Welcome, ! This is an international roleplay forum. If you like Harry Potter, vampires, fantasy books or sci fi movies and you speak english, french or bulgarian, join us for an exciting adventure!
Subject: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:24 pm
УВОД:
АРО ВОЛТУРИ
Само като си помисля , че в миналото толкова обичах способноста си да чета мисли... Да зная решенията ,подбудите и тайните на жертвите си, да опознавам характера им, чрез всички мисли които някога бяха преминавали през главата им. Ето това някога ме изпълваше с неизмеримо задоволство и чувство за власт. Желанията и амбициите им, никога не са биле тайна за мен. Всъщност тайни от мен нямаше...Това укрепваше властта ми, и ме правеше още по силен. Сякаш бях роден за това. Да управлявам беше в кръвта ми. Беше.... Допуснах една грешка. Една единственна грешка,...но тя ми струваше скъпо. Не беше ли нелепо? Да бъда един от тримата, които управляват цялата сган от вампири. Всеки да търси удобрението ми, всеки да ми се подчинява и да ми завижда. А аз?...да завиждам на живота който води някой друг... - Аро, къде си се отнесъл пак? – попита Марк Обърнах се точно навреме, за да видя как дългата му черна мантия се размина на косъм от това, да се заклещи на позлатената сводеста врата, която точно затваряше. Тръснах глава в усилието да прогоня обзелите ме мисли и въздъхнах. - Не ти трябва да знаеш. Забелязах, че изражението му придоби по-загрижен вид, дори се поколеба преди да ме попита. - Пак ли Едуард Кълън? – аз кимнах, и той продължи - Защо не спреш да мислиш за тях? Какво толкова е станало? Разделихме се с клана Кълън, сравнително добре в предвид обстоятелствата, а и ти по добре от мен знаеш, че те не са враждебно настроени. Загърби това и продължи напред. Не отговорих нищо. На никого не бях споделил главният проблем който имах със вегитарянското семейство. Шокът който ми нанесе Изабела Суон с мълчаливите си мисли, и по късно новородената Бела Кълън с щита си, не беше нещо с което да се гордея, и да развявам като похвала пред братята си, но това не представляваше нищо, пред това което ми причини Едуард Кълън със спомените си. Силата на любовта в младото семейство, се певърна за мен в най-големия ми кошмар.При това го сънувах наяве. Главата ми изгаряше, като нажежен до червено метал. Исках я, а не можех да я имам. Дори и да пренебрегна Едуард ,не можех да пренебрегна Алис. Дори и да се опитах да го направя ,следваше Бела, а това в буквален превод означаваше ,,забрави,,. - Кай каза, че си испратил Джеин и Алек да търсят нови попълнения, какво си намислил? Отправих се към бюрото, което някога принадлежеше на Петър I и седнах лениво на креслото до него. - Замислял ли си се...- започнах аз – че в цялата ни свита, няма нито един който може да се справи с Бела Кълън? Очите на Марк се разшериха. - Пак ли за Кълън ще говорим? Осъзнай се братко, твоето състояние започва да става болестно. Засмях се, на точното му определение. Добе че не знаеше до колко беше болестно... - И все пак съм прав. – продължих аз – Джейн, Алек и Диметри винаги са биле нашия главен кос в битките, а срещу Бела Кълън, те са напълно безсилни. Какво ще стане ако някой от семейството реши, че не им е достатъчно да си живеят спокойно и необезпокоявано. Марк свали наметалото си и го подхвърли на малкото диванче пред библиотеката. - Не беше ли ти, - започна той - този който каза на тръгване, че се надява да остане в приятелски отношения с Карлайл? Да не мислиш , че гадателката няма да види какви ги вършиш? Изсъсках ядосано: - И какви ги върша? Само подсигурявам защитата ни, за което впрочем трябва и ти да помислиш малко. Нямам намерение да ги нападам, а просто предпазвам нас. Марк въздъхна. Не изгеждаше съвсем убеден в правотата ми, но поне престана да мрънка повече. - Къде испрати Алек? – гласът му вече беше спокоен. Усмихнах се. - Представи си това...Ушите ти почват да пищят, тъпанчетата ти се напрягат, цялата ти глава полсира, и от цялото това напрежение започва да ти пречернява. Виждаш всичко в черно, докато напрежението не изчезне. А то не изчезва докато източника му не реши . Марк повдигна вежди. - Какво ще рече това? - Ще рече, че испратих Алек да ми намери въмпирката, която пищи толкова силно, че причинява това. И забелижи...това Бела Кълън не може да спре. Марк отново поклати глава. - А ти забелижи, че Алис Кълън без съмнение ще го види. Ядосах се на недосетливоста му. - Марк, на това разчитам. Ако Алис знае, че имаме с какво да ги разгромим, но все пак не го правим. Това ще им покаже, че наистина не им мислим злото, и в същото време ще въстанови позициите ни сред останалите кланове. Трябва да признаеш че с онази история, не си направихме добра реклама. Имаме доста да въстановяваме. - Ами ако въпросния феномен не иска да се включи в плановете ти, и откаже на Алек? – попита Марк Отново се усмихнах, но този път самодоволно. - За това братко, испратих и Челси с него. - Аро, - Марк вече беше примирен – прави каквото знаеш, но не забравяй, че пътят към Ада винаги е постлан с добри намерения. Той се исправи, взе си наметалото и тръгна да излиза. Разсмях се след него. - Значи съм късметлия че съм безсмъртен, нали братко?
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:25 pm
ГЛАВА I
БЕЛА КЪЛЪН
Чарли разпредели кекса, който Сю беше направила сутринта, и се обарна към Ренесме: - Неси, подай на майка си да хапне, че като я гледам, напоследък явно забравя къде се намира хладилника. Неси пое чинииката предназначена за мен, и застана така, че Чарли да се пада зад гърба и. Повдигна едната си вежда в моя посока, и усмивка се разля по лицето и. Правеше го точно като Едуард. - Заповядай мамо, убедена сам че ще оцениш маисторството на Сю като готвачка. Сю неловко се усмихна, а Джейкъб който небрежно се беше облегнал зад гъба ми на облегалката на канапето, гръмко се разсмя. - Благодаря.- отговорих смутено Опитах се да придам въодушевено изражение на лицето си, но само от мисалта да погълна дори и част от това парче, ме караше да потръпвам от ужас. - Чарли, ще отрежеш ли и на мен? – попита Сю, и го погледна умолително Изпитах огромна благодарност към нея, знаех че е решила да ме измъкне от мъките ми. Той извърна вторачения си в мен поглед, и се запъти към кухнята. През това време Сю направи знак на Джейкаб. Парчето за миг изчезна в устата му. За мен остана само, да се правя че дъвча, когато след малко Чарли се варна. - Бела искаш ли още? – попита ме той, като видя празната чиния - Не татко, беше достатъчно. - зарадвах се че с лекота успях да прикрия ужаса в гласа си Ренесме този път се пресъедини към смеха на Джейк. С краичето на окото си видях че дори и Сю се подсмихна. Усетих че започвам да се дразня на това, че се забавляват за моя сметка. Чарли беше дори по смутен, защото не знаеше коя шега е изпуснал. Точно понечих да отвърна нещо остро, когато на вратата се появиха Алис и Розали. Следваше ги Есме. - Здрасти, готови ли сте за път? - изчурулика Алис - И още как, ако се бяхте забавили още малко, мама щеше да ни откъсне главите... – отговори Неси, и озадъчено се обърна към Есме - Бабо и ти ли ще идваш с нас? Неси също като мен, беше изненадана от присъствието на Есме. Когато вечерта обсъждахме патуването до Порт Анжелис, тя не показа с нищо че проявява интерес да дойде с нас. Розали отговори вместо нея. - Реши да се възползва, за да попълни недостига си на сервизи. През твоята кратка бебешка история, ти успя да унищожиш повечето. Ренесме и се оплези в отговор. - А и исках да оставя момчетата малко насаме, да си вършат работата. - продължи Есме -пазаруване с вас, ми се стори по добро прекарване на времето отколкото да се пречкам на Емет и Едуард докато управят компютъра..., а и Карлаил е зает в кабинета си. Какво друго да правя? Тя повдигна рамене. - Джаспър какво прави? - попитах аз Интересно ми беше да разбера, как така и той не е решил да дойде с нас. Алис се изкиска: - Играе със Сет на шах, и съдеики по лошото му настроение, явно губи... Джейкъб изглеждаше изумен: - Как изобщо му е хрумнало да играе със Сет? В Ла Пуш още не се е намерил този който да го победи. Всъщност май само Едуард и Алис могат... Но те разбира се, са съвсем друга категория. Погледнах предупредително към Джейк, за да му напомня че не всички в стаята са наясно, с категорията на Алис и съпругът ми. Реших че вече е време да ги подканя да тръгваме, преди някой да е изпуснал твърде много информация пред Чарли. - Хайде. Вече всички се събрахме, така че да вървим. - обърнах се към Джейкъб - Ти размисли ли? Все още ли си решил да пропуснеш разходката? - Шегуваш ли се? – изглеждаше възмутен - Да заменя физиономията на Джаспър, когато пада от Сет, с това да съм закотвен с Блонди и Алис в магазин? Няма начин! След секунда обаче явно се сети нещо забавно, защото устните му се разтеглиха в усмивка - А и съм сигурен че Чарли е достатъчно смел мъж, за да се справи с пет жени излезли на пазар. Можех да се обзаложа, че едва се сдържа да не се разсмее с глас. Чарли въздъхна тежко, и веждите му се сключиха във V – образна форма. Беше обещал на Сю да доиде, и нямаше как да се измъкне. Усещах че Сю постепенно започна да се отпуска в наше присъствие, но все пак предпочиташе когато е около нас и Чарли да е наблизо. Не можех да я виня за това. - Хайде да тръгваме вече. – Алис беше нетърпелива да потъне в света на пазаруването. Нещо напълно характерно за нея. Джеикъб целуна нежно Ренесме по главата, пожела ни приятно прекарване и се стрелна през вратата. Погледнах Чарли. През последните няколко месеца му се наложи да посвикне с гледката на бързите ни движения. Въпреки че усещах как въпросите напират на езика му ,той остана верен на обещанието си, и не ги зададе на глас. Бях много горда с него. В началото всички се стремяхме да се държим възможно най-човешки. Но поради честото му присъствие, постепенно фасадата ни започна да се разпада. Осъзнавахме разбира се, с какво изумление следи по необичайните ни движения, но факта че не го направи на въпрос нито веднъж, ни предразположи постепенно да се отпуснем, и да се държим почти нормално. Колкото по нормално се държахме ние обаче - толкова по замислен ставаше той. До Порт Анжелис патувахме с колите на Розали и Едуард. Есме и Ренесме се качиха при Розали, а ние останалите при Алис. Тя държеше да шофира. Аз все още не си позволявах да превишавам определената скорост, и това извънредно я дразнеше. Навик от човешкия ми живот. Чарли беше толкова погълнат от мислите си, че въобще не забелязваше скоростомера, който стремглаво нобираше височина. Сю обаче беше друг въпрос. Скованата и стоика незнайно защо, ме върна назад в човешките ми спомени. Едуард караше, а аз също като нея стисках зъби от страх, да не се забием в някое дърво. - Алис би ли намалила? - помолих Тя погледна към мен за секунда. Явно успя да разчете изражението ми, защото веднага ме послуша. Сю се отпусна. Останалата част от пътуването премина в приятно мълчание. Всеки бе потънал в собствените си мисли, и това направи пътуването сравнително кратко и спокойно.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:26 pm
Пристигнахме в града. За да не събираме с екстравагантните коли купища зяпачи, както ставаше обикновенно, решихме да паркираме в една тъмна странична уличка. Тя беше близо до главния площад, но в същото време сравнително ненаселена откъм минувачи. -Ами ако някои реши да ги краде? - обърнах се към Розали. Тя се наведе към мен и прошепна така че Чарли да не чуе. -Този които ще реши да краде кола - от вампир, ще е голям идиот. - направи пауза и продължи -Особенно ако този вампир сам аз. Нямах нужда от повече разяснения. Страстта и към колите, беше известна на всички. Пресякохме тясната уличка която водеше към централната част на града ,и се сляхме в потока от хора. Неси изглеждаше вече като едно нормално десет годишно дете. Тя ,Роуз и Алис проявяваха повече интерес към модата, така че бързо ги изгубихме от поглед. Сигурна бях, че са в някои от най- скъпите бутици. Това че непрекъснато обличаха дъщеря ми в различни дрехи от момента на раждането, имаше сериозно отражение върху интересите и. Алис и Роуз си намериха съюзник, що се отнася до модните тенденции. Аз разбира се нямах нищо против, поне се отказаха да култивират мен повече от необходимото. Неси се оказа нещо като компенсация за моята липса на интерес. Сю и Есме предпочитаха савсем друг вид магазини. Където и да имаше картини, сервизи и всевъзможни други артикули за декорация, беше обявено за тяхна територия. Оказа се че майката на вампирите, и майката на върколаците имат повече общи неща отколкото предполагаха. Аз и Чарли ги чакахме обикновенно отвън. -Какво каза майка като се обади? -Каза че толкова и липсваш, че при първа възможност ще намине да ни види. Хубаво е да поработиш върху версията си за пред нея. За нищо на света не бих испуснал физиономията и. Заковах се. -Още не съм мислила какво да и кажа. -Само външноста ти ще е шок, а като я срещнeш с Неси, направо ще и докараш инфаркт. -Какво предлагаш, да не ги запознавам ли? -Честно хлапе...Колкото и да е шокираща тази история, аз бих искал да познавам внучето си. Усмихнах се -Мисля че си прав. Рене заслужава да я познава. Следобед, към края на пазаруването докато чакахме отново Есме и Сю, със Чарли се спряхме пред витрината на един луксозен магазин за подаръци. -Бела погледни този кораб. Прекрасен е нали? Очудих се че Чарли обърна внимание на нещо. Не беше характерно за него. През целия ден докато се изявявахме в ролята на придружители, той не прояви никакъв интерес към нищо определено. Проследих погледа му насочен към витрината. На фона на прекрасен морски залез, беше поставен макет на кораб. Дължината му беше около метър. Но вниманието ми по скоро привлече фината му изработка, изглеждаше като истински. Всеки детаил по него беше съваршен, а със сегашното ми зрение определено можех да оценя това. Реших, че трябва да го взема за Чарли. Щеше да е страхотен подарък. Само трябваше да измисля как да го купя, без той да ме види. Исках да го изненадам. Видях че Сю излезе от съседния магазин. -Каде е Есме? – попитах разсеяно - Опаковат и един гоблен. Охх..., не ми се мисли колко пари пръснахме днес. - тя погледна към пълните си с пакети ръце и после към Чарли - Ще ми помогниш ли да занесем това в колата? Пълните и с умоление и надежда очи, биха разтопили моето сърце ако го имах, а какво оставаше за това на Чарли. Току що без да иска, Сю ми предостави идеалната възможност да купя подарака си за него. - Добре вие вървете - подадох им ключовете за колата – ние с Есме ще ви настигнем. Изчаках ги да се отдалечат малко, и се стрелнах в магазина. Вътре атмосферата беше типично битова. Навсякъде имаше разпръснати миниатюрни фигурки от дърворезба и метал. По рафтовите можеха да се видят макети на стари коли, известни паметници , та дори и популярни личности в цял размер. Но за мен, най - големият шедьовър се намираше на витрината. -Мога ли да ви помогна с нещо? - попита ме възрастният мъж, за когото предположих ,че е и собственник на магазина. -Да моля. Искам да купя кораба от витрината. Той се усмихна. - Няма проблем госпожице, но цената е солидна...сигурна ли сте, че не искате нещо по малко? - Убедена съм. – усмихнах се на свой ред - Дори ако ме успокоите, че правите доставки по адрес, ще е още по добре. Продавачът побутна нагоре очилата си. - И това не е проблем. Как бихте желали да платите? - В брои. - отговорих Измъкнах от чантата си няколко банкноти, надвишаващи стойноста която беше изписана на етекета. Докато чаках да ми върне рестото, написах адреса на Чарли на един лист и му го подадох. - Сигурна ли сте, че не искате да вземете кораба сега? – възрастният мъж изглеждаше очуден, че се доверявам за толкова скъпа вещ. Нямах време за губене, а и този продавач вече започваше да ме дразни. - Едва ли можете да ми съберете еднометров кораб, в пазарска чанта. – погледнах го в очите и наблегнах на следващите си думи – Предпочитам доставка. Не можех да видя как изглеждам отстрани, но нещо в изражението ми явно го стресна. Сърцето му пропусна един удар. Трябваше да внимавам повече с емоциите друг път. - Няма проблем. – промърмори, когато способността му да говори се върна. Наложих си следващите ми думи да са по меки. - Благодаря ви. Точно се замислих колко време имам да открия Есме, когато с облекчение открих че тя търпеливо ме чака на тротоара отвън. Ръцете и също като тези на Сю, преливаха от пакети и чанти. Усмихнах се. Дали покупките от днес щяха да се поберат в колите?
