За да допълним темата с вампирите, ето ви малко инфо от нета за върколаците:

Върколакът - едно от неизброимите и най-ефектни създания от света на човешката история, мит и въображение.
Върколакът - менящ формата си хищник със зловещ апетит и опасни инстинкти.
Върколак: човек, който притежава способността да се превръща във вълк.
Един от най-древните митове на Новата ера... Върколаците са наричани още ликантропи; превод от гръцки: хора-вълци. Ликантропията не е измислено понятие без научна обосновка. От една страна то характеризира психическа нестабилност у човека, която го кара да си мисли, че действително може да приема формата на диво животно. Възможно е болестното състояние ерготизъм да е свързано с мита за Върколака. Симптомите на ерготизма, които се предизвикват от гъбата ергот, позната по българските земи като мораво рогче, съвпадат с тези на бяса - нарушения на двигателната система, спазми, световъртеж, халюцинации, неконтролируема жажда, "вълчи" апетит, загуба на говора... Между впрочем, основната съставка на моравото рогче е лизергиновата киселина, а именно тя е в основата на халюциногенната дрога LSD. В средновековието хората често са се хранили с хляб, направен от заразено с мораво рогче зърно. Това лесно обяснява явлението върколак.
Съществува и генетично изменение, наречено порфирия, което също води до проявата на върколашки симптоми сред които деформация на сухожилията, почервеняване на ноктите и зъбите... От друга страна ликантропията е в услуга и на свръхестественото, защото с нея се обозначава и същинската трансформация на човека в звяр. В единия случай науката дава логика на онова, което тревожи съзнанието, а в другия - суеверието се опитва да обясни необяснимото…

Върколакът е създание, надарено с безсмъртие (той постоянно регенерира клетките си), но той далеч не е неуязвим - силната отрова и огънят са смъртоносни, както и всичко, което може да нарани сърцето или мозъка на човека-вълк. Въпреки че върколашката ахилесова пета все по-често добива очертанията на една условност, среброто си остава най-сигурното оръжие срещу върколаците. Народните песни разказват, че турците са леели сребърен куршум, с който да убият известния български войвода Дельо хайдутин - толкова свиреп, че бил смятан за върколак. Какво превръща обикновения човек в ликантроп? Циганското проклятие, ухапването от вълк, кръвното родство. А какво може да го изцери? За всяка бедна душа има надежда… стига да не е вкусила човешко месо…тогава процесът е необратим.

В исторически план още в древния Вавилон можем да търсим ликантропи. Говори се, че вавилонският цар Навуходоносор е бил такъв, а едно от най-ранните сведения за това как хората се превръщат в по-низши форми на животинския свят е записано в Стария завет. Според друга версия, първото писмено доказателство за мита за върколака е в легендата за Гилгамеш (датирана от приблизително 2000 г. пр.н.е.) През 1-и в. пр. н.е Вергилий споменава за съзнателна трансформация на върколак. Митът за ликантропите такъв, какъвто го познаваме се е родил през Средновековието и оттогава досега се е превърнал в една от най-популярните, дори в днешно време - комерсиализирани - теми на фолклора.
Върколакът е често срещан образ и в славянската митология, в която до 19-и в. Човекът-вълк е по-скоро вид вампир. Някои духове (предимно на зли хора) се заселват на земята, обитават изоставени воденици, кръстопътища и пр. Те могат да се превръщат в различни животни и изпиват кръвта на заблудените пътници, които имат нещастието да попаднат близо до техните леговища. Интересното при този тип върколак е, че той има само едно голямо око.

При всички славянски народи (у нас в северозападна България) се среща вярването, че върколакът яде месеца, месецът се загубва и на небето остава дупка, т.е. по този начин се обяснява лунното затъмнение. Твърди се, че може би най-известният български магьосник Боян (Баян) бил толкова могъщ, че можел да се превръща както във вълк, така и в други зверове. Друг български фолклорен герой от Лудогорието Демир Баба (още известен като 'Железният Баща') можел да се превръща и във вълк, и в сърна.
Превръщането във вълк често е способност на епическите герои, както в славянската митология, така и при останалите индоевропейски народи - древноруския Волх Всеславович, индийския Бхиме, германския Беовулф. При героите често се проявява смесица от метафора, изразяваща сила и могъщество, както и истинско преобразяване. Трябва да се отбележи, че най-старите названия на върколаци произлизат от смесването на названията за вълк и мечка - също толкова често срещана митологична комбинация. В древно-руската книга 'Чаровнию' забранена от църквата, има описание на трансформации в мечка и вълк.
Първоначално образът на върколака в европейските вярвания е бил положителен. Трансформацията на човек във вълк е била свързана с определени ритуали, била е част от магьосническата практика - традиционното сливане на човека с природата и докосването до езическите божества. С навлизането на християнството както други митологични образи, така и върколаците се превръщат в олицетворение на злото.

