[BG] Завръщане в миналото - Експрес Хогуортс

**Dart Heinz** finished stories : 1

Отворих бавно очи. Часът беше.. боже.. шест и половина. Не бях ставал толкова рано от.. от както се помня. Завъртях се и полежах още малко в леглото, но тогава чух как входната врата се трясна леко и заключи. Беше понеделник. Мразя началото на седмиците, а... аз трябваше да стана, да се облека и да отида на училище. Ох.. как мразя учиището. Сигурно щяха да ме накарат да им дам домашно и всякакви други глупости. Погледнах часовника, който беше на нощното ми шкафче.. шест и тридесет и четири, а точно тогава видях и датата.. беше втори ноемви. О боже мой.. днес имах рожден ден. Скочих от леглото и се затичах към хола. Когато влязох там на масата видях няколко кутии.. добре облицовани с панделки, а до тях две бележки. Взех едната и на нея пишеше
"Честит рожден ден, миличко.
Съжалявам, че днес не мога да се освободя от работа, но за това пък освобождавам теб от училище" започнах да се радвам, с размятане на ръце във въздуха и подскачане на едно място. Как да не обичам професията на мама. Продължих да чета "Оставила съм и подаръците ти на масата. Обичам те, Мама."

Оставих бележката и без да обръщам внимание на другата бележка, която беше за моето освобождаване от училище се насочих към подаръците. Разопаковах първо големия. О боже.. беше.. ама истински Xbox. Поклатих глава и се ущипах, но видях, че не сънувам. Отворих кутията и започнах да го свързвам към голямата плазма в хола. Първо аудиото, след това видеото и накрая конзолата беше свързана. Огледах се. Да.. беше свързана. Накрая видях и подарата, който беше с формата на кутийка за диск и знаех какво е това.. това е.. това е игра, но коя ли. Преглътнах и си казах:
-Добре.. ще ми хареса.. знам, че ще ми хареса. - преглътнах тежко. Отворих опаковката и я видях. Не можех да повярвам. Forza Motorsport 4. Обичах моето мамче.. тя знаеше какво точно да купи. Просто подскочих и изкрещях едно Йей и веднага взех джойскита. Вкарах диска в и играта, като не знам къде захвърлих кутийката и я пуснах. Започнах да избирам как да играя. Първо една тренировка с малко дрифт, а разбирасе колата Додж.. Вайпър, след това си избрах състезание, като си пуснах Чарджър. Играх около три часа, като накрая станах само до тоалетна, а след това отново тръгнах към конзолата, на която бях дал пауза, когато видях едно писмо. Писмо за.. мен. Отворих го и пишеше, че съм приет в училище Хогуъртс. Какво по.. та аз си имах училище. Огледах го и след това просто преглътнах и си казах:
-Да бе .. и къде да го търся този Перон 9 3/4. И поклатих глава, като захвърлих писмото в кофата. Тръгнах към конзолата си, като я включих, но щом натиснах старт и на екрана се появи писмото. Огледах се неярващо. Изключих телевизора, но то остана там. Извадих го от контакта, но то пак остана там. Преглътнах притеснено и си казах:
-Добре.. това е невъзможно.. - но какво да се прави.. звъннах на мама, но отсреща по телефона чух как някой ми диктува това, което виждах. Затворих. Не знаех какво става.. полудявах ли.. Сигурно от толкова видео игри.. така де.. една игра.. и толкова много.. стоене пред телевизора.. бях полудял. Какво трябваше да правя.. да стоя на едно място.. имах нужда от разходка. Отидох до стаята си и се облякох. Едно долнище на анцуг и една тениска... готините ми чорапи с Айрън Мен и накрая.. обух черните маратонки с червено-бели ленти. След като се обух и бях готов с всичко взех ключовете си и излязох.

Времето беше топло. Приятно топло. Разходката щеше да е приятна, но не трябваше да се доближавам до училище.Докато вървях не усещах как отивам към ЖП гарата.Когато бях там отидохна перон 9,но така и не намерих перон 9 3/4.Вървях спокойно с ръце в джобовете и тогава видях как едни деца с много багаж се засилват към стената и изчезват.Мислех,че това е невъзмножно и реших да опитам и аз.Озовах се на гарата,но изглеждаше много по различно реших да се разходя и тогава видях табелата " перон 9 3/4".На него се намираше червен влак на който пише Хогулуртс Експрес. Видях как всички се качват на влака и реших и аз да го направя. От чисто любопитство,разбира се.Започнах да вървя по купетата,като накрая просто се озовах на номер 69.Бръкнах в джоба си и изведнъж там се намираше билет точно за това място.Преглътнах и се огледах,но купето започваще да се пълни с различни деца.Сложих си слушалките,като пуснах музика и се заслушах в песента,като за пръв път незнаех какво да кажа.