[BG] Кабинет по Трансфигурация (Първи курс/Урок №1)

**Genevieve Cortes**

УРОК №1

Звукът от високите обувки отекваше по празните коридори на училището. Всичко беше така затихнало и спокойно, защото часовете вече бяха започнали. Единствения човек, който не беше на мястото си, бе госпожица Кортес, прегърнала един учебник, отправила се към кабинета по трансфигурация, където я чакаше професор Макгонагъл.
Врата се открехна леко, издавайки специфичния си скърцащ звук и в стаята влезе тъмнокосото момиче, облечена в ученическата си мантия. Тя се усмихна нежно и кимна на професора, като зае нейното място, а учениците я загледаха с неприкрит интерес. Беше доволна от това, че бе привлякла вниманието им така лесно, но сега нямаше време за размотаване, затова просто покача професор Макгонагъл да я подкани, за да започне с учебния материал.
- Предполагам, че повечето от вас не знаят коя съм – каза тя уверено с плътен глас и вирна гордо брадичката си – Името ми е Женевив Кортес и съм префект на Слидерин от пети курс. Ще бъда с вас цялата година, когато имате часове по трансфигурация и днес ще преподам първия ви урок. От вас изисквам да носите пергамент, перо, мастило и разбира се пръчка. Мисля, че за всички е ясно, че отсъствията от часовете се наказват, но и добрата работа се възнаграждава.
Тя хвърли една последна усмивка на първокурсниците, която беше изключително фалшива, но толкова добре обработена, че успяваше да заблуди и професора с нея. Завъртя учебника в ръцете си, който беше ползвала преди пет години и както всичките й вещи, учебника беше нов, запазен и леко украсен със зеленикав брокат.
Женевив остави учебника на катедрата и започна да го разлиства, докато децата гледаха ту нея, ту професора. Бяха леко объркани от това, че младото момиче говореше, но веднага щом чуха гласа й отново, впериха погледите си в нея, а тя седна на ръба на катедрата, погледнала право в тях и заговори.
- Днешния урок ще бъде изцяло теоретичен. Няма да използваме пръчките си, но се надявам, че ще ви бъде наистина интересен. Сега ще ви въведа в историята на трансфигурацията – каза тя, давайки за последно пауза, за да се увери, че всички я гледат и започна да разказва урока спокойно и бавно, без да поглежда към учебника си - В древни времена, жителите на планетата Земя живеели в пещери и не познавали добре заобикалящия ги свят, те са започнали да дават имена на нещата които лека-полека опознали. Така процесът, чрез който едно тяло се трансформира в друго, получил едно ново име, което използваме и днес-трансфигурация. Това означава, че процесът на извършвене се нарича трансформация, а официалната дума приета за неговото наименование е думата трансфигурация. Самото трансформиране в днешно време е често срещана-всеки знае, че ако се постави едно бобче в навлажнено памуче, след време при добри условия от бобчето ще покълне растение. Но това ще ви го каже професорът по билкология, макар, че този процес е познат от всички мъгъли-земеделци. И да се върнем на въпроса. Ще ви дам един пример- динозаврите са изчезнали преди много години, но един-два милиона години преди печалната им гибел те са се трансформирали в днешните птици. Така, че можете да бъдете сигурни, че трансфигурацията е около нас-цялото човечество. Трансфигурацията се е появила преди милиони години. Най-много се е практикувала обаче през Средновековието. Използвана е от хора, населяващи земи в Италия, Испания, Латинска Америка и части в Европа. Тези хора не се срещали често, затова останалите народи отначало гледали на трансформацията с учудване, а по-късно с гняв и страх. Бояли се от така наречените магьосници и вещици и ги осъждали на смърт без или със съд. Наказанието било изгаряне на клада в центъра на селището, където последно е бил заловен „извършителят на престъплението”. Така загинали много истински магьосници, но и още повече измамници за около 30 до 50 години. След това изгарянето на клада се отменило срещу затвор, бесилка или мъчения, от които пак имало висока смъртност. Всичко това продължило, докато хората решили, че вече няма нито магьосници, нито вещици. Тук обаче те грешяли. На много места по света все още имало магове и вълшебници. Някои от тях дори невръстни дечица. Между останалите имало и такива, които практикували трансфигурацията и умеели да се скрият от „дългата” ръка на закона, и други неподозиращи за дарбата си. В днешно време ние практикуваме трансфигурация, която през годините се е усъвършенствала толкова много, че днес тя е много по-безопасна и има по-голям шанс опитът ни да бъде увенчан с успех. Днешната трансфигурация се дели на няколко раздела: Трансфигурация на предмети; Преминаване от жива в нежива материа; Преминаване от нежива в жива материя; Междувидова трансфигурация; заменяща трансфигурация; трансфигурация на хора; измагьосване на предмети и животни от въздуха.
Бе разказала толкова бързо урока, че едва успя да си поеме въздух и го направи чак сега, давайки им малко време да осмислят информацията и да запишат това, което намираха за най-важно. Като за първи час, всички бяха мълчаливи и кротки, а това й носеше известно спокойствие, но не толкова голямо, каквото й донесе одобрителната усмивка на Макгонагъл. Женевив отговори по същия начин, а след това се обърна към учениците, които бяха приключили със записването.
- Това е днешния урок, който го има и в учебника. Не е задължително да се учи, но е хубаво да помните какви са били наказанията, кога трансфигурацията е била най-развита и задължително да се знае, кои са разделите на днешната трансфигурация. Следващия път ще учим за законите на Гамп за елементалната трансфигурация. Там ще имате повече за учене и домашни. Напомням на всички, които се стремят към висок успех, че добре написаните домашни носят точки за дома – завърши най-накрая тя и реши да си отдъхне, като даде думата на учениците – Някакви въпроси?