Много често легендите за върколаци се преплитат с исторически доказателства. Пример за подобна загадка е историята за върколака Петер Щубе, който тероризира жителите на германския град Бедбург. Действието се развива през 1591 г. Няколко души преследват вълк, който за ужас на ловците изведнъж се превръща в техен съгражданин (твърди се, че в момента в който върколакът е ранен, той си възвръща човешкия облик). По-късно след мъчения той признава, че е убил и изпил кръвта на 16 души. Щубе е обявен за магьосник, който дори опитал да сключи договор с дявола. Върколакът е измъчван (кожата му одрана, краката му - счупени) и след това обезглавен. Нека не забравяме, че по това време магьосник е бил всеки, неудобен за светата инквизиция човек. Дали Петер Щубе е бил обикновен човек, станал жертва на геноцида на инквизицията или наистина е бил върколак, остава загадка.
Каква е съвременната представа за Върколака?

Много сходна и с тази отпреди столетия - хуманоиден вълк, отдаден на суровите инстинкти, но пазен от интелекта на Homo sapiens,
бърз, могъщ и безпощаден хищник, подчинен на енигматичното пълнолуние.

Съществува дори и 'класификация' на върколаците - има алфа- и бета-върколаци. В една глутница първите са лидерите, а вторите са подчинените им, които в повечето случаи са превърнати във върколаци от своите водачи.
Еволюцията на човека-вълк не се ограничава с митологията - и в света на масовата култура на върколаците им предстои дълголетие. Началото на литературната слава на върколака е поставено от не кой да е, а от римския поет Овидий. Той описва древногръцкия мит за Зевс и царя на Аркадия Ликон. Ликон се опитал да убие предрешения като скитник Зевс. Богът се разярил и превърнал Ликон във вълк. Останалото, както казват, е история...Следват буквално хиляди ужасни, романтични и полу-документални истории, чиито главни герои са върколаци.
Най-ярките паралели в литературата се правят със заслужено прочутата приказка за Червената шапчица на братя Грим, в която се появява вълк с особено човешки качества. По-късно, когато се ражда жанрът на готическия роман, темата за демоничните създания се засилва; в "Дракула" на Брам Стоукър едно от многобройните превъплъщения на графа е вълк.
През XX век върколаците буквално мигрират от света на легендите в света на изкуството. Светът се променя - суеверията избледняват, но слабостите на обществото намират нови форми. Една от тях е нуждата от страха. В съчетание с нуждата от забавление… резултатът е грандиозен. Киното ни шокира с филми за върколаци още през 1913 г. По-късно се появяват "Човекът вълк" (1941), "Американски върколак в Лондон" (1981) и "Воят" (1981). Днес филмите за върколаци са не само актуални, но и безобразно печеливши - от "Ван Хелсинг" до "Подземен свят", който описва битката между расата на вампирите и расата на върколаците.
В литературата хората-вълци са вдъхновявали такива автори като Рон Кели, Клифърд Саймък и Стивън Кинг. Бестселърът "Двете кули" на Джон Р. Р. Толкин ни разкрива една интересна версия на мита - уаргите. Думата е заимствана от немски език и означава едновременно "вълк" и престъпник, извършил непростим грях, който е отритнат от обществото. Принуден да бяга от хората, той постепенно губи разсъдък и се превръща в звяр.
Легендите за странни и опасни чудовища са живи и истински, както и самите чудовища.
Ако не вярвате - разходете се из гората при пълнолуние и веднага ще усетите тръпката...

Поверието,че човешките същества могат да изменят облика си и да се превръщат в зверове, датира от най-дълбока древност. За изпълнението на свещенните си ритуали първобитният човек надява кожата на свирепо животно,като вярва,че по този начин придобива неговата сила.През вековете смяната на облика постепенно се превръща в елемент от култа към дявола а върколаците или тези които са смятани за прокълнати са подложени на преследване и унищожаване.
През средновековна Франция са "доказани" над тридесет случая с върколаци,макар,че както при големия лов на вещици,и тук тези случаи говорят повече за ловците отколкото за обвинените.
През 1573г.едно цяло село,близо до областта Доле в източна Франция е обзето от смъртен страх от върлуващ голям вълк който яде деца.Когато ловуващата хайка попада на чудовещния звяр в момента,в който той разкъсва едно дете,те забелязват,че той поразително прилича на Жил Гарние-отшелник,живеещ в гората.Отшелникът признава,че е влязъл в съглашение с Дявола в една от неговите форми,и той му е дал магически мехлем,благодарение на който се превръща в свиреп звяр.
Днес почти няма съмнение,че много от тези убийци страдат от ликантропия-измамна лудост,под въздействието на която болният започва да вярва,че се превръща в звяр.Състоянието на болните от тази болест често се влошава при пълнолуние.
Тайнственият мехлем в историята може да преставлява някакъв вид халюциноген,като например буфотенин,който се отделя от жабите и се използва от вещиците за придобиване на усещането за летене.Намзан с този мехлем и покрит с вълча кожа,ликантропът наистина се превръща във върколак-с неговите желания и форма,особенно ако се наблюдава от разстояние.
Сред най-правдоподобните от многото въвременни теории,обясняващи съществуването на върколаците е тази за бяса.Заразният кучешки бяс,който се предава на кучетата чрез ухапване от вълци,а на човека от ухапване от куче,кара хората да се държат като побеснели кучета,да се зъбят и дори да се движат на четири крака.От векове се смята,че ухапването от върколак превръща жертвата във такъв.Връзката с тази болест е очевидна,което трябва да ни накара още повече да съжаляваме за всички нещастници обявени за върколаци.

