Welcome, ! This is an international roleplay forum.
If you like Harry Potter, vampires, fantasy books or sci fi movies and
you speak english, french or bulgarian, join us for an exciting adventure!
 
HomeLatest imagesRegisterLog in

Share
 

 Катрин Ърншоу, дете на Афродита

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage



Cathrine Earnshow
Cathrine Earnshow
Demigod

Катрин Ърншоу, дете на Афродита Empty
PostSubject: Катрин Ърншоу, дете на Афродита   Катрин Ърншоу, дете на Афродита I_icon_minitimeTue Mar 19, 2013 4:10 pm

Лични данни


Име:
- Как се казваш, момиче ? - твърдият глас на непознатия издаваше някаква заповедническа нотка, която накара цялото ми тяло да се разтрепери. Бях уплашена. Не знаех какво иска и въпреки това преглътнах, за да мога да отговоря на въпроса му спокойно.
- Катрин.. Катрин Ърншоу.

Тълкуване на имената:
- Хубаво име ! Отговаря на произхода ти. - обясни развълнувано, но от тона му личеше, че ще продължи. колебаеше се. - Какво означава името ти ? - измъмри накрая и се впи в очите ми с грубо очакване.
- До колкото знам означава чист, непорочен. - този път гласа ми трепна съвсем за кратко, докато споменавах думата "чист".. Не че е бях, просто се уплаших от погледа му. Така преценяващ и зловещ.

Други имена/Прякори:
- Кат, Кати, милата ми. - изгука той прекалено грубо, за да звучи като ласка.

Години:
- На колко си години, Кати ? - пое той по-нежно и заинтригувано впивайки тъмните си мътни очи право в мен. Пронизваше всяка част от тялото ми.
- Седемнадесет, господине. - отговорих разтреперана от погледа му. Дръпнах се назад.

Семейство и приятели:
- Баща ти умря миналата събота, нали ? - попита видимо развеселено, сякаш това, което казваше бе хубаво. Очите ми се наляха със сълзи. Толкова ми липсваше, а дори не бях успяла да се сбогувам. Само кимнах. - Знаеш, че майка ти е Афродита.. Приличаш на нея. - ухили се и докосна лицето ми. Внезапно бе обзе гняв, но се опитах да го сдържам.

История:
- Разкажи ми всичко. Искам да знам. Искам да го слушам отново и отново.Интересна си ми. - примоли се той с такова детско лице. Ако не го бях видяла нямаше да повярвам, че може да направи такова хубаво изражение. Дори ми се стори красив.
- Родена съм в малко градче преди време. Не познавах майка си, но пък татко ми бе достатъчен, за да живея добре сред обществото. - една сълза се отрони от окото ми и бавно се търкулна по бузата ми.
- Помня когато бях на пет или пет и половина. Бях се скрила в кокошарника. Страхувах се от лошото куче, което все тичаше подир мен, за да ме захапе. Беше голямо, красиво и много, много зло. Не разбирах защо, но ме мразеше.
Стоях в кокошарника през цялата нощ. Татко ме бе търсил из градината и гората. Къде ли не, а накрая ме бе открил заспала. Когато ме намери очите му бяха насълзени от уплаха. "Кати, Кати" развика се и веднага се втурна да ме прегръща. Беше се разтревожил за мен. "Съжалявам, татко. Кучето ме подгони." обясних му и се сгуших в него, а той само се разсмя и целуна челото ми. "Глупавичката ми. Кучето нямаше да те нарани. Само щеше да полае, но откъде можеш да знаеш ти ?" ухили се и ме заведе в стаята ми. - усмихнах се при спомена и неохотно избърсах сълзата. - Бях доста игриво и опърничаво дете.
Когато навърших дванадесет, тя се появи. Беше красива и божествена с русите си коси и тези запленяващи сини очи. Татко я позна веднага, дори й се поклони. Аз не знаех коя, но я чувствах близка. тя протегна крехките си бледи ръце и съвсем неочаквано вече бях до нея обгърнала я с ръце. Тя ме поведе към Олимп. Татко ме пусна без да му мисли особено. Беше доволен, че се срещам с майка ми. - замълчах за миг, за да прескоча малките подробности. Беше безсмислено да разказвам всеки един миг, дори не помнех всичко. Пътят бе странно уморителен.
- Там ме научиха на разни маниери, как да се обличам и храня. Всичко, което подобава за една Богиня. След като научих всичко, Афродита реши за редно да ме даде в някакъв лагер. отново обучение. Стигнах до тук след като успях да избягам. Бях успяла да накарам непознатите да изпитват съжаление към мен макар и да не го заслужавах. Пуснаха ме толкова лесно. Сега съм тук и .. Не знам кой си. - промълвих, а той само поклати глава.

Външен вид

Цвят на очите:
- Кати, Кати, Кати.. Тези твои любопитни, сини очи. толкова са омайни. - започна. Не разбрах какво се опитва да направи, но само кимнах вдървено.

Цвят на косата:
- Ами косите ти ? Чисто злато, толкова меки и нежни. Като копринен водопад. - продължи с ласкателствата, увеличавайки неспокойството ми.

Височина:
- Нисичка ми се струваш.. Около метър, седемдесет и три, до колкото мога да преценя. - повдигна вежди и прокара ръка по лицето ми. Опитах се а се дръпна, но едва ли щях да имам този шанс.




Физическо описание:
- Толкова си красива. Лицето ти е тъй бледо и нежно. Сякаш, сякаш си от порцелан.. Тялото ти перфектно и сексапилно. Ами устните. те са любимата ми част от теб. Омайни и недокоснати от никой. Майка ти доста те пази. - отбеляза той и сви соите собствени устни недоволно.

Характеристика

Характерни особености:
- Какво да ти кажа, малката ? - въпросът бе риторичен. Нямаше нужда да отговарям, но се притесних от факта, че все пак го задава. По филмите това вещаеше лоши неща.
- Ти си толкова крехко създание. Толкова добродушна и невинна. Често страдаш от това, но това никога не те е спирало. Понякога си доста упорита и често мрънкаш ако не постигнеш своето, но иначе си тиха. Забелязал съм го. Толкова си срамежлива, дори сега.. Виж как се изчерви, Кати. ... Всъщност съм изненадан, че си подвела пазачите. Ти си най-искреното създание което познавам, караш ме да се срамувам. - престореното му съжаление ме подразни, но замълчах.. За мое добро предполагам

Страхове:
- Оу, нека не пропускаме страховете ти. Като този налудничав страх от насекоми. Цялата настръхваш щом ги зърнеш, ами паяците !? - засмя се. - Ами страха ти от кръв. Буквално припадаш щом я подушиш или дори зърнеш.

Способности :
- Пропуснахте способностите ми , господине. - намесих се. Бавно започнах да се бъркам в емоциите му. Той рухна на земята вбесено. Крещеше да се махна от главата му, но аз не го послушах. Продължих докато непознатият не загуби създание. При първа възможност хукнах да бягам.
Върнах се в лагера без намерение да го напускам повече !
Back to top Go down
 

Катрин Ърншоу, дете на Афродита

View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

 Similar topics

-
» Андромеда Паркър, дете на Афродита
» Аглая Рестис, дете на Афродита
» Виктория Таймс, дете на Афродита
» Изабела Хъмфри, дете на Афродита
» Лу Мартинез, дете на Юпитер

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
THE WHITE LOTUS :: IMPORTANT! :: CHARACTERS :: OLYMPIA ARCHIVE-