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:26 pm
-Какво си хареса? – попита Есме докато вървяхме към паркинга. -Подарък за Чарли. -Хм...по някакъв случаи, или просто така? -Не. Няма случай.Видях че го хареса, и реших да го изненадам. Почти бяхме доближили тясната пресечка в която по рано паркирахме, когато обонянието ми улови нова непозната миризма... Миризма на някой от нашия вид. Вкамених се. Това беше вампир. И то не един. Съдеики по учуденото изражение на Есме ,явно миризмата още не я беше достигнала. Нямаше време да и обяснявям. Нямах време дори да се замисля, над неясното чувство на безпокойство което ме обзе.Изстрелях се по улицата без да ме интерисува кой може да ме види. В същото време разбира се знаех че това е невъзможно.Движението ми беше напълно невидимо за страничен наблюдател. Щеше да изглежда все едно съм се изпарила. Единствено се молех да не съм закъсняла. -Страхотно.Тези двамата изглеждат вкусни. Колди ти кого си избираш? Гнева който се надигна в мен за част от секундата помете паниката .Още преди да застана пред Чарли и Сю като преграда, от гърлото ми излизаше продължителен свиреп рев. И тримата въмпири се отдръпнаха изненадани от появяването ми. Осъзнах че явно съм била доста бърза ,щом не са успели дори да ме подушат. Погледът ми премина през пребледнялото лице на Чарли за да се уверя че е добре. Почти съжалих че го направих. Неподправеният ужас в очите му беше насочен право към лицето ми. Не можеше да се разбере от кого се страхува повече в този момент, от собствената си дъщеря или от тримата непознати. Нямаше време да се замислям за това, имах други - много по важни грижи. Трябваше да отцелеем докато другите, не ни се притекът на помощ. Бях убедена че Алис вече знае... Обърнах се към тримата непознати въмпири. Постарах се гласът ми да звучи максимално овладян: -Съжалявам момчета, но тези двамата са мои. Гласът ми явно ги изкара от вцепинението. -Искаш да ни отмъкнеш лова ли?- попита единият,сякаш не вярваше че наистина съм дръзнала да се изправя пред тях с подобно искане. - Не точно. – не можех да им обяснявам че нямам намерение да пия кръвта на баща си – Имам претенции само към тези двамата. -Ти си само една млада вампирка малката, как мислиш да се справиш с трима ни?-попита единствения блондин сред тях. -Но не е сама. – озъби се Алис, която в този момент се закова до мен. Розали, Есме и Ренесме се появиха непосредствено след нея. Петте застанахме така че Чарли и Сю да не са в полизрението на непознатите. Усетих че Чарли зад гърба ми едва си поема въздух. Можех да се досетя как се чувства. Та тези току що му казаха, че дъщеря му е вампир. Всъщност в този момент бях сериозно изненадана, че още стои на краката си. -Уау...женски клан? Впечатлен съм. – изсмя се русокосия - Нека се представя - аз съм Коуди, а това са Саймън и Зед . Такива очарователни създания като вас, сигурно носят - и красиви имена? Предположих че искат да се представим. Есме, която точно се беше оттървала от покупките, сега пристъпи предпазливо напред: -Аз съм Есме...,а това са Алис, Розали, Бела и Ренесме. - тя погледна бегло към нас, така че от думите и да не става ясно коя – коя е. -Съжаляваме госпожо, но не знаехме, че се намираме на заета територия. - изражението на русия изглеждаше разкаяно – ако знаехме определено щяхме да се съобразим с това. - Форкс и околността е нашата територия. Тук сме само за няколко часа. Няма да ви създаваме проблеми след като си тръгнем. При споменаването на Форкс, единият от другите двама червенооки, пристъпи учудено напред. - Това градче, не е ли територия на Карлайл Кълън? Не знаехме че има и други от нашия вид там. - Няма. – отвърна Есме - Всички ние носим фамилията Кълън, и ви уверявам че сме единствени в района. Тройката си размениха шокирани погледи. - Сигурно сте доста голям клан? – любопитството в очите на водача им беше очевидно – И напоследък доста известен при това. Дочухме, че сте имали известни...конфликти с кралската фамилия. Есме кимна.Беше предпазлива. Изведнъж Алис стана нетърпелива. - Момчета съжалявам че ви прекъсвам, но ако желаете да продължим този разговор на по уединено място, чувствайте се поканини по късно в домът ни. Не мисля че сега му е времето да се задълбочаваме в приказки. – тя извърна очи към края на пресечката, където бяха започнали да се събират любопитни минувачи. Бях сигурна че представляваме зрелищна гледка, но за кой дявол и трябваше на Алис да ги кани в къщата ни? Водачът, който по рано се представи като Коуди, кимна: - Така да бъде. Ще се срещнем по късно. Интересно ще ни е да научим историята ви от първа ръка. – усмихна се отново - За вас се носят легенди сред вампирските среди. Този идиот нямаше ли да спре да повтаря думата вампир... Проследих как погледа му се премести към Сю и Чарли. – А какво ще правим с тези двамата? Ако желаете, можем да си ги поделим... Изръмжах ядосано още преди да е завършил изричението си. Та той говореше за баща ми. Дори и да бяха очудени от реакцията ми, непознатите по никъкъв начин не го показаха. Явно приценяха , че семейство предизвикало Волтури и отцеляло след това, не е за подценяване. - Те са с нас. – твърдо заяви Алис, и гласът и не подлежеше на възражение. Водачът им присви очи за момент, но не успори казаното. – След като ни отправихте толкова мила покана да ви гостуваме, смятам че бихме могли в знак на добра воля, да се отплатим за гостоприемството, като ви отстъпим тези хора. Сигурно му стана кристално ясно, че ще са добре дошли само в този случай. - Много мило от ваша страна. – гласът на Есме съдържаше нужното количество уважение – Жестът ви ще бъде оценен от цялото семейство. - Надяваме се. Не идваме с лоши намерения. – кимна водача им – А сега мисля че наистина е по добре да тръгваме, нека не превличаме повече внимание. Вампирската тройка се обърнаха, и след секунда бяха изчезнали сред сенките на високите сгради. Розали се изкиска: - Не знаех, че сме станали толкова прочути. Ренесме също се засмя. - Как няма, след цялата онази публика на полето. Гледката не беше за изпускане. - И само като си помисля, че за краткото време от тогава си пораснала толкова. – Розали поклати глава със съжаление – Даже не можах да ти се порадвам като бебе. Есме се усмихна: - Да. Но пък аз успях да спася ,най-хубавия си сервиз. И трите избухнаха в смях... Какво им ставаше? Как можеха да забравят човешкото присъствие сред нас? Аз не знаех как да погледна Чарли в очите, а те се шегуваха. Не си спомнях кога за последно се страхувах от разговор с него... Може би когато Джейк паркира моторът ми пред къщи преди толкова много време, че чак ми се струваше, че е било в друг живот? Или когато трябваше да му съобщя че с Едуард ще се женим? Не помнех точно. Но в едно бях сигурна. Нищо не можеше да се мери със страхът ми в този момент. Имах нужда от помощ. Голяма нужда. И Алис както винаги видя тази нужда... - Хайде, размърдайте се, нямаме време за губене. Трябва да предупредим момчетата за предстоящите ни гости. Ако не искаме гостите да пострадат разбира се. - А ние искаме ли? – попита Розали Алис затвори очи за момент. - Не. – беше твърдият и отговор. Зачудих се. Дали това имаше нещо общо с поканата и? - Толкова скоро ли ще са там? – попита разтревожено Есме - Не. Но това не значи ,че трябва да висим тук с часове...Нали? Никой не коментира последното. На всички им беше ясно, че тази случка неминуемо ще доведе до обяснения, които отдавна дължахме на Чарли. А никой не му се обясняваше сега. Алис извика Неси да се вози при нея, а мен испрати при Розали. Дано не забравех да и благодаря по-късно за това. Чарли също не се възпротиви на смяната, но предположих, че при него се дължи по-скоро на още неотминалия шок, отколкото на каквато и да било друга причина.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:27 pm
- Есме, какво ще правим сега? - прошепнах аз, когато вече се носихме по обратния път към Форкс. Усещах как паниката си пробива път нагоре. Къде за бога беше Джаспър когато ми трябваше... Тя веднага разбра какво я питам. - Той вече знае Бела. Варянтите са само два. Или ще е достатъчно смел да го приеме,...или няма. Но аз съм оптимистка в случая. Той имаше възможност да свикне с мисълта, че не сме точно... нормални. Единственото което се промени е, че сега знае какво сме. - Чарли е умен човек ,– включи се Розали – той ще прецени, че не спадаме към общоприетото понятие за вампири. Все пак едва ли ще пренебрегне факта, че е толкова често сред нас, и е все още жив. Можех да разчитам на Розали да ме успокоява по най - оригиналния начин. Въпреки че се подразних малко от последните и думи, се надявах да е права. Отклоних поглед напред към Астън Мартина. Там на задната седалка стоеше баща ми.Дали щеше да ми прости някога? Забелязах, че Алис намаля, и остави Розали да я изпревари. Това не беше в стила и. - Какво прави тя? – исказах мислите си на глас. - Наближаваме. Сигурно иска да даде възможност на Едуард да научи какво е станало, за да знае как да реагира. – предположи Есме - Ооо...Трябваше да се досетя и сама. - Като те гледам, добре е да получиш час по скоро подкрепление. – изхили се Розали Двамата с Емет определено бяха съвършенна двойка. Сега когато я познавах по-добре, и тя не ми беше сърдита,можех да видя колко си приличат. Винаги правеха иронични забележки. Намираха смешното във възможно най-нелепите ситуации. И трябваше да призная че в повечето случаи това действаше отпускащо. След около минута завихме по алеята към къщата. Едуард,Емет,Джейк и Джаспър вече ни чакаха на верандата. По напрегнатите им изражения разбрах , че знаят какво ще последва. Карлайл се присъедини към тях, когато BMW-то вече преближаваше. Едуард отвори вратата на колата, още в секундата в която спряхме. Придърпа ме и ме прегърна. - Спокойно скъпа, всичко ще е наред. – прошепна в ухото ми Сигурно изглеждах доста зле щом ме успокояваше така. Също както го правеше когато бях човек. Притиснах го по силно към себе си. - Надявам се. – какво можех да кажа повече. Сега беше момента в който щях да се разплача, ако можех разбира се. Разтревоженият дрезгав глас на Джейкъб ни прекъсна: - Белс...Неси добре ли е? Отместих глава от рамото на Едуард, така че да го виждам, и кимнах. - Да. Тя е с Алис.Всеки момент ще са тук. Още преди да довърша думите си, Астън Мартина се показа от завоя. - Едуард... – името му излезе пропито с толкова паника от гърлото ми, че не ми се наложи да продължа. - Знам мила, успокой се. Опитах се. Наистина се опитах. Но не се получаваше.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:28 pm
ГЛАВА II
ЕДУАРД
Джейкъб от петнайсет минути крачеше нетърпеливо по верандата и ми лазеше по нервите с мислите си. ,,Защо по дяволите, се бавят толкова много? Разбира се ако бях тръгнал с тях, сега нямаше да се държа като ненормалник. Чувал съм, жени да се овличат в пазаруване, но това тяхното на нищо не прилича.,, - Няма ли да млъкнеш вече? – постарах се гласът ми да звучи възможно най-спокойно –Да не мислиш че ще се върнат по бързо като кръстосваш нагоре – надолу. Алис и Розали са с тях. Това значи че ще закъснеят. - Нищо не съм казал. – сопна ми се той - Да, ти не казваш нищо. Само крещиш в главата ми. А и това дразнещо крачене .... Не довърших, осъзнавайки че и двамата сме нервни. Овладях се и продължих по меко. - Твоето притиснение влияе и на Джаспър, не мислиш ли? Даваш му страхотно извинение за това че губи. - Не ми пука. Не съм му виновен, че е решил да играе точно със Сет. Раздразнението ми пак се надигна. - Е, и аз няма да съм виновен, когато стане да ти откъсне главата. - знаех че съм несправедлив, но моите притиснения ми бяха достатъчни че да слушам и неговите – Един ден ми се случи да съм в почивка от Роза, а ти се опитваш да го привърнеш в кошмар. - Добре. Ще гледам да мисля по тихо.Това устройва ли те? – прекъсна ме заядливо той Сет, отмести глава от шахматната дъска и погледна към нас. - Джейк, няма смисъл да се тривожиш. Бела е с нея, а тя не би допуснала и косъм да падне от главата на Неси. - Сигурно си прав. – въздъхна Джейкъб примирено – Започва да ме обзема параноя. Обърнах се за да вляза в къщата. По добре щеше да е, да намеря Емет. Навярно неговата компания би била по приятна за момента, от тази на Джейкъб. Заварих го да отпушва сифона на чешмата в кухнята. Надникнах в мислите му. ,, Ох, това място не е достатъчно широко за ръката ми. Едуард ще си умре от смях ако взема да се заклещя тук. Ще има да ми се подиграва цял месец ,, Изсмях се на глас. - Ще си късметлия ако е само толкова. Емет се изправи и също се ухили. - Идваш тъкмо на време. Долу в онази дупка има един болт който не мога да стигна. Ела да го завиеш ти, че ако аз напъна, може да потроша нещо. Усмихнах се отново. - Ще ми е интересно да видя, как после ще застанеш пред Есме. - Точно това, ще ми помогнеш да избегна. – отговори той, и ми подаде една отверка. След около пет секунди дупене в тясното пространство, работата беше свършена. - Имаш ли нужда от още нещо? – попитах докато му връщах инстромента Емет ме изгледа продължително. - За сега не. Ти да не би да страдаш от скука? Познаваше ме достатъчно добре, за да се опитвам да шикалкавя. - Няма ги само от няколко часа, а на мен вече ми липсват. – въздъхнах – А и Джейкъб не ми помага особенно с претисненията си. Емет ме потупа успокоително по рамото. - След първите десет години, започва да не ти прави впечатление. Ти и Джейк от скоро сте семейни.След време ще свикнете. - Джейкъб не е семеен. - раздразнено изсъсках към него. - Ооо... докачливи сме? Много добре знаеш какво искам да кажа. За него Неси е партньорка, колкото и Бела за теб. Знаех че е така, но кой би ме обвинил, че не мога да възприема дъщеря си като нечия партньорка? Явно и при Емет нямаше да намеря нужното спокойствие. Извърнах се и се запътих към кабинета на Карлаил. На вратата замръзнах. Алис ме викаше... Истрелваше една след друга картини от Порт Анжелис в главата ми. Улици, магазини, щандове, дрехи. Започна да ми доскучава.Защо за бога и трябваше да ми пълни главата с такива глупости. Точно обмислях да я игнорирам, когато картините се промениха.... Замръзнах. - Карлайл, имаме проблем. – извиках по силно отколкото беше необходимо.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:28 pm
