Както обещах по-рано ето и история за мен и моя клан. Може и да съм забравила за спомена нещо. Простете ми за което, но все пак трябваше да опиша 200 годишна история. Споменала съм най-важните моменти от живота ни до сега разделени на 2 основни части.

ЧАСТ ПЪРВА:

Моята история. Или как станах ВАМПИР:
Бях на 25 години, когато баща ми реши да заведе цялото семейство на екскурзия до САЩ. Родителите ми бяха големи авантюристи и затова решиха че ще си прекараме прекрасно като обикаляме из страната, а не да се установим само в един град. (Явно това бе една от грешките, които допуснахме по време на пътуването ни) Запознавахме се с много и различни хора, обикаляхме доста. Всичко бе идеално до момента когато към нас се присъедини младо семейство. Първо си прекарвахме добре, те ни разказваха за родината си Мексико и какво правят в САЩ, а ние им разказвахме историята на нашето интернационално семейство. След почти една седмица прекарана с тях те предложиха да попътуваме на север - имало прекрасни кътчета отдалечени от цивилизацията (точно по наш вкус - още една грешка). Навлязохме в една удивително зелена гора, нямам думи да опиша тази красота, и решихме да си направим лагер там. На третата нощ от нашия горски къмпинг бяхме нападнати от петима непознати. Оказа се че нашето мексиканско семейство ни бе организирало добре заучен капан. Те и друшките им бяха решили да си направят пир с нас. Все пак не бяхме местни и никой нямаше да ни търси - идеално за техните нужди. Въпреки добрата подготовка и дългите години военна служба на баща ми и доброто физическо състояние на брат ми нищо не можа да ни спаси от кръвопийците. Единственото което ясно си спомням от тази ужасна нощ бяха бързината и силата на нападателите ни и огромното количество кръв от семейството ми по растенията наоколо. Незнайно от къде изведнъж се появи глутница вълци, която се нахвърли върху нападателите ни - сякаш искаше да ни защити. Трима от вампирите бяха сразени, а другите избягаха. Когато се свестих бях на съвсем друго място. Лежах в чуждо легло с превързани рани, нямаше и следа от вълците. Веднага се огледах за семейството си, но видях само близнаците целите в превръзки като мен. Помислих че мама и татко са в друга стая. Веднага станах, за да ги потарся, но една мила старица ме спря. Оказа се че почти нямах сили - нещо много нетипично за мен, защото винаги кипях от енергия и правех купища неща едновременно и пак ми оставаше сила. Трябваше да минат няколко часа преди да започна да се движа нормално, скоро и близнаците се съвзеха. Беше странно как се разбирах с бабката, която не говореше нашия език. Започнах да разглеждам наоколо - бяхме в индианско село, в гората край днешен Форкс, което кипеше от енергия. Навсякъде тичаха деца и животни, но неизвестно защо малко ме избягваха. Седяхме с всички край огъня, а те само ни гледаха странно и си говореха тихо. Разбрах че нашите ги няма и сега аз съм глава на семейството. Започнах да се съмнявам, защото храната която ни даваха не утоляваше глада ми и този на близнаците. Не ни се спеше и се опитвахме да си спомним какви бяха хората, които ни нападнаха, (до този момент не бяхме чували за вампири) защо го направиха и какво се случи в общи линии. Какви бяха тези вълци, защо ни помогнаха и каде са те сега. И най-важното кой ни бе занесъл в селото, за да ни излекуват и защо всички се страхуваха от нас. На сутринта вожда и шамана на племето дойдоха при нас и явно те разбираха нашия език. Обясниха за вампирите и постепенно ни научиха както на своя език така и как да утоляваме жаждата си с животинска кръв. Аз прекарвах доста време с шамана и това ми помагаше да разбера способностите си, да ги контролирам и усъвършенствам. Научих всичко за растенията и билките и как да ги използвам. Минаха няколко месеца докато усъзная, че нашето ново семейство крие голяма тайна. Дойде момента в който аз и близнаците заслужихме доверието на хората, който ни спасиха. Една вечер шамана и цялото село се подготвяха за церемония за някакво посвещение около ритуалния кръг и дойде момента да ни кажат цялата истина за себе си. Вожда се изправи пред всички и заговори - мистиката витаеше във въздуха. Имаше няколко избрани деца, които стояха най-отпред и слушаха най-внимателно. От това което запомнеха и разберяха в този миг зависеше целият им живот. Вожда заговори за духовете пазители и връзката им с тях. Обясняваше им как да ги призовават и как да молят други животни за помощ. Шамана даде на децата да пият някаква отвара. Мъжете войни ги нарисуваха с бойни краски. Всички затаиха дъх. И ...