Върколакът

(още вълколак, влакодлак, вуколак) в славянската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове,
който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.


Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.Смята се че върколаците са единствения естествен враг на вампирите.


Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас)
и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).



Върколакът в народните представи

В народните представи до ХІХ в. върколакът е вид вампир, който се отличава от него вероятно по своя произход.

Според народните вярвания, когато изедник, хайдутин загине по планини и гори и тялото му се сплуе, става върколак. Нечист, лош и отмъстителен дух. Душата му остава на земята. Заселва се в запустяли воденици, кръстопътища, гори, далеч от села. Може да се преобразява на различни животни. Има едно око колкото яйце на чело. Той изпива кръвта на всеки, който мине покрай мястото, където е убит или живее.

За палеусник или върколак сред българските павликяни сведение дават католическите мисионери. той става от мъртвец, прокълнат от свещеник, и всява голям страх. Спомен за палеушник е запазен и у банатските българи, но само за да плаши децата, без да знае нещо по-определено.

В Северозападна България се среща вярването, които не е отбелязано другаде в страната, че върколакът яде месеца, месецът се загубва и на небето остава дупка, т.е. обяснява се лунното затъмнение.

Върколак

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) в славянската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Върколакът се появява в славянската митология някъде към 14век., когато цяла Европа е обладана от появата на митологични чудовища. Върколакът представлява човек обладан от зли духови, които при пълнолуние се превръщат във вълкочовек. Ако човек разяри Лесник, той може да го превърне във върколак. Друг начин, широко разпространен за превръщането на човек във вълк, е ако бъде дран от вампир - ако не умре на следващото пълнолуние, той се превръща във вълк.

Етимология на името:

Думата vrykolakas има славянски произход, като има различни форми: върколак (varkolak), вълколак (valkolak)(например в България), вукодлак (vukodlak) (например в Сърбия), и др. Терминът произлиза от думата „вълк” / „вук” и думата „длака”, която означава „козина”. Първоначално означавала върколак (и все още в съвременната литературата на славянските народи има такова значение и подобно значение в румънската литература). Въпреки това същата дума е била използвана и вместо "vampire" във фолклора на западна Сърбия, Босна и Херцеговина, Монтенегро, Хърватско и Далмация, докато думата „вампир” е по-разпространена в източна Сърбия и в България. Очевидно двете представи се бъркат, тъй като в България фолклорът представя върколаците като подвид на вампирите, и дори не приличат на вълци.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името вриколакас и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик)
Гърците са вярвали, че човек може да се превърне във върколак (vrykolakas) след смъртта си, ако е водил светотатствен живот, бил е погребан в неосветена земя или е ял от месото на агне, което е било ранено от вълк или от върколак. Някои хора дори вярвали, че самият върколак може да се превърне в могъщ вампир след като е бил убит, но да запази своите издължени кучешки зъби, космати лапи и ако преди това е притежавал - дори светещи очи.
В балканския фолклор телата на върколаците притежават същите отличителни черти като тези на вампирите: те не се разлагат, вместо това миришат, имат блед цвят на лицето. Поведението на върколаците е почти винаги насочено към причиняването на вреди, вариращи от безобидното напускане на гробовете им и мотаенето наоколо до причинаването на епидемии. Наред с други действия, се е вярвало, че съществото е обикаляло и чукало по вратите на хората. Ако никой не отговори, тогава върколакът ще си замине и няма да причини вреда, но ако се случи някой да отговори на почукването, тогава този някой ще умре в рамките на следващите няколко дена и ще се превърне във върколак. Поради това вярване, има едно суеверие, което гласи, че вратата не трябва да се отваря преди второто почукване. Според легендите върколакът също може да задуши спящите, като седне върху тях – точно както правят вампирите в българския фолклор.
Оставен сам, върколакът става все по-силен и по-силен. Затова легендите гласят, че тялото на върколака трябва да бъде унищожено. Според някои вярвания това може да бъде направено само в Събота, защото това е единственият ден, когато върколакът почива в своя гроб (българските легенди казват същото и за вампирите). Унищожаването на върколака може да стане по няколко начина, най-типичните от които са чрез баене, обезглавяване, разкъсване на парчета, а особено кремиране на телата, които се предполага, че са на върколаци, за да може те да бъдат освободени от смъртта, живееща в тях.

