-Знаеше ли, че по гимназия ,,Дъмбъртс,, има змии дълги поне 3 метра.-отнесеният и замечтан глас на Лиз достигна до мен. Тя и Джини тъкмо слизаха по стълбите към кухнята. Днес имах усещането, че денят ще мине добре. Все пак Хари, Хейли, Лез и Невил ни бяха на гости за един месец. Лятната ваканция...колко я обичах.
-Хейли, какво четеш?-попитах момичето с което сега делях една стая. Седнала както винаги на леглото с разтворена книга.
-,,Зад завесата,,-отговори Хейли-Знаеш какви приключения има в тази книга...-последва замечтана въздишка.-Ще ти я дам след като я прочета днес.
-Днес!?-погледнах из под вежди приятелката си.-Имаш поне 500страници още, а след час ще ходим Литъл Уингинг.
-До там има около 1 час път, в колата ще чета.-заяви оживено Хейли.
-И аз много обичам да чета, но чак в колата...-казах аз.
Все пак убедих Хейли, че след като се приберем, ще може отново да чете. Слязохме в кухнята, където вече Рон нагъваше бекон и яйца, тате четеше вестник, мама правеше чай, Хари и Невил разговаряха оживено, а Лиз и Джини си играеха с Душко (мацнатото в муцаната, пухкаво коте на Лиз).
-Добро утро!-поздравихме всички
-Добро утро! Ето ви закуската, но побързайте, ако искате да тръгнем за Литъл Уингинг до час.
-Аз `ъм готов.-каза с пълна уста Рон.
1 час по-късно вече се бяхме настанили в колата.
-Ако Фред и Джордж не бяха в магазина сигурно щяхме да се забавим още.-истъкна мама.
-Но ние не сме закъснели Перси.-рече татко
-Абъфорт...-провлачи майка ни.
След 15 минути път вече й бяхме надули главата.
-Забравил съм да взема Тревор.-проплака Невил.
-Естествено, че си забравил. Ти кога не забравяш нещо?-попита Рон
-Хари, само ти досега не си прочел списанието, което ви занесох.-обърна се Лиз към момчето
-Добре...-каза той-Еми забравил съм.-Хари пое с нежелание списанието и започна да го разлиства.

Пътуването ми се стори безкрайно. Изчерпаха ни се темите за разговор.
-В Литъл Уингинг първо ще посетим улица ,,Привит Драйв,,номер 4.-оповести мама.
-О, при госпожа Риддли ли ще ходим?-попита Джини. Само не при Риддли, само не при Риддли...-замолих се аз наум. Госпожа Риддли-страрица, която живее точно на тази улица. Обича котки. Има 14 от този вид. Ако я посетиш или дори само й кажеш ,,добро утро,, тя те вика на чай. А ако не успееш да й откажеш, а това е най-лошото което може да се случи, просто си принуден да слушаш как госпожата е открила всичките си 14 котки. Но за нещастие тя беше вампир и стара приятелка на татко. И за още по-голямо нещастие мама я хареса, защото имаха за какво да си говорят. Ама на нея госпожа Риддли не й разправяше как горкичкият Снежко е дошъл пред вратата й преди 8 години.
-Да, мила, но който не иска да стои при нея ще отиде у семейство Долиш.-каза мама. Добре...като нямам друг избор по-добре при Долиш. Семейство Долиш пък живееше отсреща на госпожа Риддли. Те си бяха човеци, но с много странни схващания за свръхестестественото. Полувампири-да, вампири-става, върколаци-НЕ СТАВА! Госпожа Доллиш бе полувампир, от страна на баща си. Господин Долиш бе също полувампир, но баща му бе вампир превърнат при нещастен случай. Синчето им-Дилиус (накратко Ди) следователно бе също като нас и тях. Е, Хари, който също бе посещавал Долиш, и който бе полувампир обаче никак не обичаше тях. Не знам защо, но и не питахме. Чуеше ли за тях целият се изчервяваше от ярост.
-Хари, а ти миличък можеш да отидеш с Абъфорт на пазар за билки и разни други неща...-подхвана бързо мама, като видя първия отенък по лицето на Хари.
-И аз мисля да дойда.-каза развълнувано Хейли-тъкмо ще си купя новата книга по Билкология.

И така, спряхме пред къщата на госпожа Риддли. Тъкмо една от котките й дращеше по вратата.
-Кой идва с мен?-попита мама. Само Лиз вдигна ръка.
-Мисля да попитам госпожата дали знае нещо за змиите ,,огнемети,,-каза замечтано момичето нищо, че не гледаше към нас.
-Лиз, няма такива змии...!-започна да спори Хейли, на сякаш Лиз дори не я чу.
При Долиш отидохме аз, Невил, Джини и Рон, който бе уморен и затова не искаше да отиде с Хари, Хейли и баща си на пазар.
Почукахме три пъти на вратата и госпожа Долиш отвори. Тя бе слаба и кокалеста, с къса черна коса. Очакваше ни. Беше направила ягодова торта и чай, при това Рон се устреми към кухнята, където вече бе Ди.