След като ги събрах и им разказах какво се е случило, испратих Сет в Ла Пуш да предупреди за предстоящите ни гости. Знаех че няма да се зарадват особенно, но нямах избор. Мислите на Алис ясно ми даваха да разбера, че иска непознатите да останат за предпочитане цели. А щом Алис иска това, аз се осланях на нейната преценка. Понякога се питах дали тя просто вижда бъдещето - или сама го създава? Какво би било единственото обяснение на това, че ме избягва от няколко дни. От опит знаех, че го прави когато не иска да и човъркам в главата. Въпреки че уважавах желанието и да има лични мисли, ужасно се дразнех когато умишлено се опитва да скрие нещо от мен. Четеримата се събрахме на верандата, да чакаме пристигането на женската част от семейството. Карлаил щеше да се присъедини към нас всеки момент. Чувствах се отвратително от разбърканите мисли на Чарли, а и не ми ставаше по леко като се сетя, че след малко трябва да се изправя очи в очи с него. Карлаил застана до мен точно когато BMW – то на Розали се показа от завоя. ,, Дръж се на ниво синко. И това ще примине. Знаеш по добре и от мен, че Чарли не може да се сърди дълго.,, Кимнах в отговор на мислите му, и се изстрелях към току що спрялата кола. Веднага щом отворих вратата, придърпах Бела в прегръдката си. - Спокойно скъпа, всичко ще е наред. – прошепнах успокоително в ухото и Изглеждаше толкова бледа и изплашена. - Надявам се. – гласът и трепереше Какво можех да и кажа за да я успокоя? Какво да направя за да се почувста по добре? Болеше ме само като я гледах в това състояние. Тя ме притисна по силно към себе си, и аз стиснах зъби от болката, която това ми причини. Трябваше да положа големи усилия за да не се издам, това само щеше да я накара да се чувства още по зле. - Белс...Неси добре ли е? – попита Джейкъб от дясната ми страна Бела се отмести от мен за да го погледне, и вълна от облекчение се разля по костите ми. Бях му длъжник, но нямах намерение да му го кажа. - Да. Тя е с Алис.Всеки момент ще са тук. – отговори му Тялото и отново се напрегна. - Едуард... Уау. Не беше напрегната, паникьосана щеше да е по точно казано. - Знам мила, успокой се. Дали имаше някакъв смисъл да успокоявам нея, след като и аз самия бях кълбо от нерви? Колата навлезе в алеята. Никой не смееше да говори. Всички бяхме в очакване на това което ще последва. Ренесме се измъкна първа от предната седалка, и се сгуши в разтворените ръце на Джейкъб Алис слезе, и отвори задната врата. Сю хвана Чарли през кръста, и двамата се насочиха към нас. Вече бях притиснен... Когато застана пред мен Чарли ме погледна в очите и попита: - Дъщеря ми е...вампир? – твърдението му прозвуча по скоро като въпрос Какво? Да не би да искаше да го излъжа? Да си призная можеше и да се изкуша при други обстоятелства. Само че, след това което ми показа Алис че е видял, просто нямаше смисъл. Реших да отговоря честно: - Да. Като всички нас. ,, Гордея се с теб синко,, - помисли си Карлайл. Одобрениетому, ме накара да се почувствам по добре. Забелязах как очите на Чарли се разшериха леко от искренноста ми. Явно не я беше очаквал. - Хей, аз съм върколак! – възрази Джейкъб Розали, която беше от дясната му страна го сръчка в ребрата. - Блонди, това беше грубо... – оплака се той - Млъкваи куче,не е сега момента. – изсъска на свой ред тя Тези двамата бяха невъзможни. Дори и при толкова сериозени обстоятелства, намираха за какво да се заяждат. Върнах погледа си на Чарли. Усещах че се готви пак да напада. - И ти твърдеше че я обичаш? Това ли е представата ти за любов? Сковах се. Уцели болното ми място.Трябваше да му призная че е смел. Позволяваше си удари под кръста, насочени към вампир. - Колкото и да ме обвиняваш , постъпих правилно. Алтернативата ми харесваше още по малко. - Алтернативата? – едната му вежда се повдигна учудено ,, Едуард, остави ме аз да обясня ,, - Карлайл постави едната си ръка на рамото ми, и продължи, вече на глас. - Чарли. Бела нямаше да приживее раждането на Ренесме. Едуард я спаси. И за него това решение не беше лесно. - Това така ли е ? – обърна се Чарли към Бела Тя кимна. Предположих, че е твърде стресирана за да говори. Той наведе глава. Явно потвръждението, че Бела е била близо до смъртта го разстрои. Опитах се да надникна в мислите му, но те се оказаха твърде объркани. Главата му не беше толкова тиха като на Бела, но когато не беше спокоен, разчитането му беше невъзможно. - Това...че зная, ще промени ли нещо? – попита Чарли Въпросът му ме изненада, но се постарах да не го показвам. - За теб ще промени ли нещо? - Та тя е моя дъщеря. Не, разбира се. –изглеждаше примирен - Няма значение какво е сега. Тя е ...Бела. Е, какво можех да кажа за това? Щастлив край от където и да го погледнеш. Реших да продължа с честността, след като дава за сега само положителни резултати. - В такъв случай, и в нашите отношения няма да има промяна. Но истината е , че твоето знание в дългосрочен план , може да ни донесе... малко неприятности. Това не беше точно лъжа. Дори клонеше повече към истина. - Малко? – Емет повдигна изумено вежди - А мислех, че аз съм този в семейството, който подценява проблемите. Прииска ми се да го ударя през устата. Що за талант претежаваше той, да се исказва точно когато не трябва? - Какво трябва да значи това? – попита притеснено Чарли - Нали ви казах че ще си мълча, няма причина да си тръгвате. Карлайл както винаги спаси положението: - Така е . Не се тревожи Чарли, всичко ще е наред. – погледна сърдито по посока на Емет и продължи - Хайде всички да влизаме в къщата. Не изчака да го последваме.Хвана нежно ръката на Есме, и двамата поведоха Чарли и Сю нататък.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:29 pm
Чух как Джейкъб се засмя . - Засега е наред. С такъв магнит за неприятности като Бела, не се знае. След това няколкомесечно затишие, ни чака истинска буря , ако питате мен. Раздразних се. Не ми ли стигаха Емет и Роза, та сега трябва да търпя и този пес? - Никой не те пита Джейкъб. Ако не искаш да си търсиш върколашки зъболекар, по добре е да млъкнеш. Надявах се да приеме предупреждението ми сериозно. През последната година се бях научил да го уважавам, но и търпението ми си имаше някакви граници. Ако продължеше да ме дразни, и Неси нямаше да е в състояние да го измъкне от това, което щях да му направя.. - Едуард... Джейкъб може да не се окаже толкова далеч от истината. – прошепна стреснато Алис. Толкова се бях отдал на раздразнението си, че чак сега забелязах колко се беше умълчала тя. Очите и бяха широко отворени... - Какво виждаш Алис? – попита притеснено Бела И аз исках да зная отговора на този въпрос, но имах по истънчен начин да го получа. - Ще си имаме ...още гости. – отговори разсеяно Алис - Зафрина, Сена и Качири са тръгнали насам. - Амазонките? - Бела се отпусна. - Та това е страхотно. Най - после нещо хубаво днес. Но аз и Алис не смятахме така. Виденията които хвърчаха през съзнанието и, бяха доста притеснителни. - Какво става Едуард? – попита Розали, която явно забеляза странната ни реакция. Какво можеше да става, освен очевидното? Една неприятност никога не идваше сама... Въздъхнах примирено и отговорих на въпроса и: - Аро, е испратил покана на Зафрина, да посети Волтера. – не можах да прикрия напълно иронията в гласа си. Предвидих правилно реакциите около себе си. Всички бяха изумени... Споменаването на Волтури можеше да означава само едно нещо, и то беше ясно на всички - Неприятности. Алис продължи моето неясно обяснение, за да разсее паниката им: - Амазонките са решили да дойдат, за да поискат съвет от нас. Не могат да решат какво да предприемат. Не искат да изпращат Зафрина сама там, но и не знаят как да пренебрегнат поканата на Аро. Надяват се ние да измислим нещо по....заобиколно, което да не включва ходене във Волтера. Емет се съвзе пръв от вцепинението, и както винаги изтърси първото нещо което му дойде на езика: - Да разбира се. Защо им е да ходят във Волтера? Обикновенно Волтера идва при нас. – после се обърна само към Алис - Хайде сега, кажи ни сестричке, какво ще измислим ние? Алис се ядоса и изсъска насреща му: - Отворена съм за предложения. Извърнах очи към Джаспър за да видя неговата реакция ... ,, Само като си помисля ,че има толкова семейства, които с векове не чуват за Волтури. А ние? Форкс започва да се превръща за тях в тористическа дестинация. Скоро ще започнем да ги считаме за част от пейзажа.,, Ако положението не беше толкова плачевно, вероятно щях да се засмея на мислите му. - Кога ги очакваме? – попита Розали - Ако продължат със същата скорост – тази вечер. – отговори Алис - Но ако намалят – призори. - Ъгх... – Джейкъб сбърчи нос - Това сигурно е деликатен начин да се каже, че може да убият няколко човека по пътя си? – извърна се с печална физиономия към Бела - Хич не ми се иска тук отново да се превръща във вампирско сборище. Тя отвърна раздразнена: - Джейк, тук си е ...вампирско сборище .Нас за невидими ли ни имаш? Какво са три вампира в допълнение към общата картинка? - Шест. – напомни Емет - Забрави ли за приятелчетата ви от града? При тези думи Джейкъб пребледня и погледна към мен. ,, Едуард, ако дори и за миг си помислил, че ще остовя Ренесме, Сю и Чарли под един покрив с шест червенооки вампира, значи не ме познаваш добре. Довечера глутницата ще се събира при Били, така че искам разрешението ти да ги заведа там с мен. Знаеш, че ще са в безопасност. Не мога да ги оставя тук, и да бъда спокоен. ,, Колкото и да не ми се искаше, можех да му вляза в положението. Не беше много отдавна времето, когато тръпнех от ужас, при мисълта какво може да се случи с Бела, когато не е близо до мен. Предадох се. Предстоеше първото приспиване на Ренесме в Ла Пуш. - Добре Джейк. Мисля че си прав. Така ще е по- безопасно за тях. - Кое? – попита объркано Бела, и се отмести така, че да ме погледне в очите - Нищо особенно скъпа.- успокоих я аз - Джейкъб предлага, преди гостите ни да дойдат, да заведе човешката част от семейството ни в Ла Пуш. Той и Неси също ще останат там... за известно време. Джаспър, Розали и Емет избухнаха в смях, като чуха как изскърцаха зъбите ми при последното изречение. Но на Емет само да се смее, не му беше достатъчно. - Джейк, сега е момента да му върнеш за това че ти отмъкна Бела. – вметна той Джейкъб повдигна незаинтерисовано рамене. Знаех какво мисли дори, и да не надничам в главата му. Откакто съществуваше Ренесме, нищо друго нямаше значение за него. Бела си оставаше най- добрата му приятелка, но нищо повече. Напълно здравословно за него. Ренесме прекъсна мислите ми като се обърна към Алис - Но лельо, аз също искам да видя амазонките. – гласът и беше умоляващ - Ще ги видиш утре Неси. – увери я тя - И без това ще си заспала, когато те дойдат. Ренесме смръщи носле. Предположих че се кани да спори с това , но Сю която извика в този момент я разсея. - Джейк, влизайте в къщата. Ако не се размърдаш, Чарли ще опустоши целия сладкиш. - А за нас какво ще остане? – изсмя се Емет - Да опитаме от Чали? Олеле..... Знаех как ще реагира Бела, дори и да не можех да прочета мислите и. Цялото и тяло в този момент крещеше: ,, ОПАСНО,, Ако погледа и можеше да убива, Емет до сега щеше да се е тръшнал. Светкавично я прихванах през кръста, с надеждата да успея да я задържа. Джаспър реагира почти веднага след мен. Хвана я от другата страна и започна да я успокоява със способностите си. Намесата му, буквално ме спаси. Колкото и да не исках да си призная, физически Бела беше по силна от мен. А факта че не можех да исползвам предимството си към нея, правеше положението още по зле. Тялото и започна да се отпуска, в следствие намесата на Джаспър... - Емет, при следващата ни тренировка, това ще ти го припомня. – заплаши тя Успокоих се, като чух отново ангелския и глас. Джаспър се справи перфектно, и аз му отправих една благодарна усмивка. - Ооо...,много държа да не го забравиш. – отвърна предизвикателно Емет Всички се засмяха на това. Бела и Емет да се бият, не беше гледка за испускане.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:29 pm