(Имате срок от една седмица, за да пишете в часа. След като времето свърши, темата ще бъде заключена и ще бъде пусната нова с втория урок. Този път няма домашно, но за напред ще има. Домашните ще ми се пращат на ЛС и според съдържанието ми, ще бъдат давани точки към дома. Ако някой НЕ пише в часа или домашно, НЯМА да загуби точки.)

**Dart Heinz** finished stories : 1

Днес имах урок по трансфигурация. Това звучеше нещо.. сложно. Облякох си дрехите и се заметнах с мантията, като не пропуснах да си взема учебниците. Бях нещо, като аутсайдер. Нямах много приятели, не бях най-готиния в класа, а и бях леко дребен за възрастта си. започнах да си тананикам The Dandy Warhols - We Used To Be Friends.. страхотна песен.. една от любимите ми.. Спомням си, когато я видях в сериала The O.C. Дам беше страхотна.. и си спомням как Сет Коен се движеше стилно по коридора на голямата си къща. Стоях в училището. Коридора беше празен, а аз започнах да танцувам точно, като Сет без да ме интересува дали ми се получава, докато не видях някаква фигура и се спрях. Ръцете ми веднага влязоха в джобовете ми, а аз сведох леко глава надолу. Мислех си, че просто ще ме подминат, но някакви по-големи нарочно се блъснаха в мен и аз паднах на седалищните си части. Погледнах ги, но отдавна ми бяха обърнали гръб, а аз просто издишах и си казах:
-Тъпанари! - след което бавно се изправих и се изтръсках, а тогава забелязах нещо. Имах две минути да стигна до стаята:
-По дя... - и бързо се затичах по коридора. Песента ми свърши и се сетих за песента Devil on my shouder. О да.. много познат момент.. засмях се се, защото в едно клипче точно на тази песен любимия ми актьор бягаше по улицата, защото го гонеха някакви луди. Е мен никой не ме гонеше, а аз закъснявах. Тичах, колкото мога по-бързо и накрая просто се озовах в стаята. Огледах се и разбрах, че май не съм закъснял. Бързо си избрах един от чиновете. Добре.. бяха оставили свободни тези най-отред, явно защото се страхуваха от учителката. Поставих си учебника на масата. Огледах се. Имаше пергамент, мастило и перо на масата.. погледнах перото, но без да искам го изтървах. Наведох се и като се изправих я видях. Беше толкова красива и.. секси.. но коя беше тя. Преглътнах и се огледах, като тя започна да говори. Уау.. по-голяма ученичка щеше да ни преподава. Потопих перото в мастилото и като го доближих до пергамента започнах да записвам "Пергамент, перо, мастило и пръчка." След това чух и обяснението на думата, която мислех за страшна " Трансфигурация - Трансформация." Дам.. от толкова видео игри щеше да ми е лесно да си го обясня. Слушах как красавицата говори и си записвах "Появила се е преди милиони години, но най-разпространена през средновековието. Наказва се със горене на клада в средата на селото, а след това наказанията се променили в затвор, обесване или мъчения. Така изчезнали много истински магьосници и хора, които се представяли за такива. Трансфигурацията може да се използва за трансформиране на нежив, в жив, на жив в нежив и всякакви други трансформации" опитвах се да записвам, колкото мога по-бързо, но диктуването на госпожицата беше доста.. бързичко и явно като за първи урок трябваше да запишем само важните части. Бях се разсеял и пропуснах малко, но се надявах да не е важно. Тя сподели, че ще имаме домашно и явно това беше всичко за днес. Преглътнах и знаех, че имам някакъв въпрос, но не знаех как да го сформирам. Вдигнах плахо ръка и попитах:
-Ами извинете, така де.. имам въпрос и искам да попитам "Може ли трансфигурацията да засегне само дадена част от тялото примерно.. ако аз искам да трансформирам само ръката си или трябва да засегне задължително цялата част от тялото. Така.. това е единия въпрос, а другия е ако трансфигурираме нещо, то вечно ли остава в тази форма или за определено време и.. как се връща в нормалната? - и загледах любопитно готов да запиша още.