Вожда се преобрази. Той беше вълк. А аз останах със зяпнала уста. В един миг си спомних всичко от ноща когато бяхме нападнати. Дори познах вълчата муцуна, която ме спаси тогава - беше вожда. После войните и децата който те посвещаваха също се преобразиха. Познах вълците спасили близнаците. Никога през 25-те години на моя живот не бях толкова благодарна на някой. Изгледах церемонията до край със затаен дъх. Призори, когато всичко приключи се изправих пред селото и им благодарих. За това че ни бяха спасили. За това че ни бяха приели в дома си. За това че ни учиха на обичаите и лековете си. За това че ни научиха да се справяме по-добре със странните си желания и навици. И най-вече за това че ни се довериха и споделиха тайната си с нас.

Вожда каза: "Време е да се запознаете с вашите духове пазители." Слънцето изгря и лъчите му погалиха лицето ми. Кожата ми заблестя, както и тази на близнаците. Влязохме в шатрата за медитации на шамана, миришеше различно - бяха сложили други, различни билки. Стреснах се защото започнах да халюцинирам. Видях бял вълк. Стоеше до мен и ме гледаше втренчено. Шамана попита: "Какво виждате?" Аз споделих за вълка, Себастиан за неговия белоглав орел, а Стефани за нейната планинска пума. Шамане ме погледна учудено, но каза със спокоен глас: "Това са вашите духове пазители." Когато отново застанахме в центъра на ритуалния кръг всички запяха. Шамана и вожда се уедини. Изглеждаха изненадани, притеснени, но и облекчени. Когато вожда ме погледна разбрах, че трябва да поговорим насъме. Влязох в палатката му и видях шамана до огъня. Обясниха ми че за първи път от десетилетия се случва някой да види бял вълк. Предния път го е видял дядото на стария вожд - той бил силен войн, добър и справедлив вожд. С лекота побеждавал всичките си противници и всички го обичали за безпристрасното си управление. Това било добра поличба за мен. На следващия ден, когато навлязохме в гората ги срещнахме - нашите духове пазители, но си бяха съвсем истински животни. В този миг разбрах, че мога да общувам с всички животни. Не минаваше ден в който да бяхме разделени от пазителите ни. Връзката ни ставаше все по силна - накрая сякаш бяхме едно, виждахме това което те виждаха и усещахме техните чувства и обратното. Ловувах рамо до рамо с моя вълк, а Стефани с нейната пума. Орела на Себастиан летеше над нас, брад ми виждаше през неговите очи плячката и ни насочваше в правилната посока. Бяхме се сляли с природата и се бяхме превърнали в истинска машина за убиване - една нова и подобрена глутница. Нищо не ни пречеше по време на лов.

КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА!

ЧАСТ ВТОРА:

Моята история. Или как станах ВАМПИР:
Години по-късно при един лов нашите вълци срещнали семейство Кълън, вожда веднага разбрал какви са. Карлайл го успокойл че са различни от другите вампири - по-скоро са като нас, хранят се само с животинска кръв и го уверил че няма повече да навлизат във вълчите територии. В този ден и аз ги срещтнах. Тогава разбрах за термина Вампир-Вегетарианец. Продължавахме да живеем при вълците, но общувахме и с Кълън. Взаимно си помагахме в усъвършенстването на способностите си. Един ден - един доста лош и тъжен ден, докато стоях до смъртното легло на вожда реших че е време аз и близнаците да се отправим на юг. Имаше нов шаман, скоро щеше да има и нов вожд. Вълците които обичахме като наше семейство си отиваха един по един - силата която ни задаржаше в любимата гора, бе намаляла. Останахме само за церемонията за посвещаване на новия вожд и тръгнахме в странство. Дълги години се скитахме. Доста воювахме с други вампири и ги побеждавахме. Моето семейство започнваше да расте и да всява стрях в другите. Вече никой не смееше умишлено да се изправи срещу нас, а и аз не водех битки без сериозна причина. Някои семейства дори решаваха да се слеят с нас без битка и да застанат под мое командване. Бях изгубила бройката на клана. Вълчето предзнаменование се сбъдваше. Тогава се запознах с Волтури.