Като влязохме в просторния светъл хол, заварихме Чарли и Сю удобно наместени на единият от трите бели дивана. Карлайл който стоеше срещу тях, на едно от канапетата в същия цвят, се обърна в наша посока като ни чу да влизаме. ,, Синко греша ли, или Алис спомена преди малко, че амазонките идват насам? ,, Кимнах кратко, без да го поглеждам. Той стана и се обърна към Алис: - Ще дойдеш ли за малко с мен до библиотеката? Тя се усмихна: - Разбира се Карлайл, изцяло съм на твое разположение. Целуна Джаспър по бузата и последва Карлайл към коридора. ,,Имам ли причина да се тревожа?,, – помисли Джаспър, като ме погледна бегло Не бях сигурен. Поклатих отрицателно глава, и седнах между Бела и Неси на един от празните дивани. Джаспър се настани на отсрещния. Емет и Розали седнаха на свободните канапета до това на Карлайл, а Джейк до Чарли и Сю за да е по близо до Неси. Есме влезе откъм кухнята, носейки табла със сладкиши и ги постави на масичката пред Джейкъб, Сю и Чарли. Мълчанието се проточи безкрайно дълго.Всички си мислихме за предстоящите гости и чакахме с нетърпение Карлайл и Алис да се върнат за да подхванем обсъждането на детайлите. Аз разбира се нямах намерение да чакам. Умът ми се понесе към кабинета на Карлайл и кацна в главата на Алис. През погледа и видях загриженото лице на Карлайл. - Колко е зле положението? – попита той, и измести купчината книги от бюрото, за да може да седне на ъгълът му. Алис небрежно седна на стола срещу него, и кръстоса крака. - Без съмнение Волтури ще дойдат във Форкс. От нас зависи обаче като какви ще дойдат. Усетих че се колебае преди да продължи, но това остана незабелязано за Карлайл. - При последната ни среща, Аро си тръгна с желанието да се помири с нас. Няма значение, че това се дължеше на уплахата му. Смятам че не би тръгнал срещу нас за сега, ако не бъде предизвикан. Карлайл повдигна едната си вежда: - Хайде Алис, стига гатънки. Дай по същество. Едуард смята че си намислила нещо. Има ли общо със днещната ви среща в града? О да, определено беше намислила нещо. И самодоволните и мисли го доказваха - Всъщност, днещната ни среща ми даде надежда, че можем да избегнем опасноста. - Което ще рече? Напуши ме на смях. Какво и ставаше на Алис...И с човешко око, можеше да се види че Карлайл започва да губи търпение. - Спомняш си че преди няколко дни ви казах за поканата на Аро към Зафрина. – Карлайл кимна и тя продължи – След като я получиха те решиха да се допитат до нас. Очакваме ги най – късно сутринта. До момента в който се срещнахме с онези вампири в града, си мислех че ни чакат неприятности, защото Волтури биха приели това за неподчинение. Но после нещо се промени. Незная още какво, но скоро ще разберем. Карлайл я погледна озадачено. - Затова ли ги покани? - Аха...Поканих ги, защото нещо в тяхното присъствие ще доведе до положителни резултати. Може би някой от тях ще ни даде някаква идея как да постъпим. Има само един малък проблем. Мисля, че водачът им може да ни създаде проблеми. - Но нали току що каза, че са тук за добро? - Не. - Усетих, че Алис отново се колебае. - Казах, че някой от тях е тук за добро. Не и тримата. Карлайл въздъхна примирено. - Напълно ме обърка. Алис повдигна безпомощно рамене. - И аз не зная повече за сега. Има твърде много неща, които могат да се променят. Лицето на Карлайл изведнъж изчезна от погледа и, и се замени с това на Емет. Видях, как във видението той се прекатурва от канапето, и с главата си разцепи няколко от плочките на пода. Дори само от видението, потръпнах от силата на удара. Откъснах съзнанието си от главата на Алис и погледнах по посока на Емет. Не изглеждаше така, сякаш има опасност да падне. Странно. Алис сигурно е объркала преспективата. Обърнах внимание, че тримата с Джейкъб и Неси, деликатно се опитват да разкажат на Чарли, части от приключенията на Бела, довели до сегашното и съществуване. Споменаваха дори и Волтури. Ако слушах този разговор вчера, сигурно косата ми щеше да настръхне. Но днес, след като Чарли знаеше най-важното, никой от нас не виждаше смисъл да крие подробностите. А аз нямах нищо напротив, да оставя разясненията на тях тримата. Отново прехвърлих съзнанието си в кабинета на Карлайл. Алис тъкмо каваше: - Май е по добре да се връщаме при другите, преди Емет да е изпочупил теракота. - Какво? Карлайл изглеждаше по изненадан и от мен. Алис се засмя. - Повярвай ми, това не искаш да го испуснеш. Какви ги дрънка? С Емет ме делеше само Бела. Беше вярно, че той е доста тежък, но канапето на което стоеше, не даваше признаци на нестабилност. Да успее да го преобърне, граничеше с фантазия. Обърнах поглед към коридора в очакване на Алис и Карлайл да се появят. В същия момент обърнах внимание, на думите на Емет който казва: - Спокойно Джейк. Ако Волтури тръгнат много ужесточено, да го преследват за това че знае, винаги има и лесен варянт. Ще го направим един от нас. Лесна работа. - Спри я Едуард. – изписка Алис от вратата Но беше късно... Емет политна назад от углошителния удър, който Бела нанесе на челюста му. Канапето на което стоеше се прекатури и краката му останаха да стърчът във въздуха.Главата му истрополи на пода, и съдейки по последвалия звук, счупи някоя от мраморните плочки. Е, явно видението на Алис не беше съвсем пълно. - Оххх....Емет виж какво направи. – оплака се Алис Той изсъска раздразнено към нея. Остана убиден, затова че е по загрижена за плочката, отколкото за главата му. Бела от друга страна изглеждаше изумена от самата себе си. - Съжалявам Алис. Не обвинявай само Емет. Частично и аз имам вина за това. – защити го тя - Това че си млада, е сравнително добро извинение за темперамента ти Бела. –възрази Алис – Но Емет няма извинение, че се прави на идиот. Емет се усмихна към Бела докато се нагласяше отново в исправено положение. - Това ще го запомня сестричке. – гласът му беше копринено мек. - Ооо... много държа, да не го забравиш. – имитира по ранния му отговор тя Избухнах в смях. Имитацията беше доста сполучлива. Дори тонът на гласът му успя да наподоби. Емет се извърна към мен. - Едуард, не ти ли липсва понякога онова крехко и мило момиче, което си счупи ръката, само защото си позволи да зашлеви един върколак? Онова ангелско създание ухаещо на...човек? Усетих как Бела замръзна до мен. Е, нямах намерение да му остана длъжен. Щом се опитва да си го искара на мен сам си е виновен. - Емет, дори и да съм имал някъква носталгия по отминалите времена, тя се изпари в момента, в който видях краката ти да старчът към тавана. Той повдигна очудено едната си вежда. ,,Доста добър отговор братко. Основно очаквам такива от Бела, но явно тя ти влияе интересно,,
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:30 pm
ГЛАВА III
БЕЛА КЪЛЪН
Когато слезе от колата, Чарли изглеждаше поне с десет години по стар. Сю обгърна защитнически прегърбените му рамене и бавно пристъпиха към нас. - Дъщеря ми е...вампир? – прошепна той когато застана на около метър. Думите му прозвучаха по- скоро като въпрос, отколкото като твърдение. Дали се надяваше Едуард да отрече? За един дълъг миг двамата се гледаха в очите.Всички наоколо бяхме затаили дъх... - Да. Като всички нас. – наруши малчанието съпругът ми. Това беше единственият възможен отговор. Лъжите бяха безсмислени в случая. - Хей, аз съм върколак! – възрази Джейкъб нацупено, сякаш го пренебрегваха. Розали, която стоеше между него и Ренесме го сръчка в ребрата: - Блонди, това беше грубо... - Млъкваи куче,не е сега момента. Погеда ми се върна на Чарли. - И ти твърдеше че я обичаш? Това ли е представата ти за любов? – попита той Въпреки явното си притеснение, баща ми проявяваше забележителна смелост. Питах се, дали нещо подсъзнателно не го караше, да се чувства в безопасност с нас? Кой нормален човек би държал такъв тон на един вампир. Едуард се стегна. - Колкото и да ме обвиняваш , постъпих правилно. Алтернативата ми харесваше още по малко. - Алтернативата? – повдигна озадъчено вежди баща ми. - Чарли, - Карлайл постави ръка на рамото на Едуард, и продължи – Бела нямаше да приживее раждането на Ренесме. Едуард я спаси. И за него решението не беше лесно. Чарли се обърна към мен за потвръждение: - Това така ли е ? Аз кимнах. Не знаех какво си мисли, но желанието му да обвинява изглежда се изпаряваше. Лицето му започна да придобива по спокойно изражение. Въздъхна и наведе глава още по надолу. - Това...че зная, ще промени ли нещо? - имах усещането , че сякаш се страхува от отговора. - За теб ще промени ли нещо? – попита Едуард - Та тя е моя дъщеря. Не разбира се. –гледаше право в пъстрите ми очи – Няма значение какво е сега. Тя е ...Бела. Не можех да говоря от щастие. Баща ми знаеше че съм вампир и го приемаше. Или по точно се примиряваше. Възможно ли беше да съм по щастлива отколкото до сега? - В такъв случай, и в нашите отношения няма да има промяна. – Едуард се поколеба – Но истината е , че твоето знание в дългосрочен план , може да ни донесе... малко неприятности. - Малко? – изкиска се Емет – Мислех си че аз съм този в семейството, който подценява проблемите. - Какво трябва да значи това? – попита Чарли – Нали ви казах че ще си мълча, няма причина да си тръгвате. - Така е . – Карлаил положи длан на рамото му, и погледна строго Емет – Не се тревожи Чарли, всичко е наред. Хайде всички да влизаме в къщата. Видях как баща ми потръпна при допира на ледената ръка, но не се отдръпна. - Засега е наред – допълни Джейкъб, и се обърна към мен – С такъв магнит за неприятности като Бела, не се знае. След това няколкомесечно затишие, ни чака истинска буря , ако питате мен. Потръпнах. Как беше възможно, тези неща наистина да се случват само около мен. Едуард изсъска тихо. - Никой не те пита Джейкъб. Ако не искаш да си търсиш върколашки зъболекар, по добре е да млъкнеш. Карлайл и Есме вече водеха Чарли и Сю към къщата . - Едуард... – прошепна Алис – Джейкъб може да не се окаже толкова далеч от истината. Всички погледнахме в нейна посока. От месеци не бях виждала очите и така замъглени.Така се бяха разширили, че ако не знаех че е невъзможно, щях да помисля че ще изкочат от орбитите. - Какво виждаш Алис? – попитах Каквото и да беше, надявах се поне този път да няма нищо общо с мен. Не исках дори да си представям, че лошият ми късмет може отново да ни забърка в неприятности. Не бях ли твърде млад вампир, за толкова много стрес? - Ще си имаме ...още гости. Зафрина, Сена и Качири са тръгнали насам. Засмях се успокоена. - Амазонките? Та това е страхотно. Най - после нещо хубаво днес. Но Едуард не се усмихваше. Той и Алис само се гледаха мълчаливо без да кажат нищо повече. Нещо не беше наред. - Какво става Едуард? – Розали ме изпревари. Той откъсна поглед от виденията на Алис и се обърна. Изглеждаше разтревожен. Наистина нямаше друга дума за подобно изражение. - Аро е испратил исключително любезна покана на Зафрина, да посети Волтера. Всички ахнахме. Дори и да не бях обърнала внимание на пропития с ирония глас на Едуард, самото споменаване на Волтури си беше достатъчно да ме накара да настръхна. Особенно сега, когато Чарли научи за нас. Алис побърза да продължи, като видя стреснатите ни изражения: - Те са решили да дойдат, за да поискат съвет от нас. Не знаят какво да предприемат.Не искат да изпращат Зафрина сама там, но и не знаят как да пренебрегнат поканата на Аро. Надяват се ние да измислим нещо по – заобиколно, което да не включва ходене във Волтера. Емет отново се разсмя. - Да. Защо им е да ходят във Волтера? Обикновенно Волтера идва при нас. Хайде сега кажи ни сестричке, какво ще измислим ние? - Отворена съм за предложения. – озъби му се Алис. - Кога ги очакваме? – попита Розали - Ако продължат със същата скорост – тази вечер. Ако намалят – призори. - Ъгх... – нацупи се Джейкъб – Това сигурно е деликатен начин да кажеш, че може да убият няколко човека по пътя си? Не ми се иска тук отново да се превръща във вампирско сборище. Обърнах се раздразнена към него: - Джейк, тук си е ...вампирско сборище .Нас за невидими ли ни имаш? Какво са три вампира в допълнение към общата картина? - Шест. – поправи ме Емет – Забрави ли за приятелчетата ви от града? Джеикъб пребледня. Очите му се насочиха към Едуард. Това почти винаги ме дразнеше, но в този случаи предположих, че няма да е трудно да изкопча по късно разговора от някой от двамата. Не се наложи... - Добре Джейк. Мисля че си прав.Така ще е по – безопасно за тях. - Кое? – попитах аз и се отдръпнах за да го погледна в очите. Шанса да ме излъже така, ми се струваше по малък. Което си беше чиста заблуда разбира се ,ако наистина решеше да го направи. - Нищо особенно скъпа. Джейкъб предлага, преди гостите ни да дойдат, да заведе човешката част от семейството за по безопасно в Ла Пуш. Той и Неси също ще останат там... за известно време. Раздразнението което пролича в последното му изречение , накара Джаспър, Розали и Емет да избухнат в смях. - Джейк , -Емет явно беше твърдо решил, да продължава да дразни Едуард – Сега е момента да му върнеш за това че ти отмъкна Бела. Но Джейкъб не съжаляваше. Ако Едуард не ме беше отмъкнал, нямаше да я има Неси. А тя беше всичко за него.Дори се замислих за секунда, дали ако не ми беше дъщеря нямаше да се чувствам леко засегната от това. В този момент Ренесме се обърна към Алис. - Но лельо, аз също искам да видя амазонките. - Ще ги видиш утре Неси. И без това ще си заспала когато те дойдат. Тя се смръщи леко, на което аз се усмихнах. Не можех да и се нагледам. Растеше толкова бързо.Всеки ден я виждах как става все по – хубава.Откривах все повече прилики с Едуард. - Джейк, влизайте в къщата. – извика Сю от верандата – Ако не побързаш, Чарли ще опустоши всичкия сладкиш. - А за нас какво остава? – попита Емет – Да опитаме от Чарли? Това вече премина всички граници. Тази шега ще му излезе солена... Гнева се завъртя в мен. Не усетих кога устните ми се извиха за да оголят зъбите ми. Чух единствено свирепото ръмжене което излезе, сякаш от дълбините на тялото ми. Бях готова на момента да скоча върху него. Вече можех дори да си представя как го хапя. Но Джаспър усети настроението ми , от там Едуард прочете мислите му. Това ме обрече. Двамата ме хванаха от двете страни. Толкова здраво ме стискаха, че за част от секундата се запитах, дали вампирите могат да посиняват. Вече започвах да усещам как Джаспър изтрива гневът ми. Не виждах особен смисъл да се противя повече. Но имаше нещо което трябще да кажа на Емет докато все още можех. - Емет, -ох, гласът ми излезе толкова лишен от гняв –при следващата ни тренировка, това ще ти го припомня. Накрая думите ми завършиха като песен на ангел. Защо Джаспър беше около мен, винаги когато не ми трябва. - Ооо...,много държа да не го забравиш. – ухили се подигравателно Емет Всички освен Едуард отново се размяха. Тренировките ми с Емет и Джаспър обикновенно се превръщаха в атракция. След нас оставаха толкова изпочупени клони, и понякога цели дървета, че Джейкъб твърдеше ,че запасите на Ла Пуш откъм дърва , са достатъчни за следващите две години. Едуард не искаше да ме гледа как се бия с тях в началото, но нямаше избор. Та нали после всички си мислеха за това. Накрая и той се предаде. Силите ми бяха понамалели от първите ми месеци като новородена, но бяха равни с тези на Джаспър и Емет. Разбира се, ако не се биех едновременно с двамата. Едуард и Карлайл предполагаха, че това се дължи на многото ми тренировки, и факта че учителите ми бяха доста усърдни. Определено не ме галеха с перце. Но аз не се оплаквах. С този мой късмет, трябваше да съм възможно най подготвена за неприятности. А аз бях подготвена. Беше ми интересно, какво ли би казал очителят по физическо, ако ме видеше от някъде така...
