ИМЕ: БЕНЖАМЕН БЕЛ
ГОДИНИ: 203 вампирски; изглеждам на 23
ВИД: ПОЛУ-ВАМПИР
ДАРБИ: Мога да крия самоличността и присъствието си, следите и мислите си и от най-добрия вампир-следотърсач. Дарбата ми е доста обширна и еволюираща, включва защита по всякакъв начин и при всякаква заплаха се само-обучавам, за да се предпазя. Може да се каже, че дарбата ми е някаква комбинация от дарбите на различните вампири от семейството ми, но просто я наричам ТОТАЛНАТА ЗАЩИТА. В изключителни ситуации при много голяма заплаха мога да защитя и други с нея.
ИСТОРИЯ: Казвам се Бенжамен Бел и съм полу-вампир. Е всъшност през годините имах много имена. Това е едно от първите и винаги съм смятал, че приличам на Бенжамен. А фамилията, е тя няма значение, защото знам, че не е моята. Моята фамилия е много хубава, но никой не бива да я разбира. Просто защото така ще застраша, както своя живот, така и този на цялото си семейство и най-вече този на майка ми.
Да си полу-вампир е доста странно и в същото време невероятно. Още от мига на зачеването ни, моето и на близначката ми разбирах всичко. Знаех всичко случило се в живота на родителите ми от тяхното раждане до сега. Явно тази информация се предава от кръвта. Връзката ни с мама бе много силно и неописуема, усещахме всяко нейно чувство, чувахме всяка нейна мисъл и дума. Още в този миг разбрах, че съм много по-различен от сестра си. Постоянно чувах как всички говорят за „бебето”, за ЕДНО БЕБЕ, за ЕДНО МОМИЧЕНЦЕ. Никой нямаше представа, че аз съществувам. Спомням си, как когато баща ми допреше ръка до корема на мама сестричката ми все буйстваше и се дърпаше от това място, а аз се мъчех да привлека вниманието му и той и мама да разберат и за съществуването ми. Малко по-късно разбрах, че това е от дарбата ми. Един вид тотална самозащита. Беше ми трудно в началото, но когато разбрах, че Аро Волтури преследва родителите ми заради любовта им разбрах, че така е по-добре.
Когато една нощ в Рио Де Жанейро със сестра ми се родихме, хората на Аро почти ни бяха намерили. При раждането мама имаше усложнения и за малко да умре. Татко се принуди да я преобрази във вампир, за да може тя да живее. Спомням си, че при нас тогава бе цялото семейство на мама, баба, дядо, леля и чичо. Татко бе сам, е с нас де. По-късно след години разбрах, че и баба е била полу-вампир като нас и за малко да убие майка си при раждане и затова баща и я е преобразил. Трудно е да си полу-вамир, защото знаеш, че ти си причината за смъртта на майка ти. Добре, че моята майка е жива. Спомням си, че татко се обади на двама свои познати, за да ни помогнат. Мариус Дрейк и Дезре Мичъл пристигнаха малко преди хората на Аро и с баща ми имаха възможност да измислят план за действие и следващото ни бягство. За жалост нещата не се случиха по татковия план и в битката загубихме баба и дядо. Мариус и Дезре взеха мен и сестра ми и обещаха на татко да се грижат за нас. От този миг бягаме, а хората на Аро ни следват по петите. В началото на тази година се наложи аз и Мариус да се отделим от Дезре и сестра ми. Малко по-късно чухме, че Дезре е загубила живота си в опит да спаси сестра ми. Сега следвам стъпките на майка си от далеч и чакам подходящия момент, за да и кажа цялата истина и да спася живота и за пореден път.
/ТОВА Е ИСТОРИЯТА ИЗВЕСТНА НА СВЕТА, НО ИСТИНАТА Е СЪВСЕМ РАЗЛИЧНА. ЗА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТА КНИГА ПЪРВА. ЩЕ ВИ ДАМ МАЛЪК ЖОКЕР - МАЙКА МИ Е СЪЩАТА, НО БАЩА МИ - НЕ МОЖЕТЕ И ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ КОЙ Е./