- Име
Касандра Еванс

- Прякор
Каси

- Рожденно място
Село Колчестър, областта Есекс, Англия

- Дата на раждане
11 май 996г.

- Възраст
17 (човешки години) и 997 (вампирски години), общо - 1014г.

- Кръв
Човешка

- Описание
Всичко във външния и вид и помага да очарова и привлича жертвите си. Тя има дълга руса коса, спускаща се по стройния и изправен гръб. Като при всеки вампир кожата и е порцеляновобяла, кадифеномека и твърда като скала. Миловидното и лице на пръв поглед смекчава кръвожадния блясък на червените и очи. Фигурата и е висока, слаба и стройна. Движенията и винаги са изящни, бързи и крият заплашителност, ходи сякаш изпълнява стъпки от танц. Носи винаги бели дрехи, с феерична кройка и доста често предизвикателни с цел да привлича още жертви.

- Характер
Тя не може да обича и никога не е обичала. Хищническите и истинкти и пречет да погледне доброто, да бъде мила и всичко друго присъщо на хората. Рядко изпитва бурни емоции и никога не ги е показвала. Може да бъде напълно безсърдечна и безкрупулна, а другият вариант е изобщо де не и пука. Има чудесно чувство за хумор и всеки, който е успявал да си поприказва с нея, я смята за прекрасен събеседник. Освен всичко друго тя е и отмъстителна - Роджъп Грийнел я е отвлякъл и я е превърнал във вампир и в замяна тя го уби, това чака и всеки друг, който дръзне да и направи нещо. Никога към нищо и никого не се е привързвала и единственото, което цени, е миналото и - тя е потърсила и научила всичко за живота си като човек и се надява никога да не го забрави отново.

- История
"По документите на един стар адвокат аз съм родена на 11 май 996г. в село Колчестър, областта Есекс и съм умряла на 16 декември 1013г. в същото село, но аз не помня това. Не са ме погребали, нито са ме изгорили поради простата причина, че тяло нямало. Аз не си спомням нищо от човешкия си живот, първият спомен, който имам е как с адски болки отворих очи в една малка колиба и първото, което видях беше беззъбата усмивка на един старец, който всички в селото смятаха за вещер, но така и не го изгориха. Той ми говореше нещо - бил ме намерил на реката полумъртва и ме отвел до дома си за да види дали ще оживея. Но аз не обръщах внимание на приказките му. Единственото, което виждах, беше тънката туптяща вена живот на проточения му врат. Когато той извърна глава от мен, аз изсъсках и изръмжах, а той понечи да се обърне, но вече беше късно - аз бях забила зъби в плътта му. Когато изпих и последната какпка кръв от съсухрения старец, аз избутах тялото му и станах от дървеното легло. Тогава животинското в мен изчезна и аз осъзнах какво съм направила. Огледах се уплашено и се разпищях.
Това бяхя първите минути от живота ми като вампир и нататък няма по-добри. Останах в Англия около десет години с единствената цел да разбера коя съм и какво е станало с мен. Иначе щях да си тръгна по-рано - гонението на вещици, вампири и тем подобни беше в разгара си. Отне ми само няколко седмици да разбера, че наскоро дъщерята на Ричард е Анабет Еванс - Касандра - била отвлечена от един младеж на име Роджър Грийнел. След няколко седмици той се върнал и я обявил за мъртва - удавила се е в реката. Веднага разбрах какво всъщност е станало. Този Роджър е бил вампир и ме отвлякъл с цел да ме убие, но аз съм оживяла и съм останала в безсъзнание до реката. Следващите няколко години намирах още и още за семейството си, докато накрая информацията не се изчерпа и аз заминах на югоизток - във Византия. Там беше хубаво и аз останах два-три века, нищо че трябваше да излизам само нощем заради постоянния пек. После дойдоха размириците и аз избягах и от там и отидох на Скандинавския полустров. Там вече беше рай! Винаги мрачно, винаги студено, а кръвта на тамошните хора беше невероятно вкусна. После дойде 16-17в. и хората започнаха да откриват нови континенти и един от тях събуди любопитството ми - Америка. Цял век се колебаех дали да отида там и накрая заминах. Живях в Мексико, където за моя изненада открих Роджър Грийнел - моя убиец. Той ме позна и тръгна да бяга на аз го проследих чак до тук - Форкс, където най-накрая го хванах и го убих. Оттогава живея в този град - някъде около един век. През хилядолетието живот аз бях събрала много, наистина много пари и сега имах шанса да ги използвам, въпреки че ми се струват безполезни."


- Семейство
Няма

- Допълнително
Винаги носи сребърен пръстен с изумруд на безимения пръст на лявата си ръка. Той е единственото нещо, което и еостанало от човешкия и живот.