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:31 pm
Есме влезе откъм кухнята, носейки табла със сладкиши и ги постави на масичката пред Джейкъб, Сю и Чарли. Чувствах се неудобно. Не знаех как да подхвана разговор. Погледнах към Едуард с надежда да помогне малко, но като видях отнесеното му изражение се отказах. Бях готова да се обзаложа с всеки, че в този момент подслушва Алис и Карлайл. Завиждах му. Поне не му се налагаше да говори. - Бела, – започна предпазливо Чарли – мога ли да ти задам един деликатен въпрос? Ох. Започваше се. - Разбира се татко. Ще ти отговоря възможно най-изчерпателно. Усетих че се колебае въпреки уверението ми. Как стигнах до тук ? Баща ми да се съмнява в честността ми? Не че не бях си го заслужила де. - Чувстваш ли се променена след ...преобразяването си? Имам в предвид умът ти...той променен ли е ? Зарадвах се на въпроса му. Даваше ми възможност да го успокоя. Не исках все пак да оставям впечатление в него, че нещо в отношенията ни се е променило. - Не татко. Чувствам се себе си. – поколебах се - Промяната не се отразява на същността ми. Само в някой моменти, съм малко по- раздразнителна отколкото е необходимо. Трябва да съм повече дипломат, но трудно ми се отдава. Е, поне се опитвах да бъда честна. Емет, който до този момент говореше с Джаспър се обърна към мен с подигравателна усмивка. - Какво разбираш под ,,дипломат,,? Ядосах се. Той да не си мислеше, че като съм завършила гимназия само веднъж, се числя към неграмотните? - Дипломатът Емет, е човек който умее да ти каже да вървиш по дяволите така привлекателно, че да гориш от нетърпение да тръгнеш. – усмихнах се иронично – Можеш ли да познаеш, върху кого първо бих исползвала такава способност ако я претежавах? Обичах новия си брат, но таланта му да ме дразни си казваше думата. Емет, Джейк и Джаспър избухнаха в смях. - Бела, контрола над раздразнителността, ще ти отнеме доста време. Някой и друг век може би? – успя да проговори Джейк през смях – А и при теб резултатите са доста съмнителни. - Да, - съгласи се Емет – превърна се в чудовище. Щом дори Волтури побягнаха от нея с подвита опашка... Чарли пребледня. - Той преувеличава татко. – побързах да се намеся, преди да са му докарали инфаркт. - Кои са Волтури? – попита с разтреперан глас той – И как така ти си ги уплашила? - Майка е доста талантлива, дори за вампир дядо. – включи се и Ренесме – трябваше да видиш как я гледаха тогава. Въздъхнах. Защо не можеха да разберат, че ако Аро беше решил наистина да продължи атаката, аз нямаше да съм герой сега. А най вероятно първата жертва на бойното поле. - Неси моля те ,не говори така. Тогава Волтури си тръгнаха, защото осъзнаха, че няма нарушен закон. Имай малко уважение към кралската фамилия ако обичаш. Чарли ме прекъсна изумено. - Закон? Кралска фамилия? За какво говорите по дяволите? Неси се искиска и се примести да седне до него. - Дядо, представи си че гледаш телевизия.... Протегна ръка и я упря в челото му. Чарли подскочи изумен от притока на картини в главата си. - Какво беше това? – разширените му очи гледаха право в Ренесме. - Не се дърпай ...– потупа го Джейк по рамото – Нали искаш да знаеш кои са Волтури? Неси може най- ясно да ти ги покаже. Въпреки че се поколеба за момент, той я остави да си върне ръката отново на челото му. Видях как потрепери, но този път не се отдръпна. Цветът постепенно започна да изчезва от лицето му. Джейк и Емет се спогледаха. Какво ли му показваше Неси? Обърнах се към Едуард за разяснение. Сигурно разговора в кабинета на Карлайл беше доста важен, щом още не е осъзнал, че и при нас има криза. Точно си мислех да го сръчкам, когато забелязах че Чарли бавно отваря очи. В един дълъг миг само се гледахме. Първите му думи дойдоха, едва след като успя да си поеме дъх. - Трябва да призная че тези си бяха доста страшни... - А как ти се сториха като външност? – попита Розали - Всъщност по добре запълват представата ми за ...вампир, отколкото вие. – отвърна той. Джейкъб полюбопитства: - Какво ти показа Неси? Очите на Чарли се заковаха в мен. - Показа ми, причината да пазите истината от мен, за което ви благодаря Бела. До този момент не можех напълно да ви простя, че толкова време сте ме държали настрана от това. Но сега.... - Какво? – попитах - Сега се питам, доколко съм загазил. Джейк отговори на това: - Сигурно ще те преследват. Ти всъщност, си нарушение на законите им. - В гласът му се долавяше тревога. – Каквато беше и Бела преди. - Спокойно Джейк. – намеси се Емет - Ако Волтури тръгнат много ужесточено, да го преследват за това че знае, винаги има и резервен вариянт. Ще го направим един от нас. Лесна работа. Небрежния тон на Емет се простря като черна пелерина пред погледа ми. Не виждах нищо друго, освен лицето му. А него, си го представях като мишена на която е жизнено важно да уцеля центъра. Юмрукът ми беше стрела...смъртоносна стрела...и беше предназначен за мишената... Някъде отдълече, чух как Алис изписка: - Спри я Едуард. Но беше късно... Емет политна назад от углошителния удар, който му нанесох. Челюста му изскърца протестиращо. Канапето на което стоеше се прекатури, и краката му останаха да стърчат във въздуха.Главата му изстрополи на пода, и съдейки по последвалия звук, предположих ,че има последствия и за теракота. - Оххх....Емет виж какво направи. – оплака се Алис Гласът и ме накара да се упомня. Какво говореше тя? Току що счупих плочките на пода, с главата на брат си. А тя обвиняваше жертвата за това? Трябваше да го защитя. - Съжалявам Алис. Не обвинявай само Емет. Частично и аз имам вина . Чувствах се ужасно гузна. Как можах да го направя? - Това че си млада, е сравнително добро извинение за темперамента ти Бела. –възрази Алис – Но Емет няма извинение, че се прави на идиот. Емет ми се усмихна, докато се нагласяше отново в изправено положение. - Това ще го запомня сестричке. – гласът му беше като коприна Думите му ми подействаха като студен душ. Веднага си припомних причината да го цапардосам. Още по лошото беше, че ми се прииска да го направя отново. - Ооо... много държа, да не го забравиш. – имитирах по ранния му отговор Емет присви очи, и се обърна към Едуард: - Едуард, не ти ли липсва понякога онова крехко и мило момиче, което си счупи ръката, само защото си позволи да зашлеви един върколак? Онова ангелско създание ухаещо на...човек? Замръзнах при думите му. Нима наистина се бях променила по някакъв начин? Погледнах стресната към Едуард. Дали съжаляваше? - Емет. – отвърна той - Дори и да съм имал някъква носталгия по отминалите времена, тя се изпари в момента, в който видях краката ти да стърчат към тавана. Напуши ме смях , като видях как Емет зяпна от изненада. Позваняването на телефона ни прекъсна. По навик погледнах към Алис, която точно се изтягаше на дивана. - Джейкъб за тебе е. – подвикна тя, и приглади един паднал кичур на Джаспър. Джейк наперено стана и отиде да вдигне. Розали го проследи с поглед и изръмжа недоволно: - Едва ли има друго семейство от вампири, на чиито телефон да звънят върколаци. - Определено няма. – съгласи се Карлайл с това Джейкъб и се ухили, и се облегна небрежно на шкафчето до телефона. - Да? – попита в слушалката – Кажи Били... Последва известно мълчание, след което продължи - Добре са се сетили. Неси ще дойде с нас, тази вечер ще бъде в Ла Пуш. Отново мълчание. - Как можа да ти хрумне, че ще тръгна да я отвличам? – попита възмутено - За какъв ме вземаш? Видях как едната вежда на Едуард литна нагоре при тези думи, а Емет започна да се превива от смях. - След колко време горе- долу? – продължи Джейк – Добре. Ще се видим след малко. И затвори телефона. Той се обърна към Карлайл. - Патрулът е засякал при источната граница следи от вампири... Били предполага, че са тройката от Порт Анжелис, затова не са ги преследвали. - А за кое каза, че добре са се сетили? – попита Карлайл - О това ли? – Джейк махна небрежно с ръка – Изпратили са Сет и Лия да ни вземат. - Мъдро! – намеси се Едуард - Кога тръгвате? Джейк направи жест с ръка на Сю и Чарли да стават. - Веднага, ако не искаме да се засечем с кръвопииците. Чарли не се нуждаеше от друга покана. Явно мисълта за повторна среща с тях, не го блазнеше особенно. Сбогувахме се набързо, и ги испратихме да вървят. Лия и Сет ги чакаха търпеливо пред вратата. Застанаха от двете им страни като преграда, и след секунда се бяха изгубили сред гъстите дървета. Есме въздъхна до мен: - Сега май идва трудната част нали? Обгърнах раменете и, но нищо не казах.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:31 pm
Като влязохме в къщи, всички се настанихме на обичайните си места. - Колко време Алис? – попита Карлайл Тя го погледна бегло: - Две минути. - Чувам ги. - сниши глас Едуард – Не ми харесват мислите на водача им. - Ще създава ли проблеми? – попита Емет, и демонстративно потърка юмрука на дясната си ръка с лявата. Реших да разсея наприжението. - Ти какво Емет, да не тръпнеш от желание да си искараш на някого, това което ти причиних? Той наклони глава на една страна. - Бела, знаеш ли че понякога си много нагла? - Споменавал си го няколко пъти братко, - отвърнах аз – но от твоята уста това звучи, почти като комплимент. - Млъкнете и двамата. – скара ни се Есме – сега не е момента да се заяждате. Почувствах се засрамена. Колкото и да не ми се искаше да си призная, тя беше напълно права. Нямаше смисъл от допълнително наприжение. - Карлайл, можеш да отвориш. – прошепна Алис с необичайно приглушен глас – пред вратата са. Той мълчаливо се стрелна и отвори. Русокосият вампир отвън, застина с вдигната ръка. Предположих че се готвеше да почука, и остана изненадан, че не му се е наложило. - Ъъъ…! – започна той – Ами…ние сме поканени на гости във вашия дом. Сигурно не ни беше забелязал, щом си мислеше, че не го очакват. Предположението ми се потвърди, когато очите му обходиха всекидневната, и се разшериха от изненада. - Разбира се заповядайте, предупредени сме за това. – изражението на Карлайл както винаги, изразяваше самото съвършенство на учтивостта. Водачът им пристъпи вътре, и другите двама го последваха. Заедно застанаха предпазливо до вратата, страхувайки се от неизвестните ни намерения. Алис въздъхна нетърпеливо… - Стига сте стояли като истокани, днес не сме садистично настроени. Приближете се. Погледът на русокосия премина през Емет и Едуард, и се спря на Джаспър. Те ни бяха наобиколили защитнически, а това не предразполагаше особено към по-комфортна обстановка. Карлайл, който все още беше до вратата, също спря поглед върху Джаспър. След секунда разбрах защо… Тялото ми започнада се отпуска. Из стаята се разнесе сладка успокоителна атмосфера. Джаспър явно пак беше включил артилерията. Метаморфозата която настъпи със гостите ни, беше очевидна. Водачът, вече наперено, пристъпи напред и се представи. - Аз съм Коуди, а това са Сайман и Зед. За нас е истинско удоволствие да се запознаем с вас. И трябва да признаем, че домът ви е очарователен. Прозвуча ми твърде шаблонно, но пък какво повече можеше да се очаква? - Аз съм Карлайл – представи се на своя страна Карлайл – А това са синовете ми Едуард, Емет и Джаспър. Със съпругите ни, вече сте имали удоволствието да се запознаете. Розали им посочи с ръка да седнат, и те с благодарност приеха. От опит знаех, че телата им сигурно се бяха отпуснали като пекана праса, след намесата на Джаспър. Така че сядането им е било по скоро необходимост, отколкото проява на добро възпитание. - Какво ви води насам? – попита очтиво Карлайл, като внимаваше въпросът му да не прозвучи твърде заинтерисовано. Водачът им отговори на това: - Нищо определено, само преминаваме от тук. Насочили сме се на първо време към Сиатъл, а за по-нататък не сме решили още. Най вероятно ще го направим в движение. Само на мен ли ми се струваше, че отговорът му прозвуча като заучен? Твърде бърз, твърде нервен, и твърде приличащ на лъжа. Извърнах се към Едуард. Беше обгърнал раменете ми, но погледът му не сочеше към мен. Изучаваше новодошлите. Напрегнах се, да избутам щита си нагоре. Като усетих че се е отделил достатъчно, изстрелях въпроса си към него. ,, Едуард, този вампир лъже ли?,, Усетих как подскочи изненадано до мен. Концентрацията която ми беше необходима да повдигам щита, ме принуждаваше да го правя сравнително рядко. И всяко мое ,, включване,, си беше необичайно за него. След като се съвзе от изненадата, той кимна. Карлайл продължи с въпросите си. - От къде идвате? – видя раздразнената физиономия на Сайман, и поясни – Не че искаме да ви притискаме с въпроси, но рядко в този район идват непознати. – той повдигна ръка и ни посочи – На цялото семейство им е любопитно да разберат нещо повече за вас. Сайман, който се открояваше от другите двама с мургавата си кожа, повдигна рамене и отговори небрежно: - Идваме от Румъния.- тои се поколеба преди да продължи - Дълго време се надявахме , че Владимир и Стефан ще си върнат властта от Волтури, но тъй като все не се получава, решихме да се приселим на по-подходящ климат. Всички се спогледахме при споменаването на Румънците, но никой от нас не коментира. Не искахме да прекъсваме разказа му. - Така е. – присъедини се Колди – Напоследък шпионите на Волтури са плъзнали като хлебарки по онези земи, и не е здравословно за нас, да оставаме там по дълго време. - Волтури? – не се сдържа Емет – В Румъния? Колди кимна : - Няма спасение от тази паплач. Джаспър се смръщи. - Данеби да са погнали Румънците, заради миналогодишното им присъствие тук? Бях шокирана от предположението му, и явно не бях единственната. Погледите на Емет и Розали също изразяваха изненада. - Каквото и да са намислили там, - Колди присви очи – ще ударят на камък. Там е територия на Владимир и Стефан, а те знаят как да се опазят невредими. Едуард се подсмихна, и аз го погледнах озадачено. В мислите на русокосия вампир, явно имаше нещо много интересно, щом дори успяваше да го развесели. - Не сме точно приятели, - започна Едуард, отговаряйки на мисли, който не бяхме чули – по скоро...