Име: Дейдре Ван Амор дьо Вийл (Ди, Дев, Айдре, Амора, Дея, Вай)

Години: 17

Зодия: Риби

Рожденна дата: 08.03.1993

Вид: върколак (тъ бест)

Външен вид:

Човешка форма: Красива. Дума с която бих започнала и би ме описала доста добре. Преди да разбера за съществото което съм, доста често, около мен е използвана тази дума. Дългата ми червена коса, чуплива и завита към краищата на букли, се спуска до средата на финния ми гръб. Зелениете ми очи, доста често определяни, като интелигенти и доста прозорливи, но рядко изразяват истинските емоции, които са у мен. Кожата ми е доста бледа и ако вампирите нямаха обуняние, нямаше да могат да разберат, че съм върколак. Ръстът ми е сравнително висок, около 1,78 съм, но високи токчета ме правят висока, като някоя безмозъчна моделка.

Вълча форма: Слад като бъда вбесена и станат всичките простотии с дрехите ми, на мое място застава огромен черен вълк. Огромен, огромен, колко да е огромен? Ами приблизително колкото голям породист кон. Имам дълга и пухкава на допир, черна козина, черен нос, който не е много голям, но пък за сметка на това улавя много миризми. Дългите ми крака и не много големи лапи, ми служат доста добре когато се наложи да използвам голямата си бързина.



Характер: Душата на компанията съм, обичам да говоря и да се смея и то без да подбирам с кого общувам върколаци, въмпири или хора, но това е само когато съм в добро настроение, ако съм в лошо - Бог да му е на помощ на този с когото говоря. Принципно имам голям успах в контрола на емоциите си и доста често не ги показвам и изглеждам, като безчувствена статуя, но ако избухна, трябва да се бяга на далеч, защото преобразяването ми във вълк е знак, че ще се мре. Първо защото, като вълк получавам доста сила, но и в човешка и животинска форма, бързината ми надминава всеки върколак, дори се доближава до вампирската.

История: Осиновена от богатата френска фамилия дьо Вийлс, още като малка, винаги съм била обгржадна от лукс и лъжи за света, колко е савършен. При навършването на 17тия ми рожден ден обаче забелязх някаква промяна, сякаш никога не съм пасвала в тази обастановка, място и така нататък. Не знаех каква е причината и защо това чувсто се породи у мен, но трябваше да си изясня нещата. След голямато празненство, което бе устроено от моите настойници, имах огромната нужда да разбера дали това което мислех бе вярно, или просто си вманиачавах простотии. Завлякох майка ми и баща ми в една от много стаи на замъка, (оо да по това време живеех в замък) а след като се уверих, че останахме насаме зададох дългоочаквания въпрос. Настойниците ми гузно се спогледаха, а аз имах странно усещане как кожата ми гори и скоро ще разкъсам дрехите си, защото имах чувството, че ще избухна. След едноминутното мълчавние те се обърнаха към мен и ми разкриха тайната, че не съм тяхна биологична дъщеря, но винаги са ме чувставли като собственно дете. В този момент не заех какво да правя или да мисля и директно избягах в гората, коята бе близо до дома ми и там за пръв път се преобразих в нещо много странно, голямо и космато - вълк. Няколко дни след този инцидент се завърнах у дома, за да говоря с осиновителите си, най - изненадващо от тях разбрах, че от само начало са знаели каква и съм и що съм. Започнах да ги разпитва дали знаят нещо за биологичните ми родители, за моя голяма радост, отговорът бе "Да". Започнаха да ми разказват, че близо до градчето Форкс имало един резерват наречен Ла Пуш, от където са дошли майка ми и баща ми, лошото бе, че разбрах, че семеството ми е починало отдавна, но пък за сметка на това в този ризерват съм имала някой братовчеди. Това ме накара да напусна Франция и да се запътя към Олимпийския полуостров, за да намеря отговорите, които търсех.

Допълнителни факти:
* Всякакъв вида изкувства ми се отдават.
* Обoжавам да пея и да рисувам. Голяма страст ми е ловуването, защото обичам покачването на адреналин при преследване на жертвата.
* Пуша и то доста често, защото и без това не ми влияе на здравето, пък гъзарията е голямо нещо. ХД

* * *