Тъй като в "Мистерии и загадки" пуснахме доста легенди и митове, свързани с вампирите и върколаците, реших да направя тази тема за информация само че за създанията от "Здрач", защото са доста различни от класическите вампири и върколаци.

Ако някой фен на сагата иска да пусне нещо, да заповяда.

Аз слагам малко инфо за полувампирите:

10 Предимства на това да си полувампир, или защо е по-добре да си полувампир,
отколкото човек или кръвопиец ако играеш във Vampire RPG:


Развитие:

1. Не са ти нужни 9 месеца за да се развиеш в корема на майка си, а много по-малко (зависи от обстоятелствата, но обикновено са от 1 до 3).
2. Дори след раждането си, развитието ти продължава с невероятна скорост- до седмата (при някои осмата) си година, когато спираш да растеш и оставаш завинаги с тяло на млад човек.
3. От раждането си до края на растежа си много по-интелигентен от другите деца, проговаряш няколко дена длед раждането, разбираш всичко каквото ти говорят възрастните и помниш всичко, което ти се е случило още от преди раждането.

Физика:

4. Силен и бърз си като вампирите, имаш същата тебеширенобяла непробиваема кожа, без проблем вдигаш тежки предмети и можеш да бягаш толкова бързо както и те (е, вярно, гледано отстрани бягането ти не изглежда толкова грациозно, но все пак...)
5. За разлика от характерните за вампирите червни или златистокафяви очи, цветът на твоите не зависи от диетата ти, а от това на кой от родителите ти си се "метнал", могат да са кафяви, черни, сини, зелени, пъстри, сиви....
6. Също толкова красив и чаровен си, колкото и вампирите, но ти е много по-лесно да не изглеждаш странен сред хората, защото очите ти са "нормални", не си студен (дори си малко по-горещ от обикновените хора), а и някои от полувампирите могат да излизат на слънце.
7. Имаш сърце. И кръв, но не си толкова "апетитен" за вампирите, колкото един човек. Можеш да плачеш и да спиш.
8. Не се нуждаеш от човешка кръв за да живееш. Можеш да избереш сам дали да живееш като лош вампир и да нападаш хора, или да живееш сред тях (и да набиваш пица, макдоналдс, кола и........).
9. Ако си полувампир от мъжки пол си отровен- можеш да създаваш вампири.

Дарби:

10. Ако някой от двамата ти родители има особени дарби, почти сигурно е, че и ти ще имаш своя. (може да е противоположна на тези на родителите ти, съвсем същата, като някоя тяхна, или твоя собствена).



10 недостатъка на това да си полувампир:


1. Помниш всичко което ти се е случило от корема на майка ти (това не е особено приятно), както и самото раждане.
2. Почти сигурно е, че човешката ти майка няма да издържи самото раждане и ще умре. Вината за това ще те преследва цял живот, дори и да знаеш, че не си могъл да направиш нищо за нея.
3. В началото до раждането и малко след това не понасяш добре човешката храна и трябва да пиеш кръв. След няколко дена свикваш да се храниш като човек.
4. Полувампирите още са неизвестна наука, затова докато си малък, тези които се грижат за теб обикновено си нямат понятие какво да правят и си малко като опитно зайче.
5. Във вените ти тече кръв, имаш и сърце, затова вярно, че не си много "апетитен" за вампирите, но ако са много изгладнели...
6. Трябва да се криеш от хората докато не спреш да растеш, защото представи си какви лъжи ще трябва да ръсиш, за да обясниш, че вчера си бил на 4, а два-три дена след това изглеждаш на 6.
7. Детството ти е много кратко, освен това си прекалено умен за дете, така че може да се каже че въобще нямаш детство.
8. Пропускаш почти целия училищен период... (не общуваш с други деца)
9. Някои полувампири не могат да стоят на слънце.
10. Волтури те преследват през целия ти живот (или за да те убият, или за да те "изследват", зависи от това на каква вълна са в момента). А баща ти се смята за престъпник, защото те е създал, обикновено го убиват, така че почти винаги нямаш родители.

За племето Quileute...


