Welcome, ! This is an international roleplay forum.
If you like Harry Potter, vampires, fantasy books or sci fi movies and
you speak english, french or bulgarian, join us for an exciting adventure!
 
HomeLatest imagesRegisterLog in

Share
 

 Ева Джоунс, вампир-вегетарианец

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage



Eva Johnes
Eva Johnes
Twilight saga - Vampire

Ева Джоунс, вампир-вегетарианец Empty
PostSubject: Ева Джоунс, вампир-вегетарианец   Ева Джоунс, вампир-вегетарианец I_icon_minitimeThu Dec 27, 2012 7:40 pm

Име: Еванджелина-Лили Джоунс, накратко Ева Джоунс.

Прякори: Ева, Нина, Джели, Лин, Лина, Джо и всички производни. Но само тези, които ми знаят цялото име, а те са малко, ме наричат Лили.

Възраст: Външно съм на 17 години, иначе съм на 127.

Рожденни данни: Родена съм на 19. август 1883 година в Уотърфорд, град в Южна Ирландия, провинция Мънстър, графство Уотърфорд.

Зодия: Лъв

Дарби: Мога да отнемам енергията на всеки човек или вампир; имам някаква странна способност за контрол над водата.

Родители: Баща - Джон Кристофър Джоунс ІІ, англичанин; майка - Беатрис Ливайн, ирландка. И двамата са мъртви.

Вид: Добър вампир - "вегетарианец".

Външен вид: Имам дълга, рижава и права коса, която понякога става по-червеникава, а понякога преминава в тъмноруса. Очите ми до шестгодишна възраст бяха кристалносини, сякаш бяха изпълнени с вода от най-чистите извори. След това обаче цветът им започна да преминава към зелено и вече са тревистозелени. Все пак има случаи, когато съм прекалено емоционална, когато очите ми отново придобиват детския си цвят.
Висока съм сто седемдесет и четири сантиметра и тежа шейсет килограма. Имам стройно и атлетично тяло, достойно и за най-прилепналата рокля, и за най-размъкнатите анцуг и тениска. Лицето ми е леко заострено към брадичката, миглите ми са дълги и рядко се нуждаят от спирала. Кожата ми е бледа и твърда, блестяща на слънцето. Като по-малка съм имала лунички около носа, но с времето са изчезнали.

Характер: Човек би казал, че по-добър характер от моя няма. Винаги се държа дружелюбно с хората и се старая да не ги наранявам или пък да ги обиждам. Избягвам да съм гадна към останалите, независимо дали са ми врагове или просто случайни непознати - не искам и те да се държат грубо с мен.
Обикновено съм усмихната и весела, често в добро настроение, което винаги е придружено от най-разноцветни дрехи, шнолки и гривнички.
Ако ме оставят на място, пълно с непознати, бързо ще се сдобия с приятели. Хората просто някак се лепят по мен, сякаш съм магнит за приятелства.
Не се държа надменно, нито се фукам често, освен когато се лигавя. А всъщност се лигавя доста, най-вече когато преливам от щастие.
Не бих говорила зад нечий гръб, просто смятам това за неприлично и неприятно. На мен би ми било гадно, ако някой говореше зад моя гръб. Но понеже се държа супер яко, поне според мен и приятелите ми, са малко хората, които ми желаят злото.
Не съм много по купоните, но това не означава, че не обичам събиранията с хора. И определено обожавам музиката. Без нея не бих преживяла всичко, което ми се е случило.
Често аз се оказвам най-смелата в компанията и тази, която би дръзнала да направи всичко. Това и се подразбира, де - все пак съм Лъв.

