РЕНЕСМЕ:

С Джейк често идвахме в Ла Пуш, но тази вечер за пръв път щях да прекарам нощта тук. Слънцето на хоризонта клонеше към залез, и като всеки път по това време, доста хора се виждаха по улицата.
И все пак имаше нещо различно. Тълпата събрана в двора на Били, се състоеше предимно от огромни като канари екземпляри.
Притиснах се по близо до Джейк.
Досегашния ми опит показваше, че съм като част от семейството за върколаците от Ла Пуш, но тези които се присъединяваха от другаде, бяха по предпазливо настроени.
- Джейк, сигурен ли си, че идеята е добра? Тук ми се вижда като в "Дядовата ръкавичка". Не зная Били как изобщо диша, сред толкова много огромни туловища.
Той се усмихна:
- Не се тревожи за това. Тази вечер ние ще сме при Сю. Обеща да ти направи такива гювечета за вечеря, че завинаги да забравиш кървавите си предпочитания.
Направих гримаса:
- Мислех, че думите ти целят да не се тревожа. Да ти призная честно, не се справяш много успешно.
- Добре. – той ми намигна – По успешно ли ще се справя ако ти кажа, че Сет обеща да ти отстъпи леглото си?
- Хм.... – направих се че размишлявам – започваш да налучкваш посоката. Ако ми кажеш, че и ти ще си в това легло направо си ударил Бинго.
Реакцията която очаквах не закъсня...Джейк потрепери...
- Не говори така Неси. Ако баща ти те чуе, на часа ще накара дядо ти, да ми изкара ограничителна заповед.
Напуши ме на смях, като си представих ситуацията.
Всички ме възприемаха още като дете. Толкова ли бяха слепи, че според човешките стандарти спадам по скоро към младите тинейджъри.
- Заклевам се, да не му казвам. – пошегувах се
Джейкъб повдигна едната си вежда:
- О...да...при него това ще свърши работа.
- Стига, де – оплаках се аз – ти се притисняваш дори да ме целунеш по бузата. Да не си решил да ме чакаш да стана грохнала старица, и тогава да ми показваш хубавата страна на живота?
Усещах че се чувства вече неудобно, от посоката в която тръгна разговора ни, но не ми пукаше. Да съм сама с него, без присъствие на вампири или върколаци, си беше дифицитен момент. А аз не мислех да го изпускам.
- Ти няма никога да станеш грохнала старица Неси, но поне имаш детство. Няма да те карам да растеш по-рано отколкото е необходимо.
- По рано? – повдигнах ръката си към него, за да му припомня коледния си подарък – Но не беше рано да ми подариш годежна плетеница нали?
Джейкъб се изчерви, но не продължи да спори.
Точно се канех пак да атакувам, когато забелязах че Били ни маха от верандата да се приближим.
Докато вървяхме по пътеката забелязах, че някои от по младите върколаци се отдръпват леко назад. Джейк твърдеше, че миризмата ми не е толкова силна като на останалите вампири, но сигурно беше достатъчна, щом подлагах контрола на по-младите на изпитание.
- Джейк , мисля само да поздравя Били, и да се връщам при Сю и Чарли. – посочих с глава към събралите се гиганти – Не бих искала да ги карам да се чувстват неудобно.
- Здравейте, деца. – посрещна ни Били – Днес май сте прекарали доста интересен ден.
Погледът му беше насочен към мен...
- Да не би да искаш подробности Били? – попитах, усмихвайки се към него.
Неговите устни също се разтегнаха в усмивка.
- Сет не беше достатъчно изчерпателен. Никой не може да се сравнява с теб, що се отнася до разказване. Е...? Ще ми прожектираш ли?
Не ми трябваше повторна покана. Изприпках по близо до Били и залепих ръката си на челото му.

Не се препоръчва на лица под 18 годишна възраст

ДЖЕЙКЪБ:

Наблюдавах как Неси се усмихва на Сет и Иван, които я бяха наобиколили. Този път беше облечена във всекидневни дрехи – джинси, ботуши и фланелка. Фланелката имаше голямо деколте, което откриваше едното и рамо. Подухваше вятър, и памучната материя беше прилепнала, като очертаваше добре оформеното и тяло.
Краката ми сами ме понесоха натам...
- Снощи си прекарах страхотно! – говореше въодошевено на Сет – Ева е невероятна. Никога не съм предполагала, че хората са толкова интересни.
