ВТОРОСТЕПЕНЕН ГЕРОЙ НА ВИКТОРИЯ ВОЛТУРИ

(ДЖЕЙН)

Моята история не е много дълга. Родена съм през XVl век в Англия, или по-точно на 17 септември 1562. Имам брат-близнак Алек.
Живеехме щастливо с майка ни, докато един ден, когато бяхме на 12г., не я набедиха за вещица, заради странните й сънища. Понякога сънуваше странни сънища и казваше, че са пророчески. В епохата, в която живеехме, това се смяташе за сигурно доказателство за вещерство. Църквата непрекъснато организираше шествия срещу вещици, вампири, върколаци и измислени чудовища, но най-често залавяха обикновени хора и ги наказваха несправедливо.

Това се случи и с майка ни-с Алек гледахме как я изгориха пред цялото село. Беше ужасно.

След смъртта й, селяните тръгнаха да преследват и нас, защото си мислеха, че сме като нея. Тогава ни намери Аро и ни спаси. Когато разбрахме в какво сме се превърнали, открихме, че наистина имаме свръхестествени способности. Аз можех да създавам у другите около мен илюзия за болка, толкова реална, че противникът бе напълно безпомощен срещу мен.
Аро ми разказа, че ни е наблюдавал-мен и брат ми от известно време, защото се надявал точно на това-да сме специални дори сред вампирите, но не мислел да ни променя толкова млади.
Действията на селяните го принудили да го направи, затова им беше толкова бесен. Той се погрижи да си платят, като в пристъп на гняв разруши цялото село и изби цялото население.

След като получихме възмездие, заминахме с него и другите двама Волтури в Италия.

Заради дарбите ни, Аро направи мен и брат ми нещо като негови стражи, каквито сме и до днес. Именно нашите способности правят Волтури непобедими. Доскоро не бпх срещал човек или вампир, който да ме победи. Но преди няколко години срещнах Бела Суон (сега вече Бела Калън). Много се разстроих когато разбрах, че нейната дарба е да блокира дарбите на другите вампири, които засягат ума. Чувствах се почти обидена, още повече, че тогава тя дори не беше още вампир. Година и половина по-късно, когато отново се срещнах с нея (променена), още повече се разстроих, защото вече се беше научила да защитава не само своя ум, но и ума на околните...

Вече минаха няколко години оттогава и свикнах с мисълта, още повече, че не съм срещала друг като нея, а и не мисля, че има такъв.

И в момента още съм при Волтури, те са моето семейство. Доскоро не се разделяха с мен, но откакто броят на вампирите-номади и върколаците започна да нараства, от време на време ме пращат на нещо като тайни мисии. Често пътувам до Щатите и из Европа. Харесва ми да пътувам, с едно единствено изключение-бих искала и брат ми да е с мен, но Аро не иска да се разделяме и двамата от него.


* * *