Племето „Quileute” се намира в резервата Ла Пуш, Вашингтон, на брега на Тихия океан. То е живало и ловувало в този регион от хилияди години. Въпреки че селото „Ла Пуш” е голямо само една квадратна миля, първоначално територията се е разпростирала по брега на Тихия океан от глетчерите на връх „Олимп” до реките на дъждовните гори. Много неща са се променили от онези времена, но старейшините на племето „Quileute” си спомнят „тези стари дни”, когато „старите хора” са имали смелостта да се опълчат на могъщия кит, и разказват как орелът сложил слънцето на небето.
...Според тяхната антична история, хората от племето „Quileute” били преобразени във вълци от скитащ магьосник. Според легендата техните единствени роднини, племето „Chimakum”, били отнесени от наводнение до днешния Порт Таунсенд (където живели до времето, когато племето „Suquamish” ги избили през 60 години на 19 век), оставяйки „Quileute” сами на света.

Описание на вампирите в TWILIGHT


Външен вид

Всички членове на семейство Калън са описани като взимащи дъха; всъщност, това заедно с тяхната отчужденост в училището са първите неща, които привличат вниманието на Бела към тях.
„Техните лица, толкова различни, толкова подобни, бяха всичките смайващо, нечовешки красиви.”(„Здрач”)
Въпреки че Бела веднага е привлечена от Едуард, имаме често повторение на това колко привлекателни са всичките вампири. Карлайл е описан като изглеждащ „повече като модел, отколкото като доктор” („Здрач”), Розали е толкова прекрасна, че „перфектното русо момиче” е ”извън всякакви човешки представи”, Емет и Джаспър са „смущаващи и без никакви недостатъци”, Алис е ”поразителна”, а Едуард е описан като „ослепителен” и „прекалено красив, за да е реален”. Есме, въпреки че не е толкова често споменавана в книгата, все пак „има същите бледи, красиви черти като останалите от тях.”(„Здрач”)
Откриваме, че техните перфектни „мраморни” черти са само част от арсенала им за съблазняване на жертвата.
Иронично, но повечето от думите, които използва Бела, за да опише вампирите, са противоположни на всички шаблонни представи за тези същества. Едуард е често описван като „ангел” или е споменато неговото „ангелско лице”. На моменти неговите очи са „златисти” и са постоянно подсилване на положителния образ. Заключението е , че в действителност всички от семейство Калън са наистина различна версия на вампирите от легендите.
Важно е да се отбележи, че в света на Майер превръщането от човек във вампир прави по-интензивно всичко...включително и визията. „Превръщането във вампир прави и обикновения човек поразително красив, а красивия човек повече от вземащ дъха. Причината, поради която Розали е толкова красив вампир, е, че тя е била най-красивото момиче в Рочестър, Ню Йорк, когато е била човек.” (Стефани)
Следователно, както и самата Майер заключва, всички от семейство Калън са били красиви, а трансформирането им във вампири само е подсилило това, което е било вече там по същия начин, по който Карлайл вярва, че най-голямата дарба на човека се пренася с него (като способността на Есме да обича) и е многократно подсилена.
Нецивилизованите вампири са представени някакси по-различно: тяхната походка е „подобно на тази на котка” и „на ръба да се превърне в готовност за скок”. Жената е описана като имаща стойка, която е „видимо котешка”. От описанието на всеки един от тях те изглеждат много по-анималистични, диви и необуздани от „градското” семейство Калън, въпреки че те са способни на повърхностна учтивост.
Джеймс е единственият вампир в книгата, който не е описан като привлекателен. Всъщност той е „безличен”. Майер обяснява това, като казва, че Джеимс: ”е бил напълно непривлекателен като човек. Това е рядкост, защото дори вампирите са привлечени от красотата. Те имат навика, докато си търсят спътник, да избират изключителни човеци.”

Очи

Очите на Едуард са много изтъкнат факт в книгата; всъщност, това е едно от първите неща, които Бела забелязва в него. Цветът на очите му се мени често, в зависимост от това колко е жаден той или кога се е хранил за последен път. Първоначално Бела забелязва, че: „Очите му бяха черни, катранено черни.” Когато очите на Едуард са толкова тъмни, неговата жажда за кръв е най-силна. Когато очите му са по-светло „златисти” или „с цвета на топаз”, това показва, че той е ловувал напоследък.
Еднаквият цвят на очите на всички вампири от семейство Калън не е случаен: това е отличителен белег на вампирите- вегетарианци, които не се хранят с човешка кръв. Ярък е контрастът между очите на вампирите от семейство Калън и тези на Виктория, Джеймс и Лоурънт, чийто цвят на очите е виненочервен, смущаващ и зловещ. Този цвят на очите подсказва, че те пият човешка кръв. Майер пише: „Ако някой от семейство Калън пие човешка кръв, цветът на очите му/й също ще стане червен.”
Отнема около две седмици без кръв, за да се превърнат очите на вампир в черни. Ако след това, член на семейство Калън се върне към храна, включваща само животни, неговите / нейните очи ще си върнат предишния тъмнозлатист цвят. Новородените вампири могат да се познаят по техните очи, които са ясни, светлочервени благодарение на огромното количество човешка кръв (кръвта, която е била вече в човека по времето, когато е бил превърнат), която тече в тъканите. Този червен цвят се разнася постепенно в продължение на една година.