сме им признателни за подкрепата която ни оказаха в труден момент. Нищо повече, и нищо по-малко. Колди го погледна озадачено: - Ти ли си... този който чете мисли? Едуард кимна кратко. - Значи знаеш... Той отново кимна, при което гостите си размениха смутени погледи. - Едуард би ли обяснил? – попита Розали раздразнено – Не забравяй, че не всички в тази стая имаме твоя талант. Едуард обясни, без да отклонява погледа си. - Всичко което казаха те, е... почти вярно. - започна той, но като видя повдигнатата вежда на Емет допълни – С исключение на това, че са тук без определена цел. Джаспър и Емет за секунда се стрелнаха, и застанаха от двете страни на дивана. Пътят за бягство на гостите ни, беше моментално отрязан. - Бихте ли обяснили? – попита любезно Карлайл, като игнорира заплашителните им пози. Сайман въздъхна примирено. Зед кимна с глава. А Колди отново прие ролята, на този който дава обяснения. - След като във Румъния има толкова набези на шпиони откъм Волтера, Стефан се притесни да неби Аро, да се е сдобил с още власт. Наши приятели от свитата на Волтури ни казаха, че напоследък той е обсебен от това да претежава таланта на някакво момиче. Колди поспря за малко да си поеме дъх, и Едуард заключи вместо него. - А Румънците са решили да се убедят, че нашето семейство е все още в пълен състав. Колди кимна. - И защо се наложи да ни лъжете? – попита Карлайл, вече по спокойно. Русокосия наведе глава. - Това че срещнахме съпругите ви в града, беше случайно. Заповедите ни гласяха, да нямаме личен контакт с вас. – погледът му се спря на Едуард – Сега вече разбирам защо. Едуард кръстоса крака. - Мястото, което Стефан и Владимир са избрали за прикритие, не е безопасно. Отдолу има много подземни пещери. За Диметри не би било никакъв проблем да стигне до тях, ако това е целта му. Тройката вампири упулиха изумено очи. Най-после след като Колди успя да се съвземе проговори. - Срещата с вас, се оказа грешка. Мисля, че е по добре вече да тръгваме. За предпочитане, преди да си видял цялата ни биография. Едуард се изсмя на смущението му. - Всъщност, с твоята почти привърших. Раздразненото ръмжене което се откъсна от гърлото на Колди, накара Емет и Джаспър да се приведът, в още по-защитническа стойка. Бяха готови да действат дори при най-малкото движение от страна на вампирите. Алис, която до този момент се беше свила тихо до Есме подскочи. - Не може да си тръгнете сега. - Мислите да ни задържите на сила ли? – попита Сайман – Това не е ли против правилата на доброто гостоприемство? Алис поклати отрицателно глава. - Не това имам в предвид – обърна се към мен и продължи – Бела, би ли отворила на Амазонките? Очите ми се укокориха изумено. Какви ги приказваше тя? Погледнах Едуард за разяснение. Той се усмихна, целуна ме по брадичката и прошепна. - Отвън са. Отвори им. Толкова са нетърпеливи, че не бих се учудил, ако влязат направо с вратата. Стрелнах се натам, и се приготвих да отворя. Не бях докоснала още дръжката, когато вратата се разтресе, от няколко силни последователни удъра. Едуард повдигна развеселено рамене. - Както казах...нетърпеливи. Всички, освен гостите ни, се усмихнаха.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:32 pm
С отварянето на вратата, се озовах притисната в каменната прегръдка на Зафрина.Добре че и моята беше такава, или в противен случай вече щях да съм натрошена. Погледнах над рамото и. Там облегнати от двете страни на касата на вратата, се усмихваха Качири и Сена. - Здрасти! – испъшках аз. Двете като по команда размърдаха пръстите на ръцете си, в жест на поздрав. Изуми ме синхронът с който го направиха. Зафрина най-после ме освободи и ме погледна в лицето. - Бела, и червените ти очи бяха хубави, но тези сребристите те правят да изглеждаш като ангел. Усмихнах се. Ето това беше типичната Зафрина. Когато иска нещо, започва от далече. - Зафрина, комплиментите трябва да ги отправиш към онова миньонче до Джаспър, тя е тази която може да ти помогне. Качири и Сена избухнаха в смях при вида на физиономията на сеста си, и пристъпиха вътре. - Това предполагам трябва да означава, че сте ни очаквали? – попита Качири, като не изглеждаше особенно изненадана. Кимнах в отговор и трите се отправихме към всекидневната. - Закъсняхте с три минути. – обвини ги Алис щом влязоха. Сена изглеждаше смутена: - Не знаехме че имаме уговорена среща. - Нямаме, - потвърди Алис - но за малко да истървете бъдещия съпруг на Зафрина. Реакцията която последва не беше възможно да бъде описана. Карлайл, Емет, Джаспър, Роза и Есме започнаха да си разменят шокирани погледи. Аз разбира се бях еднакво изненадана. Не можех да зная какво вижда Алис, но все пак не можех да разбера как е възможно да изстреля нещо такова, и то по такъв начин, в толкова неподходящ момент. Амазонките явно им беше необходима секунда за да осмислят казаното, защото със известно закъснение се сетиха, да приковът поглед в единственните непознати в стаята. Коуди, Саймън и Зед от друга страна, бяха замръзнали неподвижно. Всеки страничен наблюдател би помислил, че сме си сложили три гръдски статуи за разведряване на декора. Не им стигаше,че ги задържаме по дълго отколкото искат да стоят с нас, ами на всичко отгоре излизаше, че се говим да направим някой от тях жених на Зафрина. Не помагаше и обстоятелството, че и представа си нямаха за способностите на Алис. Предполагах, че им изглеждаме като група откачени, които си правят много лоша шега. Зафрина се съвзе първа: - Алис, не се обиждай, но няма начин да взема някой от тези тук за съпруг. Едуард затисна устата си с ръка, в опит да остане сериозен, но това беше достатъчно за мен да разбера, че Алис не се шегува. - Всъщност Зафрина, - започна Алис без да обръща внимание на последните и думи - те са толкова заинтерисовани ти да не ходиш във Волтера,колкото сме и ние. И не на последно място нека спомена, че и сестрите, ти са не по малко загрижени. При тези думи статуите започнаха да се раздвижват. - Да неби да мислите, че тя е вампира в който се цели Аро? – попита объркано Колди. - Млади момко, аз никога не мисля, аз знам! Тя, е един от вампирите в които се цели. – отговори тя ,, Млади момко,, ,събрано с тона на снисходителните и думи, ми прозвучаха толкова нелепо, че при други обстоятелства щях да се заливам от смях. Опитах се да си представя кой от тези тримата, заслужава да стане съпруг на Зафрина, и ударих на камък. И тримата без съмнение бяха красиви и силни, но бяха ли достойни? Не знаех вкуса на Зафрина относно мъжете, защото никога не я бях виждала с някой друг, освен със сестрите и, но се надявах Алис да не я гласи точно за Колди. Червените му очи толкова зловещо се открояваха на фона на русата коса и бялото лице, че като го погледнех ,едва се сдържах да не потръпна от ужас. Странна реакция, имайки в предвид, че бях виждала доста червенооки. На фона на това лице, дори Кай, би ми изглеждал симпатичен. Саймън по външност, беше неговата пълна противоположност. Мургавото му нежно лице, притежаваше някакъв неуловим чар, който несъзнателно те кара да си задаваш въпроса, дали не си открил какво означава думата съвършен. Червените му очи почти не се забелязваха от падналите кичури тъмно-кестинява коса.Ако не беше неговото робско поведение към мненията на Колди, бих казала, че е доста сносен кандидат. За Зед какво можех да кажа? Не беше толкова блестящ като Колди, но и неговото лице излъчваше неопределен чар. Разликата при него беше, че сякаш той е съчетан с доброта. Особенно заключение имайки в предвид, че до сега не го бях чувала да говори. - И защо си мислите, че бих се омъжил за тази дивачка? – прикъсна мислите ми Колди, и погледна критично към Зафрина. Тя се опита да се хвърли към връта му, но Качири и Сена успяха да я задържат в последния момент. Алис го погледна възмутено. - Няма да си ти Колди, всъщност си мислех за Зед. Обърнах се, да проследя реакцията на въпросния вампир, и останах изумена. Беше се вторачил в една от картините на Есме, и се държеше така, сякаш въобще не го интерисува, че в момента се обсъжда неговото бъдеще. Замислих се дали това е добра идея. Та този изглеждаше като пълен непокист. Зафрина не беше такава. Едуард вероятно забеляза загрижеността ми, защото се приведе към мен и прошепна: - Той е глух Бела. Бях шокирана. Как не се сетих по рано? Мълчанието му, липсата на реакции, когато се обсъжда нещо толкова засягащо живота му. Липсата на интерес, към другите теми, които бяхме засегнали по рано. Всичко това говореше, че не може да чува. А аз толкова бях свикнала, да възприемам вампирите като съвършенни същества, че дори не го предположих. Съвзех се, когато разговорите около мен достигнаха до съзнанието ми. Алис точно казваше. - Стефан и Владимир много биха се зарадвали, ако ни помогнете, да усуетим плановете на Аро. Дори има голяма вероятност, да станете техни приятели с приоритет. Колди повдигна едната си вежда, и погледна Алис право в очите. - Защо точно Зед? Той няма да ви е от полза. Взехме го с нас, само защото е добър боец. Но е глух, и не виждам къде се корени интересът ви към него. - Глух? – изстреля Зафрина – Алис ти да не си се побъркала? - Стига толкова! – намеси се Едуард и се обърна към Алис – Каква е тази твоя любов към драматизма? Защо просто не и кажеш, че женитбата ще е изфабрикувана, за да имаме оправдание на това, че не отива във Волтера? Когато опасността примине, ако искат да се разделят... Алис му се усмихна невинно и изчурулика: - А как щях да се насладя на израженията им, ако бях го направила още в началото? Разваляш ми удоволствието братко. Едуард я погледна с уважение. - Зловеща си. Успяваш да нагласиш нещата така, че винаги да става както ти го искаш? Оставам с впечатлението, че за теб бъдещето е като пъзел, само дето ти го създаваш. Алис се засмя: - Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата Едуард, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея. Розали измърмори: - Май току що ми стана ясно, защо си се превърнала във фикс идея на Аро. Алис кимна замислено. - Аро ме идеализира. За него съществуват само две мнения – грешното и моето. Затова иска или да съм на негова страна, или се превръщам в заплаха. - Какво ще правиш с това? – попитах аз притиснено - Не зная още Бела. Но зная какво няма да направя. Няма да му се подчиня. – тя се извърна към Колди и продължи – Което ме връща на по ранния ти въпрос Колди. Той я погледна неразбиращо и тя поясни. - Попита ме, защо точно Зед. Смятам, че той ще е най-малка загуба за вас, имайки в предвид, че трябва да изминете пътя до Румъния отново. А и Владимир и Стефан ще прежалят най-лесно него, като разберат с каква цел е останал тук. Колди кимна замислено. - Трябва да призная, че в думите ти има логика. Но дали ще се получи? Качири се засмя... - О, повярвай ми, щом Алис казва, че ще се получи, значи ще стане.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:33 pm
- Добре. – отвърна Колди - Но Зед е този който трябва сам да вземе решение по този въпрос. Той е тук по своя воля, и ако иска да остане, пак ще е негово решение. Зачудих се колко ли ще ни е трудно да му обясним какво е положението? Но щом Алис виждаше че ще се получи, имах ли причина да се съмнявам? Едуард извърна поглед към Зед, и отчетливо попита. - Ще имаш ли нещо против, да вземеш Зафрина за жена? Не завинаги ако не искате, но само докато Аро не позабрави за нея. Зафрина повдигна изненадана едната си вежда: - Нали беше глух? Как мислиш, че ще те чуе Едуард? Той не отдели поглед от озадъчения Зед, но отговори на амазонката: - Да, действително не чува, но не е нито сляп, нито ням. Не съм виновен аз, че всички си правите пребързани заключения. Не бях успяла да се укопитя от изненадата, когато откъм Зед се чу дрезгав и режещ звук. - Нямам нищо против, ако дамата се съгласи. – започна той - Целта да оставя Аро Волтури с пръст в устата, си заслужава средствата, да се отклоня за известно време от обичайния си начин на живот. Това вече накара не само мен да онемея. Амазонките, Есме, Карлайл, Роза, Емет и Джаспър, всички се чудихме как да реагираме. - Както виждате, - започна развеселен Колди – Зед сам е в състояние да взема решенията, които го касаят лично. Предполагам, не сте очаквали да е отцелял толкова години, ако не е имал ефективно средство за комуникация. Определено бях впечатлена, но се опитах да не го показвам. Интересно ми беше, как ли се е научил да говори? Колди изчака някой да коментира думите му, но като видя, че никой не казва нищо, продължи: - Ако вече сме разрешили този въпрос, и нямате други изненади за нас, ние със Саймън мислим вече да си тръгваме. Не успяхме да ловуваме днес, поради изненадващата среща със съпругите ви, трябва да наваксаме по обратния път. При това изявление Карлайл проговори: - Само ще ви помоля, да не го правите в околните райони. Както знаете, местонахождението ни тук трябва да остане в тайна, а няколко трупа няма да помогнат за това. Колди и Саймън кимнаха едновременно, и се изправиха, готови за тръгване. Сигурна бях, че вече нямат търпение да се измъкнат, от събралата се компания. Блондинът се обърна за последно към Зед. - Сигурен ли си, че искаш да останеш? Той само кимна в отговор. Подозирах, че ще се разбират страхотно със Зафрина, имайки в предвид колко беше устата тя, и колко мълчалив той. Това че не може да чува, за Зед щеше да се окаже неуспоримо предимство. - Добре тогава, - продължи Колди – имам целият път до Румъния, за да измисля, как да обясня ситуацията на Владимир и Стефан, и да се надявам да не ми откъснат главата. Зед се засмя гърленно: - Желая ти успех в това начинание, ще имаш нужда. Двамата въмпири тръгаха да излизат, и Карлайл ги последва за да ги изпрати. При отварянето на вратата, стана течение и тогава забелязах, че западния прозорец е отворен. Запътих се да го затворя, но ръката на Есме ме спря. - Недей Бела, откъм Ла Пуш се е довяло хубаво ухание, нека му позволим да испълни къщата. Изгледах я объркано. Ла Пуш и хубаво ухание, не беше много съвместимо за вампири. Какво я прехващаше Есме? Тя извърна глава към градината, и аз последвах примера и. Ноздрите ми на момента се изпълниха с отблъскващата миризма на върколак. Ако не бях толкова свикнала с тази противна воня, вероятно щях да се изкуша да запуша носа си. Това не беше Джейкъб, бях сигурна в това. Неговият мирис ми беше толкова до болка познат, че напоследък дори не ми правеше впечатление. Извърнах се към Есме. - Знаеш ли кой е? - бях с гръб към Зед, и не ме претисняваше, че може да ме чуе. Есме поклати отрицателно глава. Останалите от семейството заедно с Амазонките, бяха застанали до вратата и усилено обсъждаха предстоящата женитба. След няколко минути Джаспър, Емет, Роза ,Сена и Зафрина се пресъединиха към нас, и започнаха оживен разговор за някакво телефонно обаждане. Заслушах се по внимателно, едва след като забелязах че Алис, Едуард, Карлайл и Качири не се виждат никъде около нас. - Къде са останалите? – попитах объркано аз.