Новините за могъществото на моя клан и моите качества като глава на семейството бяха стигнали Италия. Аро, Кай и Маркус решили да се запознаят с мен. Когато ги видях доста се стреснах, бях чувала от Джаспър за тях и очаквах да ни нападнат. Това не се случи - нямам никаква представа защо. Може би защото другите воюваха с нас, а не аз с тях. Може би защото и Маркус беше с тях и ги спираше. Да, в мига в който погледите ни се засякоха с нас се случи нещо Беше много силно, защото и Аро и Кай го усетиха. Все още се чудя дали наистина се влюбихме един в друг от пръв поглед или от втори Аро направи първата крачка и ми се представи, представи и другите. Нареди на хората си да напуснат залата и аз последвах примера му. Останахме аз, близнаците и нашите гости. В средата на голямата зала бях наредила да поставят кръгла маса за срещи с членове на други семейства - това улесняваше преговорите. На заден план бяха три по-високи стола - новите членове на клана ми си мислеха че са моя и троновете на близнаците. Но ние почти не ги използвахме, само когато трябжаше да поговорим на саме. Но по-често правехме това в градината кадето можехме да общуваме и с духовете пазители. С тримата Волтури седнахме около масата. Когато Маркус седна точно до мен разбрах, че и той е почуствал същото като мен. Говорехме часове наред. Те искаха да знаят нашата история и как аз като жена и млад вампир съм обединила този голям клан. Всичко, което бе свързано с мен им беше интересно. Когато разбраха че се опитвам да опазя мира на двата американски континента Аро реши официално да обявим премирие.

След една седмица гостуване той и Кай решиха че спокойно могат да се завърнат във Волтера. За тяхна изненада Маркус остана при мен. Благородното му сърце копнееше за нещо ново и различно и явно бе намерил това което търси в моите очи. Спомням си колко странно се чувствах в компанията на Кълъните. Всички бяха по двойки и сигурно затова повече общувах с Едуард. Тогава още не познавах любовта и бях като някой щур тиинейджър. В главата ми бяха само лудории. Доста порастнах от тогава, грижех се и за голямо семейство. Но когато се изправих пред Маркус имах чувството, че това са първите ми мигове на възрастен. Нямам думи да опиша какво бушуваше в сърцата ни. Маркус се колебаеше какво да прави. Разкъсваше се на две. От една страна искаше да остане с мен, но от друга трябваше да се върне във Волтера. Няколко години сърцето му го държеше при мен, но накрая разума му надделя и той поиска да замине за Италия. Покани ме да ида с него. Категорично отказах. Обичах го безумно, но живота на близнаците и мира на американските континенти зависеше от мен. Нищо не можеше да ме убеди в обратното. Виждайки мъката в очите му близнаците ме посъветваха да трагна с него и да поостана във Волтера. Нещо като малка екскурзия, да си почина от напрежението върху плещите ми. Да си призная в мига в който стъпих на италианска земя закопнях за дома. Маркус усещаше, че не съм много щастлива там и правеше всичко по силите си да ме разсейва поне малко от скръбта ми. Запозна ме с всички Волтури, заведе ме дори в голямата им библиотеката. Отидохме и в родния град на мама - Марсилия. Колкото и да се мъчих не успях да издържа повече от три месеца. Раздялата беше тежка, но и двамата се държахме, нямаше сълзи. Все пак сме войни. Когато се върнах удома почувствах облекчение, но в гърлото ми и до ден днешен има една заседнала буца, която понякога ми пречи дори да дишам. Сърцето ми все още се къса, когато чета писмата му, но нещата се подобрявят когато Маркус ми идва на гости. Бях във Волтера само още веднъж, когато Белла ме помоли да и помогна с Едуард. Може би някой ден нещата ще се подобрят и с Маркус ще се съберем, за да прекараме вечността заедно.

Сега живеем в Маями. Все още поддържаме силна връзка с вълците и при нужда им помагаме. От век не сме водили битки и затова съм много доволна. Близнаците намериха своите половинки в живота и вече имам племенници. С Маркус все още нямаме свои деца, но се успокоявам с това, че всички в моя клан са ми един вид рожби. Създадох преуспяващ и развиващ се бизнес. Имам няколко таттоо студия, които работят почти нон стоп. Интересно е че в днешно време на никой не му прави впечатление, че аз татуирам клиентите си предимно нощем. Имам магазини, заведения. Занимавам се и с муда - създадох няколко колекции. Имам няколко балета. Радвам се че за мен работят много добри и талантливи специалисти. Това е една от причините богатството на семейството доста се е увеличи през двата века на моето управление. * От време на време се появява някой нов вампир, който да има голямо желание за спаринг с мен или близнаците. Това понякога ми разнообразява живота, но ако зависеше от мен нямаше да се случва.

КРАЙ НА ЧАСТ ВТОРА!