ВЪРКОЛАК

Има много видове върколаци така че ще започнем така:
За да ви запозная възможно най-подробно с Werewolf ще започна с разяснения за самата същност на върколаците в Света на Мрака.
На първо място ще изредя някои от общопознатите митове, които не важат в този свят.

1. Всяко пълнолуние върколакът се превръща в чудовищно създание (голям вълк или човек-вълк).
Това с пълнолунието не е вярно. Върколакът може да се превърне когато пожелае. В зависимост от Ориста си той просто става по-силен по време на лунната фаза, в която е роден. Популярността на митът за пълнолунието се дължи главно на Ориста на Воина – Ахрун. Ахруните са най-точния пример за класически върколак – много силни, много ловки и най-смъртоносни сред своите събратя.

2. Веднъж превърнал се, върколакът губи разсъдъка си и се превръща в див звяр, гладен за човешка плът.
Това е само частично вярно. В каквато и да е форма върколакът запазва разума си, освен когато е изпаднал в Бяс. Дори в междинната си форма, наричана още Кринос, той може да говори с човешка реч, макар и с малки затруднения. Колкото до историите за канибализъм - въпреки че сред върколаците се срещат и човекоядци, това далеч не е масова практика и не се одобрява от повечето Гару. Мнозинството от тях се хранят като обикновени хора, или пък ловуват като своите вълчи събратя.

3. Ако човек бъде ухапан от върколак, той бива прокълнат и също се превръща в такъв.
Това е най-абсурдния мит. Върколакът в Света на Мрака се ражда такъв. Същността му се таи в баланса между човешкото и вълчето начало и единственият начин да продължи рода си е като създаде поколение с партньор човек или вълк, по избор.
Важно е обаче да знаете, че една от общопознатите легенди е вярна – върколаците се боят от сребро. “Боят” може би не е точната дума, но тя показва достатъчно добре тяхната неприязън към този метал. Това се дължи на факта, че оръжията, направени от сребро, им нанасят много по-тежки рани от конвенционалните. Именно заради това се носят митовете, че върколак може да бъде убит само от сребърен куршум или острие – върколашкото тяло е толкова издържливо, че на практика може да бъде наранено тежко единствено по този начин.
Следва да приключа с това, което знаете за върколаците и да ви запозная с това, което те представляват наистина – Гару, Целунатите от Луната.
Повечето Гару са рожби на любовта между човек или вълк и върколак. Вярва се, че преди да бъде роден, всеки Гару бива целунат от духа на луната и по този начин придобива свръхестествените си сили. Един от важните фактори в битието на върколака е неговата Порода – тя зависи от това, дали единия родител е вълк или човек, макар че има и още една, по-рядко срещана възможност – и двамата родители да са върколаци.
Хомид – Човекороденият. Представителите на тази порода са рожби на любовта между човек и Гару. Те се раждат в човешка форма и това е тяхната Породна форма – стандартния им облик. Върколаците от тази порода обикновено израстват сред човешкото си семейство до своята първа промяна.
Лупус – Вълкороденият. Лупусите са чеда на Гару и вълк, като те най-често растат при своята вълча глутница, докато претърпят своето първо превръщане. Върколаците от тази порода се раждат във вълча форма и тя е тяхната Породна форма.
Метис – Кръвосмешеният. Метисите имат нещасието да бъдат рожби на нещо забранено от обществото на Гару – любовта между двама върколаци. Гару вярват, че те всички са деца на Майката Земя и следователно са братя и сестри. Те не трябва да смесват своята кръв, за да се запази вида им здрав и силен. Метисите стоят най-ниско в йерархията на Гару. На тях се гледа като на изроди – низши и недостойни създания. След раждането им обикновено родителите биват прокудени от септата, а детето им бива прибрано и отгледано от останалите върколаци. Още с раждането си те са в Кринос форма – междинната форма между човек и вълк - и тя е тяхната Породна форма. Често се случва да имат неприятна, дори уродлива външност, което ги прави още по-отблъскващи за останалите Гару.
Върколаците обикновено оставят своите партньори да отгледат децата им, за да държат малките в безопасност сред човешкото или вълче общество, като бдят над тях до тяхната първа промяна. Има и такива Гару, които оставят някой дух да пази челядта им докато това се случи.
Животът на един върколак като такъв реално започва с неговата първа промяна, която обикновено се случва в ранния пубертет, но е възможно да протече и малко по-късно. Тя представлява спонтанно превръщане в Кринос форма, обикновено задвижено от много силна моментна емоция – изблик на гняв или страх. При първата си промяна върколакът винаги изпада в Боен бяс, защото все още не може да контролира зверското начало в себе си и то го поглъща напълно. Когато Бясът отмине и младият върколак възвърне Породната си форма, най-често се озовава сред кървавите останки на създанията, имали злощастието да са наблизо докато той е буйствал. Тогава се намесват и наблюдаващите го до този момент негови събратя – дали това ще бъде неговият родител върколак, или друг Гару няма значение. Уплашеното дете бива откарано до септата от своя пазител, където започва въвеждането му в бита и обществото на Гару.
Въпреки всичко много често се случва дете на върколак никога да не претърпи първа промяна. То може да носи кръвта му във вените си, но тя да не е достатъчно силна, за да го дари с мистичните сили на Гая. Тези създания са наричани от Гару “Побратими” и често пъти са запознати с делата им, но въпреки това не са част от тяхното общество. За Гару те винаги ще бъдат само далечни роднини – ще имат тяхната закрила и помощ, но никога няма да бъдат едни от тях.
Формите, които Гару могат да приемат: - Както вече разбрахте, основните и най-често срещани форми са три – Хомид(човешка), Кринос(междинна) и Лупус(вълча). Освен тях има още две – Глабро и Хиспо. Първата представлява преходна форма между Хомид и Кринос. В тази форма върколакът запазва повечето си човешки черти, като придобива някои вълчи – по-гъсто окосмение, остри зъби и нокти. Другата форма – Хиспо – е преходна форма между Кринос и Лупус. Върколакът изглежда като огромен вълк, но е доста по-силен и ловък.
Всяка от петте форми има своите силни и слаби страни и нито една не е за пренебрегване.
Освен Породата, за Гару голямо значение има и неговата Орис. Както казах по-рано, Ориста зависи от това, в коя лунна фаза е роден върколакът. Тя обозначава интересите, някои черти от характера, както и длъжността на върколака в глутницата и обществото.