ЕДУАРД:
Видях, как Алис се опитва, да се измъкне към кабинета на Карлайл, и надзърнах в мислите и. - Сигурно се шегува! – отрони се несъзнателно от устните ми. - Какво има? – попита Карлайл, който стоеше от дясната ми страна - Алис е намислила да се обади на Аро. - бях сигурен че гласът ми звучи паникйосано – И при това, ще го кани на сватбата. Карлайл, Амазонките, Роза,Емет и Джаспър, погледнаха по посоката в която само преди секунди бе изчезнала Алис. - Не може да бъде, – каза уверено Качири – не би направила това. - Та тя го покани и на сватбата на Едуард, – възрази Розали – кое те кара да мислиш, че ще се спре този път? Емет вече изглеждаше прилично ентосиазиран. - Този разговор не искам да го изпусна, кой иска да дойде с мен? – и тои се отправи към кабинета. Карлайл го спря. - По добре остави на мен и Едуард, не искаш да я прекъснеш нали? Тя знае какво прави... - Аз също ще дойда. – намеси се Качири – този въпрос засяга и нас трите, така че имаме право да знаем. Въздъхнах тежко. Трябваше да си затварям устата. Сега в кабинета щеше да стане истинска лудница. Същите мисли сигурно минаваха и през главата на Карлайл, защото той заключи: - Само Качири, аз и Едуард. Останалите се връщате във всекидневната при Есме, Бела и Зед. Що за домакини ще бъдем, ако оставим младоженеца да скучае? Зафрина замислено промърмори: - А що за свадба ще е това, след като младоженеца и булката не се познават? – след кратка пауза допълни – Да не забравяме,че дори и да му кажа нещо, не е сигурно, че ще ме чуе... Сена се засмя при последните думи. - Това би било само в негова полза. Възмутената физиономия на Зафрина беше толкова красноречива, че дори аз се присъединих към общия смях. Карлайл придърпа мен и Качири да вървим, а останалите се върнаха във всекидневната. Когато безшумно отворихме вратата на кабинета, заварихме Алис с повдигнати на бюрото крака, да ни прави знаци да пазим тишина. Протегна ръка и натисна бутона за високоговорителя.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:33 pm
Ние се настанихме удобно на дивана срещу нея и зачакахме ... Звучния и като камбанки глас, беше единстенното което наруши тишината в стаята, когато от другата страна на линията се вдигна. - Здрасти Аро, днес ще е страхотен ден във Волтера. Така че, не ти препоръчвам разходки. От другата страна след известно мълчание, се чу озадачен баритон. - Кой е на телефона? Можех само да предполагам какъв ужас е за Аро, някой извън Волтера да знае личният му телефонен номер. Алис се изкиска ентусиазирано. - Хайде стига, как може да не ме познаеш? Разочарована съм...Между другото Джейн и Алек върнаха ли се от ,,почивките” на които ги изпрати? От другата страна се чу рязко поемане на въздух, и при издишването Аро произнесе: - Алис Кълън! – прозвуча все едно беше проклятие – Наистина трябваше да се досетя, че само ти не би се спряла от това, че номерът ми го няма в телефонния указател. С какво мога да ти услужа? Предполагам, не се обаждаш само да ми кажеш ,, Здрасти ”, и да ме информираш за метеорологичната прогноза? - Всъщност не. – призна Алис, като на лицето и беше исписано задоволство – Обаждам се за да те поканя на сватба, която ще се състои тук във Форкс. При това съм планувала, да е в много приятен ден. Явно Аро имаше нужда да смели изненадващата информация, защото отново настъпи няколкосекундно мълчание. - Да не би Едуард да сменя жените? – попита най-после той. Затиснах ръката си с уста, за да не издам присъствието си. Смехът ми заплашително искаше да си пробие път навън. Знаех за скритите желания на Аро, от откъслечните видения в главата на Алис, и от реакциите му, по време на миналогодишното им посещение тук, но не очаквах да усетя в гласът му толкова силна нотка на надежда. Определено трябваше да се замисля за това. Алис обаче не страдаше от скруполи, и звънко се разсмя. - Ще ти се нали? Аро също се разсмя, но в неговия смях липсваше веселост. - Ти най-добре знаеш. – беше отговорът му. - Да знам. – въздъхна тя – И от сега мога да ти кажа че няма да се получи. Качири не разбираше за какво става дума, и побутна рамото на Карлаил. Той от своя стана повдигна рамене, за да и стане ясно ,че и той знае колкото нея. Нямаше как да им обясня точно сега, затова отново се заслушах в разговора. - Не можеш да бъдеш сигурна Алис, вечността е много обширно понятие. – възрази Аро – Не може да обхванеш цялото бъдеще. Алис истръска, една паднала прашинка върху синия си пуловер, и отговори шеговито. - Разбира се, не мога да обхвана вечността Аро. Но кое те кара да смяташ, че ти ще си вечен? Е с това вече бях убеден, че го закопа. Всъщност в главата и, не се виждаха видения, за скорошната кончина на Аро, но трябваше да призная, че изпитах истинско удоволствие от наглата и лъжа. - Какво искаш да кажеш? – попита Аро, със съмнение в гласа – Нещо което трябва да зная? - Нищо особенно. – устните на Алис се разтеглиха в усмивка, но Аро нямаше как да види това – Просто разсъждавам на глас. - Ако нямаш конкретно видение за това, - беше раздразнения му отговор - моля те спри да разсъждаваш. - Разбира се, както желаеш. – в гласът и се усещаше загадъчна нотка - Но ти не ми каза дали ще присъстваш на сватбата? Аро въздъхна примирено. - Кой се жени? Доколкото зная във вашето семейство, всички сте по двойки. - Един наш семеен приятел, и една от Амазонките. Последва отново мълчание при споменаването на Амазонките. Тримата с Карлайл и Качири се поизправихме в нетърпеливо очакване, на реакцията която ще последва. - Коя? – попита най-после Аро, като имах чувството, че вече знае отговора. - Зафрина. Каза го толкова спокойно и рязко, че гласът и отекна в стаята като предизвикателство. Сякаш се опитваше да го провокира, да говори открито и без заобиколки. Според мен доста глупаво от нейна страна, но това все пак беше Алис... - Ти ли го уреди? – попита раздразнено Аро Тя звучно се разсмя. - Любовта не се урежда Аро, тя просто се случва. Не смяташ ли, че ме надценяваш малко? - Теб? Изобщо. – възрази той – Дори се страхувам, че на моменти те подценявам, а не трябва... – замълча за момент, и след това попита - И как стана така, че сватбата ще е във Форкс? Алис изглеждаше засегната. - Имам доста богат опит, в организирането на подобни събития, и Зафрина ми се доверява напълно. – така го каза, все едно отговора се разбира от само себе си - Пък и Карлайл и Есме ще са кум и кума, така че къде би било по- подходящо от Форкс? Като видях повдигнатите от изненада вежди на Карлайл, смехът ми отново взе да набира височина. Едва се сдържах да не прихна. Кумът току що разбра, че ще бъде кум. - Хъм, предполагам това означава че Зафрина, няма да намине към Волтера? – гласът на Аро звучеше спокойно. - Да, - отговори Алис – но ще се радва да те посрещне на сватбата си. Все пак тя ти е изключително благодарна, за честта която и оказа с поканата си, да ви посети. При тези думи, Аро избухна в смях. Гласът му със сигурност се чу, чак във всекидневната. - Алис, някой казвал ли ти е, че си добра лъжкиня? Ако не бях сигурен в противното, шях да ти повярвам. Тя кимна с глава, на което станахме свидетели само ние в стаята. - Споменавали са ми го няколко пъти, но не мога да използвам този талант много често,... с брат като Едуард наоколо. Тя ме погледна заговорнически и ми се изплези. - О, да! Разбирам какво имаш в предвид. – отговори Аро - Но нека те попитам, ...за кога си запланувала сватбата? - За след две седмици. Ще ползвам повечето украса от сватбата на Едуард, а и недостигът от сервизи е запълнен. Така че, ще можем да се подготвим сравнително бързо. Аро изслуша обясненията, и след известно мълчание попита направо. - Защо ме каните Алис? Не вярвам, че е защото булката ще се радва да ме види. Къде е уловката? Усетих как Качири и Карлайл се стегнаха при този въпрос, но тя отговори все така невъзмутимо. - На сватбата ще поканим много наши приятели, повечето от които бяха тук и миналата година Аро. Реших че е във ваш, и наш интерес да видят, че отношенията между нас са сравнително мирни. Така нещата биха могли да тръгнат по старому. А мислех, че това е и твоята цел? - Така е, - отвърна Аро, с нотка на уважение в гласа – но не очаквах да ми помогнеш за това. - Приеми го, като знак на добра воля от наша страна. – Алис наблегна на следващите си думи - И като уверение, че нямаме амбициите, да постигаме нищо повече от собственото си спокойствие. Аро замълча за момент, и на всички ни стана ясно, че е схванал намека на Алис. Който впрочем не беше много замаскиран. - Така да бъде. – отсече Аро накрая – Ще приема поканата ви! Но нали знаеш, че не мога да си позволя да дойда сам? Имаш ли го в предвид? - Разбира се. - усмихна се тя - Когото и да решиш да доведеш, ако е с добри намерения, ще бъде добре дошъл сред нас. – тя затвори за момеент очи, и след като ги отвори продължи - Но моля те Аро, предупреди Джейн, да се въздържа от садистичните си наклонности, ако решиш тя да е една от придружаващите. Аро отново се разсмя. - А виждаш ли какъв подарък ще донеса на булката? - Имам бегла представа. – отговори Алис, като се присъедини към смехът му. - Добре. Ще се видим след две седмици. – заключи той – Чувствай се свободна да исползваш този номер и друг път. Разговорът с теб се оказа доста интересен. - Ще го имам в предвид. Дочуване Аро – отговори Алис и изключи апарата.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:34 pm
Никой от нас не знаеше, какво да каже в първия момент. Трябваше да призная, че разговора протече по добре отколкото бях очаквал. Но това не означаваше, че опасността е зад гърба ни. По скоро беше пред нас. - Е? – попита Алис – Няма ли да похвалите способностите ми на дипломат? Карлайл се изкашля престорено, за да покаже, че има какво да казва. - С удоволствие бих го направил, но първо искам отговор на един незначителен според теб въпрос. Усмивката на Алис отново цъфна на лицето и. - Цялата съм в слух. - Да не си решила, Бела да усуква щита през цялото време? Осъзнаваш ли, че на Аро му трябва само едно здрависване с някой от нас, и цялата шарада с изфабрикуваната сватба ще бъде разкрита? Точно се канех да добавя, че за мен е по желателно, Бела да е възможно най- далеч от Аро по време на престоя му, и Алис пресече думите ми с отговора си. - Всъщност Карлайл, докато дойде време за сватбата, тя нямя да е инсценирана вече. Ще си бъде напълно нормална. Видението в главата на Алис, ясно показваше искрящите от любов очи на Зафрина и Зед в момента на церемонията. Картината ми се видя толкова нереална, че се загледах по- добре, за да се убедя , че не халюцинирам. Качири която до този момент само слушаше, сега избухна в почти истеричен смях. Буквално се държеше за корема... - Алис, предполагам не смяташ, че ще повярвам, че Зафрина ще се съгласи доброволно с този брак? Та аз живея с нея за бога. Няма начин тя да се влюби в този Зед. При това никакъв. - Не бих се обзалагал за това Качири. – промърморих аз, като все още гледах картините в главата на Алис. Тя се засмя още по- силно. - Напротив Едуард, този път Алис греши, и аз съм готова, да се обзаложа с теб тук пред Карлайл, че това няма да стане. Е това си беше придизвикателство на което не можех да устоя. А и щом Алис вижда, че те ще се обвържат като влюбена двойка, си беше и чиста победа. - Какво си готова да заложиш? – попитах инпулсивно Любопитен бях, до къде е готова да стигне в сигурността си. - Каквото поискаш! – повдигнах едната си вежда, и тя допълни – Което е в рамките на възможностите ми. Точно си мислех да я накарам да заложи медальонът на врата си, когато мислите на Карлайл проникнаха в главата ми: ,, Кажи и, че ако загуби, всеки път когато гостува във Форкс, ще ловува само животни. Със това няма начин да се справи.” Засмях се дори само при представата за това. - Добре Качири, - започнах аз – понеже си напълно убедена във правотата си, искането ми, не би трябвало да те притисни. А то е, че всеки път когато идваш във Форкс, по време на престоя ти тук, ще се храниш като нас. Само със животни. Тя збърчи нос, и ние тримата избухнахме в смях. Карлайл се включи в убеждаването. - Качири, нали познаваш Зафрина? Ако си толкова права, колкото си мислиш, няма да ти се наложи да го правиш. Тя започна да се разколебава, но инатът и надделя и кимна. - Съгласна съм с условието. Но щом вашето е толкова гадно, тогава ако ти загубиш Едуард, ще искам да ми измъкнеш три косъма от главата на Аро. – тя се усмихна, сигурна че ще откажа - Ако си навит, смятай облога за сключен. Алис която знаеше предварително какво ще изстреля Качири като условие, се прививаше от смях още от началото на изречението. Но аз не се притесних... - Качири, ако Алис се окаже, че греши, собственоръчно ще обръсна цялата глава на Аро. Карлайл също се включи към смеха на Алис, а тя вече не можеше въздух да си поеме. Не че и трябваше де. И четеримата се извърнахме към вратата, когато Розали предпазливо подаде глава от там. Изглеждаше притиснена. - Карлаил, съжалявам, че ви прекъсвам, но ако не дойдете веднага във всекидневната, бъдещите младоженци ще се разведът преждевременно, и то по италянския начин. О да. Италянския начин означаваше, че единият ще убие другият, и съдейки по видението, което точно изникна в главата на Алис, Розали съвсем не преувеличавше. Всички се изстеляхме веднага към бойното поле. При гледката която се разкри във всекидневната пред нас, останах за момент безмълвен. - Този глухар какво си въобразява? – крещеше Зафрина - Че ще променя стила си на обличане, само защото негова милост се е съгласил да ме вземе за жена ли? Няма да стане. По добре да му е ясно още от сега, аз не спадам в категорията на послушните женички... Бела и Сена стояха от двете и страни и се опитваха да я успокоят. - Зафрина, той нямаше това в предвид. – увещаваше я Бела - Каза само, – допълни Сена – че нещо по класическо, ще е по подходящо за сватба. Трябва да признаеш, че не можеш да се омъжиш, във всекидневните си дрехи. - Това с какво ще се омъжа, е лично моя работа. – изсъска Зафрина – Ако искам и гола ще се появя. - Няма да има особено голяма разлика. – вметна Зед, който явно успя да разчете последните и думи. Бела и Сена веднага препечиха пътя на Зафрина, като видяха как устните и се извиха и оголиха зъбите. Почти завиждах на Зед, че не може да чуе крясъците и. - Къде за бога е Джаспър? – обърна се Карлайл към Алис, с нотка на спешност в гласа Алис затвори за момент очи, но аз успях да проследя мислите му преди нея, и отговорих. - В градината. Говори с Джейк. Есме която не беше свикнала със скандали под този покрив, се стрелна към вратата. - Аз ще го доведа. – извика тя преди да изчезне. Още не можех да се ориентирам в обстановката, когато Качири небрежно се облегна от лявата ми страна, и развеселено промърмори до ухото ми. - Как мислиш Едуард? Скалпа на Аро къде ще стои по добре - над камината, или в спалнята ми? Изстръпнах целия. Ако Алис грешеше, бях сериозно загазил.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:35 pm