Сила

Способността да се използва свръхчовешка сила е отличителната черта, по която се различават вампирите. Физическата сила на Едуард е очевидно в силен контраст с деликатността на Бела: „ Ти си толкова нежна, толкова деликатна. Трябва да си меря действията във всеки един момент, в който сме заедно, за да не те нараня. Мога да те убия много лесно, Бела, съвсем случайно.. Бих се протегнал с намерение да докосна лицето ти, а да счупя черепа ти по погрешка.” („Здрач”, гл. 14)
Неговата сила води и до едно от напреженията във връзката му с Бела, главно защото той никога не може да се отпусне от страх, че може или случайно да я нарани, или да позволи на вампирската му природа да сграбчи кръвта, която толкова жадува. Той съвсем определено може да я носи без усилие, което се забелязва, когато я занася до училищната сестра. Най-ясно силата на Едуард може да се види в инцидента, когато той спасява Бела от вана на Тейлър. Не само че не на него му няма нищо, но и даже премахва метала от пътя чрез натиска, който оказва върху него.
Да, „желязната сила” на Едуард е нищо в сравнение с тази, която е имал, когато Карлайл го е преобразил. Майер твърди, че: „През първата година от живота си новосъздадените вампири са страшно силни, което също е продукт от прекомерното количество човешка кръв, която е останала в телата им.” Това ще рече, че нивото на силата им спада преди хранене и се презарежда чрез ловуване. Когато я попитат, Стефани Майер обяснява, че ловуването е една „минимална разлика” за нивото на сила на вампирите, тъй като гладният вампир е способен на изключителна проява на физическа сила. Стефани Майер ясно заявява, че вампирската сила зависи много от самия индивид. Емет е бил колосално силен като човек и още по-силен като вампир, но всеки вампир се отличава с обхвата на неговата сила. Въпреки това, важно е да се помни, че „уменията ще имат по-голямо значение, отколкото силата,” (Стефани) , така че в една битка опитен вампир все пак може да надвие новороден такъв.
Храната на един вампир не оказва особено влияние върху нивата на сила. „Човешката кръв ги прави по-силни, отколкото животинската, но само частично. Голямата игра (мечки, диви котки, хищници) ги прави по-силни, отколкото по-слабата „кръв” на стадните животни.”(Стефани). В края на крайщата физическата сила винаги ще зависи от отделния вампир, повече отколкото от вторични фактори като тяхната храна. Разбира се, силата не винаги е физичска. Невъзможно е за един вампир да умре чрез физически глад, но това, което променя липсата на поемане на кръв, е умственото състояние на вампира. След като Карлайл е разбрал в какво се е превърнал, се е опитал да се самоунищожи.
Когато е жаден, по-малко вероятно е за един вампир да действа рационално, отколкото да действа чрез своите естествени инстинкти. Това обяснява защо Бела е в такава голяма опасност, когато Едуард не е ходил на лов. Едуард показва вътрешна сила, като устоява на съблазънта, която представлява за него кръвта на Бела. Самият той признава, че се чуди дали на моменти е достатъчно „силен”, за да устои на естествените си нужди. И най-накрая, неговата вътрешна сила е най-голяма, когато признава: „Не бих могъл да се примиря със себе си, ако някога те нараня.”