Има пет Ориси, съответстващи на петте фази.

Рагабаш – Измамникът. Родени в новолуние, те са хитри, лукави, и понякога цинични. Могат да бъдат както добри съветници, така и опасни лъжци и заради това заемат доста особено място в обществото на Гару. Останалите рядко им имат доверие, но иначе те са отлична компания и могат да бъдат верни другари. Много често се намесват там, където има напрежение и обтегнати отношения, за да ги поправят. Обичат да се забавляват и гледат просто на живота.
Въпреки това нерядко проявят смелост, макар и по-различна от тази на Воините. Затова и мъдрите старейшини не ги подценяват.

Теург – Гадателят. Теурзите са родени в първата третина на луната. Тяхната съдба е да бъдат най-близко до Умбра от своите събратя. Те могат да чуват, виждат и усещат неща, които другите не могат, сякаш наполовина живеят в света на духовете. Понякога провидението им идва под формата на сън, друг път чрез ритуали, но те винаги поддържат връзка с духовете. На практика без тях върколаците биха забравили духовната страна на своята същност.
За сметка на това, теурзите са доста необщителни и предпочитат да стоят настрана от светските проблеми и дрязги в една глутница, а да се концентрират върху своите ритуали.

Филодокс – Посредникът. Докато рагабашът живее заради забавлението, роденият в половин луна филодокс въплъщава в себе си най-точно природата на Гару. Човешкото и вълчето, светлината и мрака, плътта и духа. Той е пазителят на реда в една глутница и вечната му жажда за справедливост и баланс го кара да гледа безпристрастно на действията на своите събратя и да съди за тях възможно най-правилно.
Най-често филодоксите стават водачи на глутници, макар че в по-войнствени времена тези постове се заемат от ахруни. Един мъдър филодокс винаги съблюдава спазването на Литанията и пръв предупреждава и се опитва да разубеди тези, които са на път да я нарушат.

Галиард – Лунният танцьор. Галиардите се раждат с вдъхновение и волен нрав, които даряват тях и околните с духовна сила и кураж. От всички Гару, те най-много обичат музиката, танците и легендите на своя народ. Ролята им е да поддържат духа и настроението на глутницата, както и да помагат с мъдри съвети, почерпени от върколашката история. Те майсторски разказват величествени саги и трагични елегии, като по този начин предават от поколение на поколение митологията на Гару и поддържат традициите на народа си живи.
Това прави длъжностите на галиарда във върколашкото общество нелеки – при отдаване на почит към глутницата му, той трябва да разказва с голяма точност за подвизите на всеки свой събрат, за да бъде всеки справедливо възнаграден. Също така галиардът нерядко служи като посредник между между някой човек и Гару, когато нещо трябва да бъде уредено.

