Име: Каролайн Евънс
Накратко: Кари
Години: 423 но изглежда на двадесет
Вид: Вампир (пие животинска кръв)
Описание: Карамелени очи,дълга черна начупена коса
Сили: Влияя на мнението на другите и мога да накарам всеки да се съгласи с мен
Характер: Разговорлива съм и обичам да се запознавам с нови и хора. Другата ми страст са екстремните спортове, още повече като знам че не могат да ми навредят. Адреналинът от новото ми даваше точно свободата, от която имах толкова нужда, заглушаваше парещата болка в гърлото ми.
История:
Историята ми не е весела,но ако беше сега щях ли да съм вампир?
Родена съм в Лондон, Англия през 1566г.
Сираче съм...Майка ми е починала при раждането ми , а баща ми почина когато бях на петнадесетгодишна възраст.
В онези времена, вампирите още бяха по-скоро част от реалния живот, а не част от митологията, което предизвикваше невъобразим ужас в човешкото съзнание. Църквата се възползваше от положението да налага своя контрол над масите и доста често исползваше вампиризма като оправдание за варварските си постъпки. Изгарянията на хора бяха всекедневно зрелище, на което станаха жертва и баба ми и леля ми. Това, че баба ми обичаше да събира билки, беше достатъчно оправдание за страхливото простолюдие да я заклейми като вещица и да я качи на кладата. След смъртта на баща ми останах сама, което ме принуди да започна работа като чистачка в къщата на една височайша особа. Господарят ми беше много великодушен и въпреки че имаше син / Ричард/, ме прие като своя дъщеря и като част от семейството.
Бях влюбена в Ричард и това правеше дните ми да са изпълнени с невероятно щастие и трепет.
През есента на 1584 г връщайки се от покупки попаднах на едно високо изумителнокрасиво тъмнокосо момче. Помоли ме да му покажа на къде трябва да тръгне за да стигне до главния път и аз каквато си бях наивна, дори не обърнах внимание на странния червен цвят на очите му.
Заедно прекарахме един приказен ден, скитайки из горите край Лондон и разговаряики на различни теми. Когато настъпи нощта и слънцето се скри зад върховете на високите дървета, загадачното момче което носеше името Джерами, предложи да ме испрати до вкъщи.
Това беше началото на голямата ми любов. Щастие, трепети и възбуда, които бяха последвани от предложение за брак. Разбира се ,, Любовта е сляпа ” и аз приех предложението. Малко преди свадбата обаче, в околността се появиха и други себеподобни на Джерами. Аз се измъкнах само с охапване, но бъдещия ми съпруг не извади този късмет. Едновременно получих безсмъртие и прибавих в биографията си ,, Вдовица”. Травмите които получих, ме направиха изумително състрадателна към човешката природа и ме насочиха към по ,, вегетарянския” начин на хранене.
Лондон се промени с годините, но аз винаги се връщах. Сега живея в малък апартамент на Честър стрийт, близо до Бъкингамския парк, ходя на училище и се държа като нормален човек, доколкото е възможно....