Това е масов рп - Всеки, който иска да пише е добре дошъл.

Ето че дойде и дългоочакваният ден - този на бала по случай празника Хелоуин. Голямата зала беше богато украсена с черни омагьосани прилепи и големи оранжеви тикви от градината на Хагрид. Четирите дълги маси на дома бяха преместени до стените на залата, а в средата се отваряше доста голямо пространство за танци.

Ники стоеше да вратата, облечена в ужасния си костюм и се страхуваше да влезе. Миналата седмица всички ученици бяха отишли (придружени от учителите разбира се) до Диагон-Али, за да си купят костюми, но разбира се с нейния ужасен късмет всички по-хубави се бяха свършили под носа ѝ. Сега беше облечена в ужасно мъхесто и запарващо кафяво нещо и с фалшиви пластмасови зъби.
Когато я видя Роби щеше да умре от смях.
– Леле, ако те види някой слидеринец, спукана ти е работата! - изкикоти се той и момичето завъртя очи - Всъщност ти какво си?
– Аз съм... полувърколак - измисли си на момента Ники. Всъщност повече приличаше на рунтаво куче с човешка глава.
Роби потисна още един кикот.
– Аз съм Граф Дракула - каза той и Ники чак сега го огледа. Носеше дълга пелерина в черно и тъмночервено и лицето му беше необичайно бяло.
– Чудесно - каза депресирано момичето и побърза да смени темата - А къде е Наталио?

Нещо с бяла... козина, най-вероятно, едва не се блъсна във отворената грамадна врата на залата, все едно беше сляпо. Няколко минаващи в костюми на мъгълски зомбита, се разсмяха на непохватността му или на неуспешния му опит да влезе. Омагьосана вълча опашка се изви веднага нагоре, все едно отговаряше на смеха с упрек.
- А, май това е той... - отбеляза Роби, като се наведе да види кой се опитва да влезе така грандиозно.
И наистина беше италианското момче, което стана и разтри тъпата болка в главата си. Облечен от горе до долу не с костюм, а все едно направо с истинска кожа, която бе полепнала по тялото му, той само дето не ходеше на четири "лапи" и нямаше мустаци, иначе си имаше дори и вълчите уши, както си и трябваше. Не изглеждаше доволен.
- Какви ги вършиш, Наталио?
- Не питай, това беше единственото, което намерих и е просто ужасно... а да знаете колко топли! На супа ще стана... ей, вие двамата не сте никак зле.
- Ти да не ни се подиграваш? - опа, чак сега видя, че момичето също не изглежда особено щастливо.
- О, не, но сравнине с това... погледнете ме, като торба космаци! Дори не знам дали съм вълк, върколак, Йети или нещо друго...

– Мисля, че си "Голямата стъпка" - изхили се Ники и Роби я побутна с лакът, за да спре. Ники му хвърли нацупен поглед: на нея можеше да ѝ се подиграва, а на Наталио не?
– Хайде да влизаме вече - подкани Роби, очевидно колкото да смени темата. Ники обаче не помръдна.
– Лесно ти е на теб - промърмори тя - ти не приличаш на топка косми...
Докато говореше покрай тях минаха петте вещици от академията на Салемските вещици, облечени като... вещици, с раирани чорапи. Те се засмяха шумно при вида на двете деца.
– Смейте се, вашите костюми пък са мнооого оригинални, няма що! - провикна се ядосано Ники и хвана двете момчета под мишница - Хайде да отиваме на проклетия бал.
Наталио и Роби я погледнаха леко стреснато, но тръгнаха с нея.

Когато минаваха през залата някои ученици се обръщаха след тях, Ники обаче се постара да не им обръща внимание. Децата се насочиха към една от масите, на която бяха наредени купище сладкиши.
– Хайде да си вземем тиквен сок... - предложи тя.

- Не очаквах да е такова, честно... - осмели се да каже белокосото... ами, момче "нещо", след първата си чаша тиквен сок, когато унило се облегна на една колона, странно появила се от никъде. Преди я нямаше във всеки случай.
- Ами... така е с първокурсниците - примирено каза Роби, който всъщност се беше нахално бутал, за да си вземе костюм по-пръв... явно предусещайки какво ще остане за онези, които не успеят на време.
- Ха! Следващата година ти обещавам да дойдеш облечен като Тарзан!
- Ти знаеш за Тарзан? Интересно...
- Кой е Тарзан?
- Ами, това, което съм чувал е, че било дете, отгледано от горили на някакъв там остров...
Тримата инстинктивно се скриха, когато няколко слидеринци, облечени като мумии, прилепи, пчели и някакви подобни там (а един даже като диментор) минаха съвсем наблизо. Не ги видяха.
- Осъдени сме да прекараме цялата вечер така! Хора, или ще стоим някъде по тъмните масички, или ще излизаме навън, обаче на мен хич не ми се стои тук да ме зяпат...