Ахрун – Воинът. Ахрунът най-точно се вписва в класическите представи за върколак – голямо, силно и вероломно създание, което не се плаши от нищо. Воините са родени в пълнолуние и са най-близо до дивото и непокорно начало на върколаците. Гару може и да са родени бойци, но в сражение няма по-смъртоносни от ахруните. Те не знаят страх и се водят единствено от жаждата си за битки и победи в името на Майката Земя. Малцина от тях доживяват старини, защото вярват, че най-славно е да умреш в бой. Това в никакъв случай не значи, че старите ахруни са недостойни и страхливи. Точно обратното – самият факт, че са доживели до такава възраст означава, че са преживели безброй опасности и са невероятно могъщи. Затова и както галиардът вдъхновява околните с поетичния си талант, ахрунът впечатлява и мотивира своите събратя със своята сила и настървение.
Ролята на воините в обществото е очевидна – те трябва да защитават и да помагат на своите по-слаби събратя в битка, както и да побеждават враговете на Гая и върколаците.

Това са различните Ориси и всяка от тях намира място сред Гару, защото всяка има своите приложения в живота.
Вече споменахме, че върколакът може да изпадне в Бяс. Какво представлява той? Във всеки Гару се крие по един Звяр – първичната дива сила, която движи върколака. Когато Звярът вземе контрол над съзнанието му, Гару се превръща в необуздано чудовище, жадно за кръв и смърт(Боен бяс), или пък хуква да бяга, за да спаси живота си(Лисичи бяс). Но това се случва единствено ако Звярът излезе извън контрол.
Митове в митовете – вярванията на Гару
Както виждате, върколаците в Света на Мрака се различават коренно от всяка досегашна представа. Имат собствени вярвания, история и митология, които ще опиша накратко тук.
Легендите на Гару се предават от поколение на поколение и са се запазили до днес под формата на устни предания и приказки и до голяма степен обясняват причините за съдбата на света в съвремието. А може би и носят знание за спасението му – кой знае?
Умбра е паралелен свят на материалния. Самите духове представляват понятия, идеи или природни сили, които имат облик и са уязвими единствено в своето измерение.
Върколаците могат свободно да преминават между двете измерения и да взаимодействат с духовете в Умбра – да говорят с тях и дори да ги нараняват.
Познанието за двата свята е в основите на върколашката митология и играе жизнена роля в живота на Гару. Те имат както много съюзници сред духовете, така и много врагове, защото из Умбра бродят и покварените слуги на Червея. Светът на духовете има голямо значение за върколаците, защото от него те черпят своята енергия и той е тяхната връзка с Гая – тяхната майка.
Трите главни сили (или духове според някои) във Вселената – Тъкача, Червея и Дивото.
Тъкачът представлява здравия разум, рационалното мислене и границите на съзнанието.
Дивото пък е страстта, свободата на духа и силата на емоциите.
Червеят е баланс. Той уравновесява двете крайности и поддържа хармонията във вселената, която съществува именно благодарение на тези три духа.
Докато те били в хармония, светът процъфтявал и всичко в него се крепяло на баланса помежду им. За нещастие, обаче, всичко това се променило, когато Тъкачът изведнъж излязъл извън контрол. Никой не знае какви точно са причините за това, но за последствията е известно, че са били катастрофални. В усилията си да го успокои и да продължи да поддържа баланса, Червеят бил заразен със същата лудост. Агонията, гневът и страхът бързо го покварили напълно и той сам се превърнал в извор на поквара и зло, които отприщил върху Майката Земя. Подлуделият Тъкач от своя страна продължавал да преде нишките си и все повече нарушавал баланса в своя полза. От трите сили невредимо останало само Дивото, но ако нещата продължавали така, то щяло да погине. Така започнала великата борба между трите сили. С нарушаването на хармонията, разяжданият от силите на Червея материален свят започнал все повече да наближава своя край – Апокалипсиса.
Така започва и историята на Гару. В опит да предпази себе си и своите чеда и да спре настъпващия край, Майката Земя, Гая, дала живот на превъплъщенците и ги нарекла Фера. Гару били само част от тези създания. Има легенди, че в миналото по Земята бродели ловки котколаци, които събирали и пазели мистични познания. Също така свирепи мечколаци, чиято роля била да бранят свещени за Фера места и храмове, както и коварни и потайни плъхолаци, за които се твърди, че ограничавали броя на човешката популация.
Ала безспорно най-многобройни и влиятелни били върколаците – Гару. Гая ги създала от вълк и човек и затова още преди появата на първите човешки градове те живеели сред хората и ги пазели от злите чудовища, които бродели из мрака – злите слуги на Червея.