Скорост

Когато вампирите са превърнати от хора, те придобиват определени свръхчовешки способности: скоростта е една от тях. Едуард е способен да се движи толкова бързо, че никой не е способен изобщо да го види. Инцидентът, при който Бела щеше да бъде смазана от вана на Тейлър, е само един от примерите, когато Едуард се движи толкова бързо.
Чак в глава 13 виждаме истинската природа на тази скорост, когато няколкочасовото ходене в гората бе изминато само за няколко минути от Едуард, който носи Бела на гърба си. Скоростта, с която той се движи, е представена като напълно безусилна, и е ободрително забавляваща:” Той летеше през мрака, гъстите храсталаци на гората като призрак. Нямаше никакъв звук, никакво доказателство, че краката му докосваха земята. Дишането му никога не се промени, не показа никакво усилие. Но дърветата отминаваха с невероятна скорост, винаги пропускайки ни на сантиметри.” Тази скорост е ужасяваща за Бела, но просто „втора природа” за Едуард.
Ставаме свидетели на скоростта на всички от семейство Калън по време на бейзболната игра. Есме ни казва, че Едуард бяга най-бързо и бейзболната игра потвърждава това. Очевидно обаче, Едуард става по-бавен, като носи Бела. Той изключително добре осъзнава, че не може да надбяга идващите вампири, когато е с нея.
Но не само физическата скорост може да е изключително бърза. Говоренето също може да е по-бързо, отколкото може да го разграничи човешкото ухо.
Обичта на Едуард към бързите скорости се забелязва и при неговия маниер на каране. Както казва Бела: „Той кара като маниак. Беше ужасяващо.” Той обича да кара бързо и се оплаква, че 80 мили в час е „прекалено бавно каране.”. Той има бързи рефлекси и Бела забелязва, че всичкото това не му коства никакви усилия.

Оръжия

„Като хищници, ние имаме съвкупност от оръжия в нашия физически арсенал...много, много повече от необходимото. Силата, скоростта, изострените сетива, да не споменавам и онези от нас като Едуард, Джаспър и мен, които имаме допълнителни сетива. И тогава, като месоядно цвете, ние сме физически привлекателни за нашата жертва...Ние също сме отровни.” („Здрач”)
Освен силата, скоростта и привлекателния външен вид има и други отличителни черти, които вампирите имат , за да съблазнят своята жертва. Най-очевидната от тях е тяхният мирис; дори дъхът на Едуард примамва Бела към него. „сладка, вкусна, миризмата ме караше да ми потекат лигите.” („Здрач”). Той буквално притегля своята жерта към себе си, така че тя е напълно уязвима към атака. Както сам Едуард казва в „Здрач”, това въобще не е необходимо, след като той е толкова силен и бърз, че жертвата не може да избяга така или иначе. В този смисъл, той е „най-добрият хищник в света” („Здрач”) и той знае това.
Допълнителните „оръжия”, които имат Алис, Едуард и Джаспър, са ясно описани в „Здрач”. Едуард има способността да чува мисли, независимо дали те са човешки или на някой вампир (разбира се, със само „едно изключение” – тези на Бела Суон). Дарбата на Алис да вижда бъдещите събития, въпреки че те се променят в зависимост от решенията на хората, с които са свързани. Джаспър може да влияе на настроенито около себе си, което Бела забелязва още първия път, като се среща с него: ”Чувство на спокойствие се разпространи из мен,” („Здрач”), въпреки че тя разбираемо беше нервна за срещата си със семейство Калън.
Най-шаблонното оръжие, което имат вампирите, са техните зъби. Вампирите на Стефани Майер са някакси различни от вампирите в легендите по отношение на това, че неините вампири „нямат дълги вампирски кучешки зъби”. Вместо това техните зъби са остри като бръснач, и това в комбинация с тяхната сила им помага лесно да прокарват тяхния път през плътта, за да стигнат до кръвта. „Човешкият врат е като масло”, обяснява тя.” Това не са добре оформените и чисти дупки, които сме виждали вампирите да оставят в другите легенди.” Това ни довежда до факта, че вампирите са отровни. Едуард се отдръпва от Бела, след като я целуне: „той е просто притеснен за нейната безопасност. Да, отровата може да бъде опасна за нея. Тя не е като киселина... трябва да попадне в кръвта, за да предизвика някакви проблеми, но няма да нарани нейната кожа. Въпреки това, ако случайно тя има раничка в устата си или си е прехапала езика.... Дори това да не беше случаят, зъбите на Едуард са остри като бръснач. Тя лесно може да пореже устните си или езика си от тях.” (Стефани). Отровата е тази, която кара хората да се превръщат във вампири.