ЕСМЕ
Излязох на верандата и отправих острия си поглед към тъмните дървета. Емет се беше облегнал небрежно на една висока ела, а Джаспър разпалено говореше с Джейк и застаналия до него Иван. По миризмата която се носеше преди малко от прозореца в къщата, бях останала с впечатлението, че Иван е сам, но явно и Джейк се беше пресъединил към него. - Не вярвам да ви създадат някакви проблеми, но Алис мисли, че все пак трябва да внимавате. – каза Джаспър - Особенно за този с русата коса. – допълни Емет – Имам чувство, че не само лицето му е злобно. Каза, че се връща в Румъния, но аз лично не му вярвам. Изглеждаше твърде паникьосан от това, че Едуард му е прочел мислите. Трябваше да видите как се разбърза, като разбра за способността му. - Едуард каза ли какво е разбрал? – попита заинтегуван Иван - Не още. – отвърна Джаспър – Алис говори с Аро по телефона и той може да се каже, че подслушва разговора. Досега нямаше възможност да си говорим много. Веднага се стрелнах в тяхна посока и се заковах на метър от Емет. Протегнах ръка и я поставих на рамото на другия си син. - Джаспър, в къщата имат нужда от теб. Гласът ми не издаваше по никакъв начин претиснението ми, но явно Емет успя да го долови. - Какво се е случило Есме? – попита той, като смени веднага небрежната си стойка с по предпазлива. - Карлайл, Бела и Сена се опитват да разтърват Зед и Зафрина. – не знаех как точно да обясня положението по-конкретно, но продължих – Испратиха ме да викна Джаспър да ги успокои, преди да са започнали да хвърчат крайници из белия ми килим. Те после ще си съберат частите, но ще ми създадът доста работа. Бях по-претиснена за ситуацията отколкото давах да се разбере, но не исках да драматизирам твърде много. Особенно като знаех способността на Емет, да омаловажава проблемите и тази на Джаспър, да се претиснява за безопасността на Алис. Моето преувеличение в този момент, не би било от полза за ситуацията. Джаспър се извърна рязко към мен: - Алис къде е? - При тях разбира се... Точно тръгнах да му казвам, че нещата не са чак толкова опасни, когато той се стрелна по посока на къщата. - Представи си сегашното му състояние, как ще се отрази на бъдещите младоженци. – изсмя се Емет и се загледа по посока на светещите прозорци. – Дали да не го последвам? Не ми се иска да изпусна кървавите сцени. Изказванията му не бяха нещо което да не съм очаквала, но като негова майка за каквато се имах, се почувствах длъжна да му направя забележка. - Не бива да говариш така Емет, и двамата знаем, че няма да се чувстваш добре, ако някой от тях пострада. Къде е смисъла в това, да криеш привързаността си? Той се обърна развеселен към мен и повдигна едната си вежда: - Ако точно в този конфликт, някоя от частите на Бела се отдели от тялото и, ще го приема за възмездие... Плеснах го по рамото, но знаех че няма да има ефект. Едва успях, да не си засмея на шегата му. Джейкъб, който до този момент се опитваше да навърже ситуацията, от откъслечните части на нашия разговор, накрая не издържа: - Някой ще ми обясни ли какво става? – изглеждаше раздразнен – Вашата миниатюрна гадателка, говори с онази пиявица от Волтера, и при това го кани на сватба, за която на всичко отгоре никой не знаеше сутринта. И какво се очаква от глутницата? – гласът му вече ескалираше – Безропотно да посрещнем кръвопиеца, който миналата година се опитваше да убие Неси ли? Та вие сте глупаво гостоприемни. Притесних се от тона му, но Емет веднага взе нещата в свои ръце. - Стига Джейк, - заповяда той с вече сериозен тон – наистина ли вярваш, че ако знаехме за това нямаше да ти кажем? Та ние също го разбрахме едва преди малко. – той го погледна в очите – Дори младоженците разбраха едва сега. Джейкъб започна видимо да се разколебава: - Защо Алис, не е казала нищо по – рано? Замислих се за секунда върху това, и отговорих вместо Емет. - Може да се е страхувала, да не би знанието ни, да промени хода на това което трябва да се случи. Обикновенно прави така, само при определени обстоятелства. – той не изглеждаше убеден, затова реших да му дам пример. – Нали помниш как постъпи миналата година, когато чакахме Волтури? Съжалих за примера, още в момента в който го проиднесох... - О, разбира се, - Джейкъб се ухили – офейка, и ви остави да се пържите тук сами. - Да, така е. – засегнах се, но продължих – Но тя го направи за наше добро. Иначе нямаше да победим в тази битка. Иван явно се раздразни от подценяването ми на ролята на глутницата, защото се изпъчи и наперено изръмжа: - Ако бяха продължили, глутницата щеше да ги помете. Ние нямаше да оставим Волтури да си тръгнат току-така. - И ти ли мислиш така Джейк? – предизвикателно попита Емет – Иван не беше там за да прецени, но ми е интересно да чуя твоето мнение. - Аз също смятам, че щяхме да победим. – той се поколеба преди да продължи – Но щяхме да го направим с цената на много жертви. Емет се усмихна победоносно: - Е, значи стигна до извода, че Алис не прави нищо без причина. – направи пауза за по голяма ефектност на думите си - А сега вместо да се съмняваш в нейните мотиви, може да си размърдате рунтавите задници с Иван, и да влезете да се запознаете с младоженците. Ако Джаспър се е появил навреме, може и да имаме късмет да са цели. Джейкъб кимна и двамата с Иван последваха Емет по пътеката. Затворих за момент очи и горещо се помолих всичко да е наред. Дългият ми житейски опит показваше, че предстоят трудности, а тайните на Алис затвърждаваха предположенията ми. Единственното на което се надявах беше, че семейството ни е достатъчно силно, за пореден път да се справи с тях.
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:36 pm
ЗЕД :
Когато вратата се отвори, и на прага застана този съвършен елегантен мъж, си помислих че това не е реално. Всичко тук говореше за спокойствие и лукс, и въпреки това вампирът насреща изглеждаше учтив и дружалюбен. Не знаех какво казва Колди защото бях зад гърба му, но ясно прочетох думите, които излязоха от устните на мъжа... - Разбира се заповядайте, предупредени сме за това. Колди предпазливо пристъпи вътре. Ние със Саймън го последвахме. Не разбирах защо е толкова стъписан, досега това семейство не бяха дали признаци да са връждебно настроени към нас. Изключвах разбира се онази млада фурия, която толкова упорито защитаваше плячката си в града, че чак беше готова да се нахвърли върху нас, за да я запази. Явно гладът и беше доста нетърпящ отлагане, за да се държи по този начин. Гърбът на Колди се прeмести малко надясно... И тогава ги видях! Женските сега не бяха сами. Погледът ми се спря първоначално в огромният мусколест вампир с тъмна къдрава коса, който незнайно защо ми напомняше на мечка. Той защитнически се беше изправил пред блондинката, и даваше да се разбере, че всяка погрешна стъпка от наша страна, ще ни коства скъпо. До него се извисяваше високо, не толкова едро момче с разрошена бронзова коса, което беше застанало пред дивачката, която ни се нахвърли в града. Чудех се, кой кого защитава в тази двойка. Съдейки по наблюденията които вече имах над момичето, не беше за подценяване. Бях сигурен че дори и семейството и, да не се бяха появили днес, тя имаше твърдото намерение да се бие с нас. Малко по в ляво от тях, очите ми се спряха на най- заплашителния член на това семейство. Беше висок, не толкова едър като първия с медноруса коса. Колко ваприри се бяха опитали да убият този тук? Стотици? Хиляди? Явно същият брой, който е умрял поради опитите си, защото той продължава да стои тук горд и невредим. Само белезите от ухапвания говореха за бурната му история. Златистият му поглед бе насочен към слънчевият мъж до вратата, който предположих че е прослувутият Карлайл Кълън. Въпреки че численно ни превъзхождаха, и изглеждаха претиснително опасни, аз като че ли се чувствах спокойно в тяхно присъствие. Усещах тялото си толкова отпуснато и лишено от наприжение, че дори граничеше с умора. Но това нямаше как да е умора, при условие че ние не се изморявахме. Видях раменете на Колди да се движат, знак че говори. Отместих поглед към Карлайл Кълън, който беше застанал срещу него, за да мога да прочета отговорът му. - Аз съм Карлайл, а това са синовете ми Едуард, Емет и Джаспър. Със съпругите ни, вече сте имали удоволствието да се запознаете. Помислих че сигурно се шегува. Особенно с дивачката беше голямо удоволствие няма що... Изпитах благодарност към блондинката която с жест ни покани да седнем. Не знаех на какво се дължи, но чувствах краката си така все едно са човешки- твърде нестабилни и отпуснати. Отново видях че устните на Карлайл се движат и се загледах. - Какво ви води насам? Опа...много рано трябваше да почнем с лъжите. Владимир и Стефан ни заповядаха да не се доближаваме до Кълън, но след като това вече беше факт, на Колди неизбежно му се налагаше да исфабрикува някаква история. - От къде идвате? – беше следващия въпрос – Не че искаме да ви притискаме с въпроси, но рядко в този район идват непознати. – той повдигна ръка по посока на своите – На цялото семейство им е любопитно да разберат нещо повече за вас. Каквото и да беше отговорил Колди, то накара клана Кълън да си разменят няколко шокирани погледа. Но тъй като никой не проговори, не можех да разбера подробностите. Започнах да ги наблюдавам по внимателно за реакции, но те само слушаха и засега трябваше да се примиря, че ще стоя в невидение. Все пак не беше нещо необичайно за мен. Изведнъж устните на мечока се раздвижиха: - Волтури? В Румъния? Извърнах се светкавично към Саймън, който беше седнал до мен, за да видя какво ще отговори. Но за нещастие не виждах устните му, от падналите над лицето му кичури коса. Двата белега на страховития Джаспър се вдигнаха нагоре когато попита - Да не би да са погнали Румънците, заради миналогодишното им присъствие тук? Владимир и Стефан са биле тук? Не знаех това, но поне отговаряше на въпроса ми, защо бяха толкова заинтересовани от сведения за този клан. Съдейки по думите, Кълън също не са на страната на Волтури. Бях озадъчен... Защо тогава Владимир и Стефан ни забраниха да имаме контакт с тях? Погледът ми се спря на партньора на дивачката, който тъкмо казваше: - Не сме точно приятели, по скоро...сме им признателни за подкрепата която ни оказаха в труден момент. Нищо повече, и нищо по-малко. Ооо...ето каква била работата. Не са приятели, а просто са биле сплотени от един и същи враг. На Стефан и Владимир можеше да се разчита в избора на съюзници. Обърнах внимание че момчето с бронзовата коса, на два пъти кимна по посока на Колди и любопитството ми започна да си казва думата. Искаше ми се да зная за какво става въпрос. Омръзна ми само да стоя безучастно и да следя откъслечни фрази, с надеждата да навържа някакъв смисъл. - Едуард би ли обяснил? – попита блондинката като изглеждаше раздразнена – Не забравяй, че не всички в тази стая имаме твоя талант. Идваше ми да я поздравя за въпроса и, но ако беше уточнила второто си изречение благодарността ми щеше да е още по-голяма. Тогава момчето с бронзовата коса, което тя нарече Едуард започна да говори: - Всичко което казаха те, е... почти вярно. – мечокът повдигна едната си вежда, и Едуард допълни – С исключение на това, че са тук без определена цел. Предположих, че това означават неприятности за нас, но не можахме да реагираме навреме. Докато разберем какво става, и мечокът заедно с Джаспър отрязаха пътят ни за бягство. Сега можехме да разчитаме само на добрата им воля. Явно този Едуард умее да различава когато някой лъже. Бях чувал за подобни таланти, но за пръв път виждах някой който да го претежава. Чак сега ми стана ясно защо Владимир и Стефан ни казаха, да не се приближаваме твърде много. - Бихте ли обяснили? – попита Карлайл , като погледът му се местеше на всеки един от нас. Раменете на Сайман се отпуснаха примирено. Аз кимнах с глава като видях, че нямаме избор. А Колди оставихме да дава обяснения, като искренно се надявах да се справи по добре с това, от опитите да излъже. Всички членове на семейство Кълън следяха с интерес думите му, а аз за пореден път се ядосах на лошия си късмет, че не мога да ги чувам. Едуард отново размърда устни. - А Румънците са решили да се убедят, че нашето семейство е все още в пълен състав. Колди кимна. Е, трябваше да му призная, че си е взел поука и е решил този път да бъде честен. Нещо невероятно за него, но явно инстинктът му за самосъхранение е проработил този път. Способноста му да си навлича врагове, беше достатъчно голяма, за да принуди Владимир да ме прати тук като негова бавачка, но въпреки физическата си сила се съмнявах, че има някой който може да го опази далеч от неприятности. