Косата ми е руса, а очите ми – златисто- кафяви. Висока съм около 1,67м.

Имам сестра с осем години по-голяма от мен. Тя се казва Мари-Лиса.

Ето я и историята ми:
Детството ми вървеше много добре. Имах любящо семейство. Сестра ми непрекъснато се грижеше за мен.
Един ден, когато бях на 9 аз и семейството ми бяхме на пикник в гората се случи най-ужасното нещо в живота ми.
Нещо ни нападна. Първо се нахвърли върху родителите ми. Беше човек или по-точно на това приличаше. Когато хвана майка ми, баща ми му се нахвърли.Тогава той `и счупи врата и блъсна баща ми към едно дърво. Не смеех да помръдна. Точно в този момент Мари-Лиса ми извика да бягам и в този момент момчето се обърна към мен.
Лицето му беше бледо, прекалено бледо за обикновен човек. Кожата му проблясваше при допира със слънчевите лъчи, които се прокрадваха между пролуките от листата на дърветата. По устните и зъбите му имаше кръв. Беше необичайно красив, но начина, по който се беше озъбил разваляше чертите му.
Погледа му се беше спрял върху мен за части от секундата. След това с невероятна скорост се приближи към сестра ми и я захапа по врата. В този миг нещо го спря. Той започна да се оглежда наоколо и тогава от храстите изскочи огромен тъмно сив вълк. Той изблъска човека настрани и подуши сестра ми, след това се отдръпна от нея с леко отвращение. Тя викаше и стенеше. Вълка ме погледна свирепо и ми изръмжа. Аз се стреснах и се насилих да бягам.
Бавно се отдалечавах, спъвах се в камъните. Колкото и да продължавах нататък чувах крясъците на сестра ми. Реших да се върна. Колкото и глупаво да ми се струваше това решение трябваше да намеря сестра ми. Когато най-накрая стигнах до мястото, където бяхме започнали пикника, забелязах че недалеч от там се издигаше черно-лилав пушек.
Приближих се до сестра ми, която нe спираше да вика. В този момент от дърветата се появи високо мускулесто момче само по долница на анцунг. Той ни приближи. Погледна ме и ми каза да се отдръпна. Когато се приближи до сестра ми, започна да говори тихо. Не говореше на мен, а на себе си. Личеше си, че беше нервен, защото трепереше.
Изведнъж изкрещях питайки го какво `и има. Той само ме погледна и пак извъртя очи. Каза, че ще трябва да я убие. В този момент аз изпищях и сълзите рукнаха от очите ми. Зачудих се как до сега съм се сдържала да не заплача. Опитвайки се да се успокоя му казах д не го прави. След около минута мълчание той се съгласи да не го прави. Вдигна ме на ръце и тръгна. Започнах да се съпротивлявам, но той ми каза че ще ме откара у тях и после ще се върне да се погрижи за сестра ми. Каза ми, че няма да `и стори нищо, а ще я заведе далеч от тук, за да може други да се погрижат за нея. След това заспах в ръцете му.
Когато се събудих забелязах, че се намирам в малка стая върху меко легло с бели постелки. Когато станах осъзнах, че съм с розова пижама. В този миг всички спомени от предния ден изплуваха в главата ми. Паникьосах се, когато излязох от стаята се озовах в уютна трапезария. Там на масата имаше палачинки. Бях изплашена, когато се приближих до масата от съседната врата излезе приятна жена със син пуловер.
Тя възкликна, че съм се събудила. Гледах я смаяно. В ръцете си държеше кана с какао. Каза ми да седна. Когато го сторих ми наля от какаото в една чаша и ми подаде палачинките. Попитах я как се казва, къде съм, как са родителите ми, как е сестра ми. В този момент от входната врата влезе един мъж. В последствие разбрах, че това е съпругът `и.
Те ми обясниха, че са родителите на момчето, което вчера ме е спасило от онзи човек. Казаха, че сестра ми ще бъде откарана на място където ще се оправи, Но нищо не казаха за родителите ми. Попитах ги по настойчиво.
Те ми казаха, че са мъртви. В този момент аз останах без дъх. Разплаках се. Хората ми обещаха, че ще се грижат за мен. Отидох в стаята, където бях до преди малко и се заплаках. Жената дойде при мен и започна да ме успокоява. Каза ми, че всичко ще се оправи.

Тя се казваше Мария, съпругът `и – Стефан, а момчето – Ник. Той много се грижеше за мен. Когато започнах училище, той ме караше до там и ми помагаше с домашните. Беше ми като по-голям брат.
Когато станах на 13 кошмарите ме нападнаха. Започнах да задавам въпроси. Тогава разбрах всичко. Ник беше върколак, родителите ми са били убити от вампир, а сестра ми също бе вампир. Разбрах също, че Ник ме е белязал. Разбрах всичко.
Ник е бил от някакво племе на Куилелутите в щата Вашингтон, САЩ. Намирали се при някакъв резерват при плажа Ла Пуш. Вече знаех всичко.
Когато станах на 14 започнах да настоявам да намеря сестра ми. Ник се съгласи с мен и ми каза, че ще търси с мен, за да ме защитава от неприятели. Според него сестра ми ще ме е забравила и щяла да убива хора, но аз бях сигурна, че не е така.

И така тръгнахме да търсим. Къде ли не бяхме. Сега съм на 16 и сме се запътили към това племе на Куилелутите, за да ги намерим и помолим за помощ.

* * *