**Genevieve Cortes**

И разбира се, винаги се намираше някое любопитно човече, което обичаше да си вре носа навсякъде и да знае всичко, но работата й сега не беше да го критикува, а да отговаря на въпросите му, затова се насили да се усмихне и да го изслуша. Естествено, въпросите му бяха така глупави, че за момент й се прииска да се засмее, но все пак се сдържа до широка усмивка и се надяваше да свърши, вместо да я попита още някоя глупост, чийто отговор беше очевиден.
- Интересни въпроси – каза тя с голяма доза сарказъм и се приближи към чиновете, като започна да говори – трансфигурацията може да бъде частична по желание на магьосника или по невнимание … в повечето случаи е второто, затова трябва да се внимава изключително много. Възможно е трансформирането на част от нещо, но магьосника трябва да има опит в това иначе може да има сериозни последствия, най-вече ако трансформира жива материя. Що се отнася до времетраенето, това зависи от магията и разбира се, от магьосника. Рядко трансформацията бива прекъсната от само себе си и в повечето случаи, причината е в това, че магията е направена с определено време … нещо като срок на годност. При редките случаи, които не са сред предния … ами все още не е обяснено, но се предполага, че магьосника не е достатъчно опитен, за да направи подобна магия. Разбира се, има няколко магии, който успяват да премахнат чуждата магия, била тя трансфигурираща или някаква друга, а и мисля, че всички знаем за водопада в банка „Грингодс”, чиито вода разваля абсолютно всякаква магия … нищо не може да излъже водопада, но това се отнася само за магиите поставени върху жива материя.
Женевив се беше потънала в мислите си, чудейки се какво още може да развали трансфигурираща магия, а през същото време не спираше да говори. Колкото и да не искаше да си го признае, просто й харесваше да преподава и не само, защото се чувстваше по-умна, силна, опитна и висшестояща, а защото я облекчаваше по някакъв начин и й доставяше необяснимо за нея удоволствие.

**Dart Heinz** finished stories : 1

Дарт внимателно изслуша момичето, като отново записа по-важните част от това, което каза "Частична трансфигурация - от много опит или от малко опит. Временна е и само добри магьосници я правят. Водопад, който премахва магията в банка "Гриндорс". - не ми се пишеше повече, за това оставих перото. Загледах момичето, което обясняваше доста подробно и изглеждаше, че доста му харесва. Беше се заплеснала и говореше и говореше. Гласът и беше нежен и се разпространяваше в цялата стая, но явно не и правехме впечатление, защото бяхме първа година. Отпуснах главата си, като я подпрях на едната си ръка и се загледах в нея. Тя говореше и стоеше на близко разстояние до чиновете. Жестовете й бяха гальовни и дори ми изглеждаше така, все едно изписва думите с действията си. След като отговори на въпросите ми, реших, че аз нямам повече и за това млъкнах и без да казвам нищо.. просто зачаках, за да видя какво ще ни каже след това. Дали ще ни отпрати или ще ни сподели още нещо.

За Наталио Каин часовете по трансфигурация изглеждаха доста интересни, но пък и като цяло той свързваше всичко със семейството си. Ако беше чул баща му или майка му, дори чичо му, да разказват за нещо, което са учили, то и той искаше да научи същото.
Затова и бе дошъл доста навреме поне за този час. Трудностите го привличаха, но пък от друга страна имаше ли избор? Предметът беше задължителен така или иначе.

Каква бе изненадата му обаче, когато се оказа, че учителката, професор Макгонагъл, ако помнеше правилно, нямаше да преподава! Струваше му се странно и нетипично. Беше чужденец в Англия и все пак идеята не му се хареса особено. Вярно, професорът беше в стаята, но не беше очаквал същото. Карай, сигурно си имаха достатъчно причини, пък и достатъчно акъл, че да вземат по-голямата ученичка на това място.