Физиология

След като човек е превърнат във вампир, неговият физически облик е подобрен, цветът на очите му се променя, слухът и зрението му стават по-изострени, сърцето му престава да бие, повече няма нужда да диша. Тези засилени сетива са неимоверно безценни за един вампир. Например, и Едуард и Джеймс разчитат на миризмата на Бела, за да я проследят.
Други физически промени не настъпват веднъж след като някой е бил превърнат. „Когато някой се превърне във вампир, това е все едно е замръзнал в състоянието, в което е бил в момента на превръщането.”(Стефани) Затова вампир не може да забременее, защото това изисква промяна във физическото състояние, но ако бременна жена е превърната във вампир, тогава тя ще остане в това състояние за вечни времена.
Естествени промени във физическото състояние няма да се появят повече. Жената няма да има повече овулационен цикъл , мъжът никога повече няма да има нужда да се бръсне, защото космите му ще престанат да растат. Веднъж отрязана, косата няма да порастне отново. Такъв пример имаме с Алис, чиято коса е толкова къса, защото когато е била преобразена, косати й още е растяла, след като е била обръсната в приюта.” Алис никога няма да може да има дългите, диплещи се кичури коса на Розали. Други неща, като ноктите на ръцете, също престават да растат, но пък си заслужава да се отбележи, че тялото на вампира е твърдо като гранит, затова е малко вероятно ноктите им да се счупят! Съвсем определено има някои преимущества на тази липса на промяна: на Алис, Розали и Есме няма да им се налага да си обезкосмяват краката и никоя от тях няма да се притеснява, че ще надебелее. У вампира изчезва човешката нужда от сън и почивка. Както обяснява Едуард: ”Не мога да спя.” („Здрач”) и „повечето човешки флуиди липсват... няма пот, няма сълзи,” и те нямат своя собствена кръв.(Обяснява Стефани)
Въпреки това, отровата, която притежават, играе ролята на „слюнка..отровата овлажнява техните гърла, най-малко.”. Липсата на сърдечни удари и кръвообращение са сред най-видните промени, когато някой се превръща в „студенокръвен”. Кръвта, която се намира в него, постепенно бива консумирана в продължение на една година. Стефани ни предлага да погледнем на това като на използването на „резерва ни от мазнини в нашето тяло”, и от там нататък единсвената кръв, която тече в старата кръвоносна система на вампира, е кръвта, която поглъща. „Тя изсветлява цвета на очи му и слабо придава цвят на неговата кожа” (Стефани). Кожата от своя страна става много по-пречупваща светлината, отколкото някога ще бъде човешката кожа. Тя буквално блести „сякаш хиляди диаманти са внедрени в повърхостта й” („Здрач”). Това явление е описано като „шокиращо” („Здрач”) и също е причината за отсъствие от училище, когато дните са слънчеви. Стефани Майер обяснява: „Те блестят, защото са се превърнали във вещество, което наподобява диамант. Техните тела са станали по-твърди, замръзнали в едно състояние на жив камък. Всяка отделна клетка в техните тела се е превърнала в отделна страничка на кристал, която отрязява светлината. Тези стенички приличат на призма – те произвеждат дъги, докато блестят.”
Тялото също става твърдо като гранит или мрамор. Малко вероятно е един вампир да бъде наранен или порязан, просто защото много малко неща са достатъчно силни, за да проникнат в неговата плът. Ние виждаме как неща, които биха убили един човек, не представляват физическа опасност за Едуард. „Нека да предположим, че нещо е способно да прореже плътта на един вампир, тогава ще има само кръв, ако той / тя наскоро е пил кръв ( и при това е пил много кръв). В противен случай ще има само малко количество отрова.” (Стефани) Вампирите могат да бъдат убити, но хората и човешките оръжия са прекалено слаби, за да свършат работата. Единственият сигурен начин е когато друг вампир „го разкъса на парчета и после изгори тези парчета.” („Здрач”) Що се отнася до Джеймс: „Емет и Джаспър са се погрижили за него”, затова тази поствановка е очевидно възможна

