Един доста стандартен въпрос, но пък понякога доста полезен... поне за някой, който си търси интересно четиво, но няма идея какво да е...

Моята последна беше "Ледената принцеса" на Камила Лекберг - мисля, че се води кримка, ако не бъркам жанровете xD
Не е никак лоша, макар че леко предсказуема ми беше... или съм се наситила на такива, или просто трябва да стана детектив...

Дж. Р. Р. Мартин, "Пир на врани".
Омръзна ми! Не стига, че се разорявам в името на това да си купя всяка следваща тухла, ами и се четат прекалено бързо. Не разбирам защо трябва да е интересно, не.

"Крадецът на книги" - изобщо не беше това, което очаквах, въпреки че и аз не знам какво очаквах. Много хубава книга, много красиво написана.

"Защитения" на Питър В. Брет
Книгата с мото "Страхът, а не демоните, осакатява човечеството".
Ново произведение е и да си кажа честно - хареса ми начина на изразяване на Брет. Добро изграждане на малкият мрачен свят, пък и героите му са на ниво. Мракът в творбата му е доста... хм, правдоподобен ли да кажа?
С радост бих си купила следващата част.

"Червените шапчици" на Джаксън Пиърс.Останах очарована от начина на написване и особено от стила й.Много хубава книга

В момента дочитам "Наивният и сантименталният писател" на Орхан Памук, но тя по-скоро ми е за университета, така че не се брои (макар че ми хареса). Преди нея четох "На тоя свят човекът е голям фазан" на Херта Мюлер. Доста тежка, силно психологическа книга, описва следвоенната обстановка в едно малко румънско село.

Игрите на глада Сюзан Колинс
Въпреки че ще прозвуча много банално (при все това колко нашумя напоследък), книга не ме бе грабвала толкова много, откакто започнах да чета Игра на тронове. Всичко е толкова... не мога да го опиша. Първоначално писането в първо лице и сегашно време ми беше ужасно странно, но към тридесетата страница вече бях свикнал, а после започна да ми харесва. Погълнах страниците за два дни.

"Черната Далия" от Джеймс Елрой. Второто прочитане се оказа .. хм, наложително, след като наредих книгата до любимите ми. Общо взето който е гледал филма си има представа за какво иде реч, но той просто не може да се сравнява с книгата. Елрой има ненормален стил на писане, просто те грабва без никаква милост с мрачно-комично-откачната нотка в диалозите и начина, по който е поднесено действието може да гарантира необходимост от кофеин за през нощта. ;д

"Колеж за магьосници" на Лев Гросман
Авторът очевидно е запленен от идеята да се опита да обясни магията чрез физичната наука, така че тази книга не е точно каквото очаквах. Изключително много заемки от Нарния, сякаш дори я е и преписал едва ли не, но и в много песимистични крайности отива... Героите му са някакви пропаднали хора, но пък уж гении, които си нямат никакъв път в живота. Магията не е нещо вълшебно и красиво, а сиво и трудно ежедневие, което се постига само, за да осъзнаеш, че сякаш не притежаваш нищо.
От тези гледни точки не ми хареса чак толкова много. Иначе опитите за обяснение на магическата дарба не са лоши и донякъде дори логични.

Последно прочетох "Вихър от мечове" от всеизвестния Мартин, а в момента съм на "Пир на врани" - какво да кажа... Обсебена съм. xD

Възпламеняване Сюзан Колинс
Аз почти прочетох Сойката, но както и да е. И втората книга също ме грабна и противно на очакванията ми от коментарите на хората, не беше разочарование за мен. Даже много ми хареса

Физика на тъгата на Георги Господинов. Интересна книга, пример за модерната литература в днешна България. Точно когато си мислех, че българската литература вече е мит, започнах да откривам стотици модерни писатели, гилдии, групи...