Романът е писан на английски, но преводът е от френски. Французите имат навика да променят имената, които не могат да произнесат, затова е много възможно имената на героите да са различни от оригинала, за което предварително се извинявам.




На Карол, братовчедка ми от Пенсилвания

Благодаря на Доналд Ранк от фермата Вердант Вю в Парадайс, Пенсилвания; Брендан и Риан Алисън; Аорора Бърд; Джон Ландсберг; Лу Линда Ричардс; Ермила Мудли; Стив Фрейзър и Андреа Уаис.





Скъпи Купидон,
Търся голямата любов: тази която замайва главата, изгаря сърцето и тормози душата. Като в любовните романи или във филмите по телевизията или на кино. Говоря за любовта от пръв поглед, за Любовта с главно "Л", тази, заради която вечер не можеш да заспиш!
Ако ти изглеждам нетърпелива, скъпи Купидон, то е защото наистина съм. Работата е там, че ставам на тринадесет години (утре в 6ч.23 сутринта) – и вече съм почти възрастен човек! – а досега животът ми беше ужасно празен и незначителен, за да не кажа убийствено скучен.
То си е нормално, де: живея в най-забутания град на света, с мега обикновените ми родители и със седемнадесет годишния ми напълно безинтересен брат. (Моят брат номер две, който е на двадесет и четири, живее на два часа път от тук).
Никога нищо не се случва. Никога.
Но с твоя помощ, Купидон, всичко ще се промени.
Казват, че когато си влюбен, небето е по-синьо, слънцето свети по-ярко и въздухът ухае по-приятно. Забутано място като Нюли, Пенсилвания ти изглежда като земен рай. Училище "Емили Дикенсън" - като Райската градина. И бедната Жулиет Кърли (това съм аз) от никой се превръща в принцеса с кристрални пантофки на пайети...
Така че моля те, изпрати ми този, който ще ми напише първото любовно писмо, който ще ме заведе на първата среща и който ще дари с първата целувка потрепващите ми устни. Моят принц на бял кон. Моят рицар с бляскава ризница. Моето гадже.
И моля те, Купидон, изпрати ми го бързо!