- Нямаш особенно голяма база за сравнение. – вметна Иван
Сет ме забеляза, и като видя намръщеното ми лице, побърза да се извини.
- Неси, ние трябва да тръгваме. С Куил и Ембри ни е ред да патрулираме, а вече закъсняваме.
Двамата ме поздравиха сковано, и се отдалечиха.
Неси се обърна към мен.
- Джейк, знаеш ли какво стана...
Аз я прекъснах:
- Какво по дяволите правиш? Забавляваш групичка върколаци ли?
- Да ги забавлявам? Просто си бъбрихме. – изглеждаше искренно изненадана
- За предпочитане е, да стоиш настрани от тези момчета.
- Момчета? – оспори раздразнено тя – На мен повече ми приличат на мъже. Във всеки случай достатъчно възрастни, за да могат сами да решат, дали искат да си говорят с мен.
- Стига Неси! Ти си още малко момиче. Играеш си с огъня и ще се опариш. Не може да се разхождаш насам-натам полуразсъблечена и да...
- Полуразсъблечена? – презрително повтори тя – Сигурно се шегуваш.
Посочих я.
- Тази фланелка не оставя нищо скрито! Виждам гърдите ти.
Неси се погледна, но въпреки правотата ми, реши да бъде нахална.
- Е, и какво като ги виждаш? Предполагам, че си запознат със женската анатомия.
Еротичните видения които ме бяха обзели, съвсем не се ограничаваха само с човешката анатомия. Но аз се бях самоопределил за неин защитник, и като такъв смятах за свой дълг да и покажа опасностите, на които я излагат провокиращите и дрехи.
- Когато един мъж, види жена в подобно облекло, естествено е, през ума му да минат разни...мисли.
- Какви точно мисли? – погледна ме тя невинно
Как ми се искаше да не давам такива обяснения...
- Мисли, повечето от които са неприлични. – натъртих аз
Неси се засмя и примигна с дългите си гъсти мигли.
- Мислех, че ,,малкото момиченце”, не може да събужда подобни мисли в теб?
- Стига Ренесме! – ядосах се аз
- Стига какво?
- Първо, стига си мигала по този начин!
Неси сви устни.
- Да не би да ти влияе?
Влияеше ми, и то твърде силно. Неопитността и беше очарователна, а аз бях неизбежно хлътнал по нея. Погледът и се плъзна по устните ми, и се смъкна надолу по тялото ми. Усетих как започвам да се възбуждам. Страхотно показно, няма що!
- Сама си търсиш белята Неси! – изръмжах през стиснати зъби
- А ще си я получа ли? – попита тя, като примигна отново
В следващия миг избухнах. За секунда се озовах до нея и я преметнах като чувал на рамото си.
Тя изписка...
- Пусни ме Джейк, така е много неудобно.
- Така ти се пада! Не забелязах ти да си особенно загрижена за моето удобство.
Тя замълча за момент и после попита:
- Какво мислиш да правиш с мен?
Усмихнах се на надеждата в гласа и.
- Нещо, което много ще ми хареса.
Заобиколих къщата ни, и се насочих към брега на близката река. За някоко минути се озовахме там.
Свалих я от рамото си, и я подхванах под коленете.
- Може би това ще те охлади? – погледнах я дяволито, и безцеремонно я пуснах в хладката вода.
Неси се изправи бавно на крака, като плюеше вода. Очите и се присвиха като на котка.
- Ах ти.........
- Как е госпожице Кълън, ще продължаваш ли да ме прилъстяваш? Ако искаш мога да те потопя още веднъж.
- Това ще ти го върна Джейк! – закани се с пръст тя
Засмях се. Толкова отдавна не се бях отдавал на лудории. Очите ми се спуснаха надолу.
Гледката ме накара да замръзна. Това което само беше загатнато през сухата фланелка, сега се очертаваше съвсем ясно, под мократа прилепнала към тялото и дреха. Дори кожата и прозираше под материята. Устата ми пресъхна.
Свалих разкопчаната си риза и протегнах ръка.
- Ето. Завий се в това. – гласът ми излезе толкова дрезгав, че едва го познах
Неси излезе на брега, и аз я обгърнах с меката материя. Тя потръпна и се притисна в мен.
- Замръзвам
Аз обаче целият горях. Как го беше постигнала? Този път май вината беше моя. Почувствах студеното и носле на рамото си, и брадата ми се потопи в мократа и коса. Приятният и ароматотново изпълни ноздрите ми. Поех си дълбоко дъх, и разбрах, че не искам да я пускам.