Кръв

Освен физиологичните различия между кръвта на вампира и тази на човека, кръвта е също важна, защото е единствената храна за вампира. Независимо дали е човешка или животинска, важно е да се поема редовно; без нея вампирите стават психически слаби и по-неспособни на рационално мислене и поведение. Знаем, че кръвта значително се различава по отношение на вкуса си. Индикатор за стила на ловуване и личността на вампирите може да бъде предпочитанието на Емет към гризли, а на Едуард към пума, но в действителност животните не се харесват на вампирите. Колкото по-голямо е животното, толкова по-добър вкус има то. Хищниците са най-вкусни.
Това, което жадуват наистина вампирите, е човешката кръв, но дори и там има голям избор от видове човешка кръв, някои по-притеглящи за едни вампири, отколкото за други. Кръвта на Бела мирише „ужасно сладко”, но за Едуард е точно неговият вид хероин. Тя е „някакъв демон, призован директно от неговия личен вътрешен ад, за да го измъчва с мириса на своята кръв”, а по-късно той признава, че тя има „по-добър вкус, отколкото съм си представял.”
Този вид апетитна кръв изглежда, че е рядка. Емет е попадал на нея само два пъти „единият път по-силен от другия”, но за разлика от Едуард той се е поддал на изкушението. Други вампири като Джаспър изглежда не съзнават разликите в мириса или вкуса на човешката кръв.
Карлайл е даже по-голяма рядкост. Като вампир, той е способен да се справя с присъствието на човешка кръв без да чувства естествените вампирски нужди. Дори когато Бела е жестоко наранена от Джеймс, Карлайл е описан като „методичен” и силно съсредоточен върху работата си.
Важно е още да се отбележи, че когато вампир изтегля кръвта от някой човек, това води до пълното източване на кръвта от тялото. „Почти е невъзможно да спреш веднъж след като си започнал, затова има толкова малко успешно създадени вампири.” (Стефани)
Джеймс се побърква от жаждата, когато кръвта на Бела е разпиляна. Алис описва това „като да си акула, в изветен смисъл. Веднъж след като сме опитали кръвта или дори да сме я помирисали, е много трудно да се въздържаш от изпиването й. Понякога невъзможно.”Тя използва думата „лудост”, за да опише храненето, което дава пълна представа за пълната загуба на контрол, която вампирът би имал, и за това защо тялото би било напълно изпразнено от кръв.
Едуард описва способността да си да спре да пие кръвта на Бела чрез любовта, която изпитва към нея. Той признава: „Невъзможно е...да спреш. Невъзможно. Но аз го направих.”

Превръщането във вампир

Преходът от човек към вампир е много болезнен, всъщност е толкова лош, че „Болката от трансформацията е най-яркият спомен, които те имат от човешкия си живот.” („Здрач”). Ние ставаме свидетели на това, когато Джеймс ухапва Бела. Тя сравнява усещането в ръката си с ”огън” , а думи като „крещях”, „мъчение” и „превивах се” показват агонията, която Бела претърпява дори само в началото на трансформацията. Както Стефани показва, това е в началото на преобразяването: „Достатъчно болезнено, но не толкова лошо, колкото ако беше ухапана няколко пъти.”
Едуард говори с възхищение за трансформацията на Карлайл, обяснявайки: „Чудо е, че е успял да мълчи, да остане неоткрит” благодарение на страданията, които сигурно е бил претърпял. Преобразяването на Карлайл би трябвало да е било особено болезнено, защото „неговите ухапвания не са били умишлени и не са били на правилните места” (Стефани), затова е отнело повече от три дена, за да се превърне във вампир. Болката е толкова силна, че през всяка една минута от трансформацията „жертвата би желала да умре.” („Здрач”)
Алис е необикновена с това, че въобще не може да си спомни своята трансформация. „Дори не изглеждаше да забелязва болката, бедното малко същество. Била е залостена в онази черна дупка за толкова дълго.” („Здрач”)
Процесът на трансформация е прост, като се има предвид, че вампирът не изпразва тялото от кръвта.” Човекът е ухапан и на отровата й е позволено да се разпространява за няколко дена. Действителната продължителност на трансформацията зависи от това „колко отрова има в кръвообращението, колко близо до сърцето е била вкарана тя.” („Здрач”) . Отровата се изпомпва в тялото, докато сърцето продължава да бие, а различни физически промени започват да настъпват, докато отровата се движи. Една от тези промени е, че тялото започва да се самолекува от нараняванията, което може да са му се случили, като например нараняването на Емет от мечката.
„Най-голямата болка се появява, когато отровата вече се е разнесла из цялото тяло, през сърцето и започва да минава из вените отново и да ги пресушава. Движи се по-бавно от кръвта, защото е по-гъста. Процесът на промяна / процесът на изгаряне е бавен. Отровата трябва да протече през всяка вена преди процесът да свърши.” (Стефани) Последният етап от превръщането настъпва, когато „сърцето спира” („Здрач”), в който момент човекът се превръща във вампир.