– Уау! - въздъхна Жулиет докато вървяха надписите на екрана - Беше наистина романтично!
Една ръка се протегна пред нея, за да включи светлината. Потъването на "Титаник" вече беше само спомен, от онези, които те карат да настръхнеш, и Жулиет се озова отново в спокойния си дом, на канапето до Алис и Камил.
Тя премига с очи в опит да нагоди зрението си към тъжната действителност. Не че беше нещастна. Все пак имаше рожден ден и беше с двете си най-добри приятелки. Какво повече можеше да желае?
Не ѝ се наложи да отговаря на този въпрос. Камил го направи вместо нея:
– Голямата любов - въздъхна тя - Би било страхотно, нали?
Алис кимна.
– Бих се влюбила в първото момче, което би ме нарисувало на някой кораб - обяви тя между две големи хапки торта с карамел - Джак Доусън, къде си?
Камил понагласи нощницата си и стовари тъмните си крака до тези на Жулиет, които бяха съвсем бели и покрити с лунички.
– Забрави за Джак Доусън - отсече тя - Дайте ми истинския Леонардо Ди Каприо!
– Все едно някой като него ще дойде в Нюли - засмя се Алис.
Камил сви рамене.
– Е, можем да си помечтаем, нали?
– Омръзна ми да мечтая - обяви Жулиет - Искам да живея. Затова реших да премина към действие.
Камил подскочи.
– С кого? - попита.
Алис спря да дъвче и се наклони напред.
– Още не съм ГО срещнала - призна Жулиет - Но скоро ще ГО открия.
– Фиууу - Камил изимитира звука от летяща стрела - Голямата любов!
Жулиет кимна с глава.
– Разходки на лунна светлина...
Така започваше тяхната любима игра, която наричаха "Винаги любов". Една по една те описваха виждането си за голямата любов.
– Да танцуваш бавен танц на любима песен - продължи Алис.
– Да намираш любовни бележки в училищното си шкафче - добави Камил.
– Да пиете капучино на някой футболен мач - започна отново Жулиет.
– Футболен мач ли? - повтори майката на Жулиет, която тъкмо влизаше в стаята - Мислех си, че гледате филм?
Жулиет смръщи вежди при вида на облеклото ѝ: елегантен костюм и бежов шлифер.
– Излизаш ли? - учуди се тя.
– Един от клиентите ми току-що е пристигнал в града. Обещах да мина да го видя. Няма да се бавя.
Жулиет се нацупи. Преди майка ѝ беше "нормална майка". Правеше сладкиши, оправяше леглата и винаги беше на линия когато дъщеря ѝ се прибереше от училище. Откакто беше решила да отвори агенция за недвижими имоти, имаше купчина прах под леглата, семейството се хранеше със замразени пици и Жулиет трябваше да ѝ звъни по мобилния когато имаше нужда от нея.
– Къде е татко? - попита Жулиет.
– Познай! В гаража, поправя онзи ужасен бюфет, който купи от магазина за стари вещи. Не си лягайте късно, момичета. И ти, Алис, стига с тази торта! Обещах на майка ти.
Алис глътна за последно едно голямо парче.
"Горката Алис!", помисли си Жулиет. Майка ѝ работеше за Weight Watchers и цялото семейство беше на диета. Естествено, веднага щом излезеше от вкъщи, Алис се тъпчеше с всичко, до което можеше да се добере.
– Ти представяш ли си нашите родители да танцуват на бавна песен? - подхвърли Камил след като майката излезе.
– Или да си пишат любовни бележки? - запревива се от смях Алис.
Жулиет почеса лявата си вежда и потъна в размисли. Откакто се помнеше, баща ѝ и майка ѝ се държаха... като всички родители. Говореха за плановете си за седмицата, за това кой ще кара децата еди-къде-си. Празнуваха в ресторант рождените си дни, годишнините от сватбата и Нова година. Понякога единият прегръщаше за момент другия или го целуваше по бузата. Държаха се приятелски, любезно и като семейство. Но романтично: никога!
Но в последно време нещата се бяха променили... и то не за добро. Тази сутрин например, Жулиет се беше събудила от една от техните караници.
– Не мога да отида за тортата - спореше майка ѝ - Имам оглед на къща в пет часа!
– И какво предлагаш? - беше отвърнал баща ѝ - Да сложа бележка на вратата на магазина "Затворих по-рано: отидох да взема тортата за рождения ден на дъщеря си"? Много отговорно!
– Клиентите ти биха помислили това за трогателно - беше отговорила майка ѝ със сарказъм в гласа.
Последва пауза, след което бащата с леко студен глас, беше обявил:
– Беноа ще мине да я вземе на връщане от видеотеката. Въпросът е решен...
– Ало, Жулиет! Жулиет! - извика Камил, потупвайки я по главата - Има ли някой?
Жулиет се насили да се усмихне.
– Родителите ми се карат често напоследък. Но мислят, че не ги чувам.
– Също като моите - каза Камил - Ако не викнат поне веднъж дневно, им става скучно.
– Но твоите родители говорят така с всички, Камил! - отбеляза Алис - Докато Г-н и г-жа Кърли са като родителите в някоя скучна сапунка, никога не повишават тон.
– Може би просто са изнервени заради сватбата - предположи Камил - Тя е след няколко месеца, нали?
Големият брат на Жулиет, Томас, се женеше през октомври. Майка им непрекъснато се обаждаше на майката на годеницата, за да обсъждат всяка подробност, от халките до менюто в ресторанта.
– Сигурно си права - съгласи се Жулиет - Сватбите винаги изнервят хората.
– Или пък... - започна Камил.
– Или какво? - попита притеснено Жулиет.
– Нищо. Мислех си за леля Рита и чичо Джо. Изглеждаше, че се разбират чудесно. Но веднъж на Коледа направиха ужасна сцена пред цялото семейство. Леля Рита счупи една фигурка на ангелче в главата на чичо и хвърли подаръка му в камината. На Нова година вече се бяха развели.
– Стига, де - каза нервно Алис - Да не мислим за лоши неща, нали е рожденият ден на Жулиет! Хайде да си вземем по още едно парче торта.
– Заповядай - каза Жулиет като се насили да се усмихне. Изведнъж беше загубила апетит дори за тортата с карамел.

Когато се събуди на другата сутрин, небето още беше розово. Камил и Алис спяха спокойно на пода в спалните си чували. Жулиет стана и тръгна прозявайки се към банята.
Точно в този момент го чу. Лек шум, идващ от долния етаж. Сигурно отново беше брат ѝ Беноа, който гледа телевизия. Тя слезе на пръсти и се наведе над парапета, за да го стресне.
Само че не беше Беноа. Беше баща ѝ! Стоеше пред канапето и сгъваше одеалото си. Когато я видя подскочи.
– Жулиет, уплаши ме! - извика той, хвърляйки одеалото далеч от себе си. Честит рожден ден, моя прекрасна тийнейджърке!
– Какво правиш ту, татко?
– Не можех да заспя... гърбът ме болеше... затова дойдох да будувам тук.
Той се протегна и добави:
– Ще приготвя пенкейки. Искаш ли да ми помогнеш?
Жулиет поклати глава, опитвайки се да не обръща внимание на странното чувство, появило се в стомаха ѝ.
– Връщам се в леглото.
Тя се прибра тичешком в стаята си и се пъхна под измачканите завивки. Леглото още беше топло. Тя се зави през глава, затвори очи и се опита да се убеди сама, че не е слизала до долу. Че не е видяла баща си и не се е събуждала.