Нежното и тяло се притискаше към моето. Може и да беше млада, но фигурата и излъчваше женственност.
Възбуждащите и бедра бяха притиснати плътно към моето тяло. Опитах да се отстраня от нея, но тя се притисна още по силно.
- Неси!
- Хм-м-м! – измърмори тя
Дали осъзнаваше потенциалната опасност на ситуацията? Или просто се чувстваше добре в прегръдката ми?
Преди да наложа силата на волята, над желанието, ръцете ми се заровиха в червеникавите и къдрици. Отметнах главата и назад и се взрях в бездънните и очи. Наведох се и взех долната и устна между зъбите си, а езикът ми я помилва лекичко. Неси издаде приглушен стон, и аз се забравих...
Плъзнах се в устата и, като дразнех леко нежната плът. Тялото и следваше извивките на моето, и аз усетих измъчваща топлина в слабините си, където телата ни се допираха. Разтворих леко краката си и я притиснах по-силно към себе си. Търкането превърна тлеещите въгленчета на желанието ми в буен огън.
Устните ми бяха ненаситни, и се плъзгаха в самозабрава от шията до ухото и, а там горещия ми дъх, я караше да потръпва.
- Моля те Джейк! – тя едва си поемаше дъх – Моля те не спирай!
Вдигнах глава и я погледнах втренчено. Какво за Бога си мислех че правя?
Наложих си да я отдалеча от себе си, но ръцете ми така я стискаха, че тя изохка. Разхлабих леко хватката си, но продължих да я държа. Боях се, че ако я пусна, отново ще я привлека в обятията си и тогава ще довърша започнатото.
Имах ли ум в главата? А уж трябваше да бъда неин защитник.
- Какво има? – прошепна задъхано Неси
- Мисля, че е време да съблечеш тези мокри дрехи.
На лицето и се исписа хитра усмивка.
- Искаш ли да ми помогнеш?
- За нищо на света! После ще се чудя къде да се крия от баща ти. – бях ужасен – Всъщност като се замисля, ще е по добре само да те испратя до вас. Имам известна нужда от проветрение на мислите.
- Искаш да кажеш, че не са за пред семейството?
Не отговорих. Само я хванах за ръка и двамата се понесохме към къщата на Кълън.
Като наближихме, пуснах ръката и, и благовъзпитано я целунах по челото.
Неси се обърна и ме попита предизвикателно:
- Сигурен ли си че не искаш да доидеш?
Тя свали вече измокрената ми риза от гърба си и ми я подаде. Аз я навлякох припряно и отговорих:
- Повече от убеден съм.
И без това, мислите на Неси щяха да са достатъчно цветни, за да изправят косата на Едуард, че да му прибавям и моите, които със сигурност щяха да го докарат до бяс.
Неси бавно се приближи към мен. Протегна ръка и я промуши под ризата. Пръстите и се плъзнаха възбуждащо по голите ми гърди.
През цялото това време пресмехулните и очи не се отделяха от мен.
- От Джаспър съм научила, никога да не приближавам мечка отпред, газела - отзад и страхливец...от която и да е страна! Лека нощ Джейк.
Тя се обърна, и се стрелна по посока на къщата...
Около минута останах неподвижен. Започнах с пълна сила да осъзнавам, че ми предстои труден период. Как успяха да се завъртят така нещата, че сега аз се оказах на мястото на Едуард?
За да се върна по-бързо в Ла Пуш, реших да се преобразя. Разбрах ,че съм направил грешка, едва след като го направих. Мислите и чувствата ми бяха толкова живи, че Сет не се сдържа да направи коментар:
,, - Уау...май ни чака ранен поберитет, а Джейк? ”
„ - Очевидно ”- отговорих, надявайки се с това да приключи темата.
Ембри се намеси.
,, - Братко, трябва да признаеш, че фланелката и стоеше много секси. ”
,, - Млъкни Ембри – скастри го Куил – не наливай масло в огъня. ”
Затворих очи с надеждата, гласовете от главата ми да изчезнат, но знаех, че няма да се получи. Е, явно все пак се налагаше да се прибера в човешката си форма.
Последното което чух, преди отново да застана на два крака, беше коментарът на Иван:
,, - Сега поне от близо можем да наблюдаваме, развитието на един полу вампир.