Този период бил наречен Импергиум – цели три хиляди години Гару бдяли над хората и ги водели. Но се възгордяли от своята сила и заради честолюбието си направили огромна грешка. Те пожелали да се наричат господари на всички Фера. Това дало начало на Войната на Гнева – дългата и унищожителна борба между различните народи на превъплатените. В тази жестока война Гару заличили повечето от останалите превъплътени народи – само малка част успяла да се спаси, като избяга далеч на изток. Виждайки какво се случва, хората започнали да се страхуват от своите доскорошни пазители и да ги виждат като разгневени чудовища. Надигнали се и отхвърлили властта на Гару. Някои от върколаците, които предпочитали да живеят при вълците сред пустошта, предложили хората да бъдат изтребени, но били възспрени от своите събратя – едва сега Гару съзнали какво са направили. Накрая, след дълги спорове, решили да се отдръпнат и да оставят хората да продължат съществуването си самостоятелно. Двата народа щели да живеят отделно, макар и в един и същи свят.

Това решение било наречено Конкордът, а новата върколашка цивилизация - Западният конкордиат. И до днес тя съществува в пустошта и дивите, безлюдни места и е концентрирана около малкото запазени Светилища, от които Гару черпят мистични сили. Хората, от своя страна, с течение на времето забравили за тях. Върколаците останали в приказките като чудовища, с които да плашат децата си. Човешката цивилизация започнала да се разпростира все повече, овладявайки пустошта и оставяйки все по-малко територии, в които Гару да могат да живеят свободно.


Кой е на върха на пирамидата – йерархията и обществото на Гару

В основата на върколашкото общество стои глутницата. Един върколак е силен, но десет са по-силни. За тях глутницата е над личните интереси, и заради това неведнъж се е случвало върколаци от враждуващи племена или септи, които членуват в една глутница, да загърбват своите различия и дори да стават добри приятели.
А какво е септа? Вече казахме, че селищата на Гару са концентрирани около Светилищата – оцелелите през вековете свещени места, които все още пазят връзката си с Гая и Умбра. Именно тези селища са септите и тяхната цел е да пазят от покварата на Червея тези жизнено важни за върколаците земи, защото всяко покварено Светилище дарява врага им с повече мощ, а тях самите отслабва.

Въпреки това не всички върколаци вярват, че спасението ще дойде със смъртта на Червея. Мнозина, особено сред по-младите, смятат, че за възстановяване на баланса е нужно да бъде изкоренена причината за бяса на Червея. А именно – полуделия Тъкач. Въпреки двете теории, никой не знае със сигурност какво ще се случи ако някой от двата велики духа бъде убит. Единственото сигурно нещо е, че ако нищо не бъде направено по въпроса, краят на света е неизбежен.

Сигурно ще се запитате щом Гару имат общество, дали имат и закони? Да, имат еквивалент на закони, но те са неписани и са по-скоро напътствия за правилното съжителстване на върколаците един с друг. Наричат се Литанията и по-скоро представляват епично песнопение, отколкото законов кодекс.
Важен момент е, че принципите в Литанията не са със законов характер и затова е допустимо различното им тълкувание в различните септи.
В йерархичния ред най-ниско стоят кутретата - това са най-младите членове на обществото на Гару. Най-високо пък стоят старейшините. Те са най-мъдрите, най-уважавани и най-влиятелни, които съответно имат най-голямата власт.

Какво точно представлява септата? Начело стои Водачът на септата. Той управлява и организира глутниците в селището, както и взима най-важните решения за септата. Господарят на ритуалите (жрецът) на септата, също заема една от челните длъжности – негово задължение е да изпълнява традиционните за Гару ритуали и да поддържа духовния живот в селището. Друг важен пост е Пазителят на Светилището. Той е длъжен да охранява района около Светилището и много млади Гару му помагат в тази задача. Обикновено веднъж месечно в септата се организират Събори. Освен обикновените, обаче, има и Велики Събори, които засягат не само една септа, а например цяло племе и се отнасят до важни въпроси, свързани с много върколаци. В такъв случай Гару извън това племе се допускат единствено с покана. Най-големите Събори се наричат Конколации и се свикват изключително рядко – само в критични за Гару случаи. Конколацията се провежда точно три месеца след обявяването и обикновено на същото място. От легендите е известно за няколко големи Конколации, на които са били свикани най-големите герои на света, но такова събитие не се е случвало от десетилетия.

Последният вид Събори са племенните. Те са много по-чести от Великите Събори и представляват по-скоро празненства отколкото събрания.
Ала това далеч не е всичко за общестовото на Целунатите от Луната. Както във всяко общество, така и в това на Гару има различни социални групи, които следват някаква идеология и се организират в общности. При върколаците тези групи се наричат племена и са дванайсет на брой. Всяко от племената има свои обичаи и представи за бита и целите на Гару. Някои от тях си съперничат и враждуват, а други са в приятелски отношения, но всяко племе е уникално и независимо от останалите.

Черноризките – Това племе произхожда още от Древна Елада и е съставено само от жени. Вдъхновило е много легенди за герои от нежния пол и твърдо поддържа своите феминистична позиции. Черноризките са се отдали изцяло на опазването на Богинята и най-свещените й храмове и Светилища.

