майка си.
Женевив не можа да се сдържи и се обърна към двете момичета, които разговаряха близо до вратата, като им хвърли един презрителен поглед. Бе забелязала, че доста от хората я гледаха, а това можеше само да я радва. Не … тя не беше забравила за партито, нито беше закъсняла от вълнение, защото не е знаела какво да облече … тя умишлено се бе появила по-късно, надявайки се да накара всички погледи да се вперят в нея.
Нищо не можеше да надигне така високо самочувствието й, затова тя просто вирна перфектната си брадичка и започна да се оглежда за професора.

Облеклото:

Spoiler: