(Алиса)

Всеки ще са досети как завършва моята история. Но не всеки ще предположи как се развива. Нека започнем с това, че истинското ми име не е Алиса Крамиша Сторм. А, Роузи Кедралин Сторм.

Родена съм през далечната 1509 година в днешна в старата столица на днешна Румъния. Имах и продължавам да имам сестра на име Владимирка Сторм. Със сегашно име Ванеса Сторм. Колкото и самонадеяно и лъжещо да звучи, на мен наистина не ми пука за никой. Нито преди, нито сега. И във вампирският ми живот не липсва нищо от стария. Бях проблемно дете и тинейджърче /и продължавам да съм/. Поради непоносимоста ми някой да ми нарежда какво да правя, определено не бях любимка на родителите си. Ванеса винаги беше първенеца. Във всичко. В училище, в изрядния си външен вид, в послушанието си.... Наистина във всичко. Аз бях пълна нейна противоположност. Обичах да правя каквото си искам. Това ме караше да се чувствам свободна и жива. Мразех глупавите правила появили се през 16 век. Не ми харесваше това, че ме закотвят вкъщи да помагам на майка си вместо да съм навън и да играя като нормалните деца. Жадувах да съм момче. Техният живот беше по- лек и по- забавен. Но поне живеех в охолство. Всичките прители на семейството се удивляваха на красивата ни къща и припадаха, когато стигаха до моята. Наистина вътре човек можеше да се изплаши. Подът ми беше от черен мрамор, а леглото огромно и с балдахин се разполагаше край вратата. Гардеробът, придружен с голямо огледало на едната си врата стоеше близо до прозореца. А, пред самия прозорец стоеше бюрото ми. Стените ми бяха черни, но тъй като съм добър художник ги бях изрисувала с хиляди преплетени тъмно- червени рози. Макар и според всички глупави гости и родителите ми стилът на стаята ми да беше "ужасна и грозна, абсолютно неподходяща за една млада дама" аз я намирах за очарователна. Въпреки слабата литература по онова време се интересувах живо от науки. По онова време не беше прието момичетата да могат да учат, но аз настоявах и родителите ми се предадоха. Затова сега знам много езици: румънски /разбира се/, латински, гръцки, немски, френски, келтски /ирландски/. Макар да ви се струват прекалено много, за около половин хилядолетие живот е много лесно да ги изучиш. През годините имах чувството, че все повече се отдалечавам от хората. Не се чувствах част от тях. За сметка на това Ванеса се разхубавяваше с всеки изминал ден и в къщите ни се тълпяха мъже искащи ръката й. Веднъж направих грешката да сляза на долния етаж, при момчето и сестра си. Бях вдигнала червената си грива на кок и бях с черна рокля. За мое огромно нещастие, момчето като, че ли реши, че аз съм по- хубавата сестра. И промени мнението си. Поиска моята ръка. И за капак- той беше най- желаният ерген в цялото градче. И баща ми естествено прие предложението, без дори да се поинтересува от моето мнение. След това ме замъкнаха на почивка на днешните Карибски острови /тогава съм била на 19, а Неса на 17 следователно/. Аз съм създание на нощта, но отпреди обичах мрака и тишината, която само нощта носеше. Възхищавах се на красивата сребърна луна. Радвах се на малките неща... И никога не се привързвах към никой. Което в последствие се оказа най- умната ми постъпка. Една вечер докато плувах спокойно из водите на Карибско море, ме нападна акула. Не беше ядосана, но се побърка от миризмата на кръв идваща от мен. Счупи гръбначният ми стълб, един от краката ми и трошеше костите ми. Откъсваше части от тялото ми. Вече виждах края си. Когато усетих някой да скача от водата и по незнаен начин да прогони акулата, без тя да го нападне. Помня само, как силни мъжки ръце ме понесоха към брега и тогава загубих съзнание. Когато се свестих се намирах в непозната гора. Онова, което ме беше събудило се оказа убийствена болка. Пищях, въртях се, гърчих се, но никой не откликна на виковете ми. Скоро усетих как болката започва бавно да ме напуска. Когато всичко приключи станах от земята. И усетих неутолимата си жажда за кръв. Веднага разбрах в какво съм се превърнала- митичното същество вампир, за което мнозина смятаха, че наистина съществува. След две години, през които възможно навсякъде ме пишеха изчезнала със "Студено досие" аз се върнах при сестра си. Тя беше много нещастна. Някакъв тъпак с приятелите си я беше изнасилил и наръгал с нож. Виждах я на леглото й как кърви и животът бавно я напуска. В последната минута я ухапах. Тя започна да пищи и се наложи да й запуша устата, за да не я чуе някой. В кратките отрязъци от време, когато не се гънеше и не крещеше ме умоляваше да спра болката и да я убия. здържах на силното изкушение породено от течащата й кръв. След известно време тя стана вампир. Първото, което направи беше да си отмъсти на проклетниците причинили й това. Всички умряха бавно и болезнено. След това отидохме във Волтера и създадохме приятелство със сем. Волтури. Аро ни предложи да се присъединим към тях, но двете отказахме. Искахме да сме свободни. Затова се установихме в Сиатъл.