История: Баща ми, Джон Кристофър Джоунс ІІ беше единственият човек на света, който някога истински съм обичала. Беше писател, велик писател, и винаги искаше аз един ден да наследя неговата професия. Цели петнайсет години аз се дърпах, не исках да бъда писателка като него, но след смъртта му всичко се промени.
Той се развеждаше няколко пъти. Първата му жена, Беатрис Ливайн, моята майка, ме бе изоставила, докато съм била още на един месец и ме е оставила на неговите грижи. Само месец по-късно, баща ми се е омъжил за втората си съпруга, Лорейн Робинсън. С нея бяха заедно, докато не навърших пет години. Разделиха се, понеже тя му изневеряваше. Третата му жена се казваше Виктория Бонам и тя беше неговата любима. И двамата се обичаха, даже и аз я приемах отчасти, но все пак отново се разделиха. Но тази раздяла, последната, беше пагубна за баща ми. Той наистина обожаваше Виктория и не успя да понесе тяхната раздяла.
Бях на четиринайсет години. Дотогава имах що-годе нормален живот като за дъщеря на известен писател. В училището бях известна, свирех на барабани в училищната група, беше ми хубаво. Но когато те се разделиха, баща ми сякаш рухна. Не се хранеше, започна да пие, да пуши, занемари творчеството си. В началото на май официално спря да пише, за да не дразни читателите. Просто нямаше смисъл, само ги ядосваше, а за да напише той една книга му отнемаше двойно повече време.
Покрай него и аз поизоставих ученето, макар че той искаше да уча. Но аз трябваше да се грижа за него и го направих. Бях му като майка. Така и се научих да бъда добра, нежна към хората, независимо какво правят или какво са направили.
Една седмица преди рождения ми ден той замина. Каза, че ще се върне точно на 18. август вечерта, но след като аз съм си легнала. Не знаех къде отива, но му се доверих.
Разбира се, аз не си легнах. Чаках го. Мина десет часа, единайсет, един, два... Той не се прибираше. Накрая се предадох и се оставих на съня.
На сутринта все още го нямаше. Докато закусвах, някой почука на вратата. Реших, че е той и се зарадвах. Подчи подскачаща от радост стигнах до вратата. Но там не ме чакаше той, а някакъв непознат мъж. Той ми съобщи новината.
Баща ми се беше самоубил, като скочил от една скала в океана.
Целият ден прекарах сама вкъщи, ронейки сълзи за нещо, което вече нямаше как да се върне. Вечерта пристигна Виктория. И тя беше разбрала за смъртта му. Тя остана в къщата, за да се грижи за мен и двете заедно да се утешаваме.
Два месеца след това, когато вече бях преодоляла смъртта му, или поне за останалите хора, реших да започна и аз да пиша. Виктория ме подкрепяше и така ми помогна да успея в живота.
Радостта от живота обаче не продължи дълго.
Помня деня много добре. Беше 31. август 1900 година. Беше много горещо, слънцето сякаш се опитваше да изгори всичко, нещо нетипично за Ирландия. Аз си бях в стаята и се опитвах да измисля край за първата си книга, "Една точица светлина". Накрая ми омръзна от жегата и реших да отида да се поразходя при езерото, което беше близо до къщата ни. Казах това на Виктория и излязох навън.
В последния момент обаче реших да отида в гората. Ходих много, а времето минаваше неусетно. Бях прекосявала гората хиляди пъти, но този ден сякаш ми имаше нещо. Бях стигнала прекалено навътре и не можех да си спомня пътя за навън. Бях се изгубила.
Стоях известно време, чудейки се накъде да поема. Накрая реших да тръгна на север. В този миг обаче нещо скочи върху мен, заби зъбите си в шията ми и целият свят потъна в мрак.
Събудих се отново в гората. Бях превърната във вампир, но не бях уплашена. Знаех, че нямаше начин да се върна при Виктория. И избягах. Обиколих целия свят, все сама, но не ми се случи нищо интересно. За едно нещо бях благодарна на създателя ми. Беше ми оставил убита лисица и всъщност това ме научи на "вегетарианство".

Местожителство: Уотърфорд, графство Уотърфорд, провинция Мънстър, Южна Ирландия.

Домашен любимец: Черен лабрадор, Джони, който в момента е на един месец.

Талисман: Едно колие, което получих като подарък за петнайстия си рожден ден по пощата от баща ми. Бил го е изпратил точно преди да се самоубие.
Back to top Go down
 

Ева Джоунс, вампир-вегетарианец

View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1

 Similar topics

-
» Сара Браун, вампир-вегетарианец
» Едуина Дейвис, вампир-вегетарианец
» Бела Кълън, вампир-вегетарианец
» Едуард Кълън, вампир-вегетарианец
» Алис Кълън, вампир-вегетарианец

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
THE WHITE LOTUS :: IMPORTANT! :: CHARACTERS :: VAMPIRIA ARCHIVE-