Казвам се Виктория Нортман. Или поне така се казвах преди да стана вампир...
Живеех в малко, красиво селце в стара Англия. Имах добри родителите, които всички смятаха за благородници, тъй като бяхме много богати. Живеехме в голяма и хубава къща, а родителите ми правеха всичко за мен. Сега съжалявам, че не съм оценила техният труд и съм приемала всичко за даденост. Въпреки това ги обичах. Бях леко разглезена- нямах братя и сестри и всичката любов и хубави неща оставаха за мен. Нямах приятели. Единствената ми позната беше моя съученичка, която не ме харесваше. Карах рождените си дни сама, единствено със семейството си. За моя неприятна изненада деветнайстият ми рожден ден беше превърнат в ужасен шумен купон и единственият човек, който познавах на него беше Клеър, с която изобщо не бяхме в добри отношения. Стоях малко на купона- чувствах се като пълен аутсайдер, нищо че той беше в моя чест. Исках само да се отдалеча от това място и навлязох в близката гора. Сигурно съм се разхождала с часове, докато осъзная, че вече не чувам нищо и през гъстите клони на дърветата не се процежда никаква светлина. Уплаших се- бях чувала за вампири и върколаци, но никога не бях вярвала на тези неща. Сега в тази тъмна гора беше по- лесно да вярвам в тях. Тръгнах назад и по едно време затичах, докато не видях пред себе си силует на мъж. Спрях на място, въпреки че всеки мускул в тялото ми крещеше да бягам от тук. Непознатият се завъртя с нечовешка скорост около мен и аз реших, че ще умра. Този не беше човек- очевидно не беше и върколак. Значи оставаше едно- вампир. Със сигурност щеше да изпие кръвта ми, а докато някой ме откриеше щеше да мине много време. Донякъде се оказах права- вампирът започна да пие от кръвта ми, но по едно време спря. Със сетни сили го погледнах- изглеждаше ужасeн. Затворих очите си и припаднах...
Събудих се от ужасна изгаряща болка. Имах чувството, че всички мускули и всички кости в тялото ми горят в адски огън. Толкова ме болеше, че даже не можех да говоря. Само мълвях тихо една дума “помощ”. Знаех, че никой няма да ме чуе, но не можех да спра. По едно време болката взе да отшумява, но като че ли целият огън в тялото ми се събираше в сърцето, което започваше да бие все повече и повече. И изведнъж всичко свърши. Отворих очи, почти напълно сигурна, че съм мъртва. За мое учудване се намирах в същата гора. Значи не бях мъртва. Внезапно осъзнах какво означава това и се изпълних с ужас- онзи не ме беше убил. Беше ме превърнал във вампир, проклинайки целият ми живот. Усетих и жаждата си. Както си седях един стар човек мина покрай мен и ме видя в гръб. Разтревожен ме попита дали съм добре. С ужас се обърнах. Той стоеше там и имах чувството, че кръвта му ме зове. Приближих се до него учудвайки се колко бързо се движа. Захапах връта му и топлата кръв потече в устата ми. Изпитвах ужас от това, което правех, но не можех да спра...
Обикалях света три години, докато не разбрах за Волтури- най- могъщия клан в историята на вампирите. Исках да се присъединя към тях, затова отидох във Италия, Волтера. Запознах се с тримата главни- Марк, Кай и Аро. Аро беше най- заинтересуван от мен и от двете ми дарби, които открих през трите години живот като номад. Той ми предложи да се присъединя към клана. Аз се съгласих и станах лична охрана на съпругата на Кай- Атендора. Името ми продължава да е Виктория Нортман, но вече по средата има едно Волтури.

Докато бях човек смятах вампирите за ужасни, мрачни същества. Сега разбирам, че те имат също толкова проблеми, колкото хората. Всички си мислят, че ние сме едни лишени от чувства и емоции, ужасни същества, но какво ли знаете вие? Никога няма да ни разберете. Никога.