Ама какви ги мислеше и той? Беше си нормално по-големите да имаха достатъчно опит, че да могат и да преподават, ако имат желание... май.
"Затваряй си устата, Нат!" каза сам на себе си и спря да мисли за това. Момичето не изглежда да правеше грешки, нито пък изглеждаше чак толкова лоша, колкото му представяха слидеринци, защото тя май беше такава...
Постара се да изглежда достатъчно приличен и добър ученик, колкото да не излага дома си. Беше му все едно как го виждаха де... Още при разпределението се беше оказало, че може да иде както в Рейвънклоу, така и в Грифиндор и в Слидерин. Така че със сигурност притежаваше качествата и на трите дома!
Както и да бе. По-скоро мързеливо, отколкото по друг начин, записа каквото му се стори важно. Знаеше, че това го има и в учебника. Беше разгледал заглавията... Ако беше чул, че ще има нещо допълнително...
Може би разочарованието му не идваше от това, че преподаваше някой друг, а не професора. С любопитния си мозък веднага беше помислил, че ще започнат с магиите още първата минута!

След като се стигна до въпросите, бяха зададени само няколко и то от един грифиндорец, ако се съдеше по униформата му. Наталио малко по малко се учеше да ги разпознава, не, че беше особено трудно.
След като му беше отговорено обаче, настана тягостна тишина и за миг италианеца се замисли дали трябва да стоят така и да гледат в една точка до края на часа, който изглеждаше безумно далеч. О, не! Да измислеше нещо? Какво, какво да бъде...
- Практически упражнения за зоомази ще има ли? - толкова невинно и глуповато си зададе въпроса, че нямаше накъде повече. Пролича си, че го казва така нарочно, но кой ли щеше да забележи?
Може би не беше най-правилният избор за въпрос, но зоомазите използваха трансфигурация, нали? Така де... не беше сигурен дали е нещо, което се предава от баща на син, както се казваше, но май беше чувал, че можело и да се научи.

**Genevieve Cortes**

Женевив беше изпитала някакво облекчение от това, че няма да се занимава повече с децата и ще може спокойно да си седне на катедрата, занимавайки се с нещата, които я вълнуваха, а децата щяха да прочетат урока тихо и да бъдат освободени, но то1но когато реши да им даде някаква задача, гласа на едно от тях разцепи тишината. Това й се виждаше малко досадно и й се искаше да са малко по-организирани, а не да чакат последния момент, за да зададат поредния си ненужен въпрос. Беше ясно на всички, че каквито и магии да правят, то определено няма да позволят на първокурсник да преобразява себе си … дори и нея мен все още не й беше позволено.
- Не и тази година – каза с лек присмех към момчето – „Човешката трансфигурация в животно” в животно се учи в края на шести курс. Имаш да научиш много неща, преди да стигнеш до там.
Всъщност, донякъде го разбираше, защото тя бях едва пети курс и то още в началото, а наистина нямаше търпение да дойде другата година, за да го учи и практикува. Беше наясно в темата за зоомаговете, защото доста смъртожадни са били такива, а все пак и семейството й е … нека кажем фен на „Онзи, който не бива да назоваваме”.

ПП. Извинявам се за късия пост, по това време на нощта мисленето е последното нещо, което ми се отдава.

Колко жалко! Момчето едва ли не не махна с ръка, за да изобрази "Няма що" нагледно, но какво да се направеше. А това изглеждаше най-интересното...
Не посмя да попита друго... Трябваше ли да се прави на добро детенце или да не го прави? Всъщност, нямаше особено значение. Никой не го забелязваше и никой нямаше и да се впечатли.
Да си прочетеше урока сега... струваше му се дяволска скука да седи и да чете нещо, което може да го прочете по всяко време. Нямаше ли да правят опити? Да правят нещо... каквото и да е?
Стисна зъби и се направи, че хвърля по един поглед, заглеждайки се от време на време в думите, които минаваха през очите му.
Кога щеше да свърши часа обаче? И щяха ли да имат... домашно? Дай боже не... Какво беше казала тя?

Ники беше слушала внимателно през целия урок и беше записала прилежно най-важното. Наистина ѝ се искаше да правят магии още от началото, но може би професор Макгонагол беше решила така. Тя беше седнала на един от крайните чинове и си водеше записки, без да се обажда. Ники си помисли, че най-вероятно след края на урока щеше да обсъди с госпожица Кортес начина ѝ на преподаване и сигурно щеше да ѝ даде съвети за следващия урок.

Докато четяха урока от "Трансфигурация за начинаещи" Ники, която по принцип трудно се концентрираше и без това, си мислеше колко ѝ се иска като порасне и тя да стане префект и да преподава на по-малки ученици. Тъкмо се обърна към Наталио и Роби да ги попита те какво мислят по въпроса и звънецът би.
За късмет този път не им дадоха домашно...

/Затварям темата, Женевив, ако искаш, можеш да започнеш втори урок, сега като започна учебната година в реалния свят, предполагам, че ще пишем повече :-)/

**Sponsored content**