Глозгащите – Корените на това племе са в Индия и северна Африка, където Глозгащите се прехранвали от остатъци и боклук. За това те са урбанистично племе и обитават бедняшките квартали на човешките градове, където всякакви бездомници се борят за оцеляване.

Чедата на Гая – Това е най-миролюбивото върколашко племе. Чедата на Гая предпочитат разбирателството и диалога пред кръвопролитието и затова са се отдали на лечителството. Никое друго племе не е толкова добронамерено към хората, както Чедата.

Фианна – Изключително от келтски произход, Фианна са известни със своя буен нрав, горещи страсти и артистичност. Те са храбри воини и отлични бардове, а се твърди и че имат мистични връзки с народа на феите.

Стръвта на Фенрис – Обитаващи предимно северна Европа, Синовете на Фенрир, както още се наричат, са сурови и кръвожадни воини. Живели с векове сред студовете на севера, те гледат с доста фаталистичен поглед върху битието и са едно от най-бойните племена.

Стъклоходците – Хилядолетия наред Стъклоходците се криели в човешките градове, живеейки като вълци сред овце. Мнозинството от върколаците им нямат доверие не само заради добрата им запознатост с модерните технологии, но и заради любовта им към човешките градове и култура.

Червеноноктите – Съставено изцяло от Гару с порода Лупус, това племе е всеизвестно със своята омраза към хората. Червеноноктите живеят в най-пустите и диви места и са се отдали на общуване с природата и дивите създания. Именно от това племе идват повечето легенди за людоедство.

Сенчестите господари – Безкомпромисни и амбициозни, Сенчестите господари ценят политическата власт повече от всичко. Тяхната цел е политическото надмощие в обществото на Гару. Борейки се със своите съперници от източна Европа, те са станали майстори на дипломацията и интригите.

Тихите скитници – Някога Скитниците обитавали Древен Египет, но вече не. В съвремието те бродят по Земята с жаждата за пътешествия и приключения. Най-често се присъединяват към глутници, които пътуват много. Самите те често общуват с цигани, странници и бродещи духове докато са на път.

Среброзъбите – Някогашните властелини на върколашкото общество, Среброзъбите произлизат от някои от най-великите Гару в историята. За тях най-важни са родословието и произхода. За нещастие, след периода им на величие в родната им Русия, те често се поддават на отчаянието и лудостта.

Уктена – Многобройни народи от цял свят са допринесли за съществуването на това еклектично и тайнствено племе. В него има представители от всякакви етноси, които са се отдали на събирането и съхранението на мистично познание. Те имат толкова обширен поглед върху окултното, че не смеят да го споделят с останалите.

Уендиго – Това племе произлиза от върколаците измежду коренното население на Северна Америка. Техните септи са в най-северните части на континента и членовете на Уендиго са свикнали на едни от най-тежките природни условия на Земята.

Другата страна – Червеят и неговите слуги

Но какво точно представлява поквареният Червей и как Гару се борят срещу него? Наричан още Великия змей, Червеят има много форми и проявления. Ала най-разпространената представа за него е, че той е една огромна змия-чудовище, която е обгърнала Земята и постепенно я разяжда. Мнозина сред хората помагат на Червея, волно или несъзнателно, но колкото повече се увеличава силата на Тъкача, толкова повече средства и възможности се предоставят на Червея. Той се храни от замърсяването на природата, насилието, несправедливостта, алчността и омразата по света, а с развитието на човешката цивилизация и отделянето й от Гая, тези злини се увеличават многократно. Именно срещу това се борят Гару – те искат да спрат разрушението на Майката Земя и всеки, който помага на Червея. Те воюват срещу злото и покварата и всячески се опитват да спрат Апокалипсиса.
Ала Червеят има много слуги - както в Умбра, така и в материалния свят. Едни от най-опасните му подчинени са Фоморите. Те представляват покварени от злите му сили хора или животни и са ядрото на неговото войнство. Обучени са да се бият и да убиват върколаци. Поединично може и да са слаби, но на групи могат да бъдат много опасни – не един Гару е погивал от тях. Често пъти са надарени с най-различни свръхестествени сили от своя господар.

Гару и Светът на Мрака – отношенията на върколаците с някои от другите свръхестествени създания

Вампири – От векове насам Гару и кръвопийците се ненавиждат и водят кръвопролитни битки. Докато върколаците са чеда на дивото и пустошта, вампирите са градски създания. Те се хранят с човешка кръв и не биха могли да оцелеят дълго сред природата, дори и ако там не ги очакваха ноктите на Гару.
Причината за омразата, която върколаците изпитват към кръвопийците, се таи в това, че за Гару те са създания на злото и мрака, които сеят насилие и омраза и по този начин хранят Червея.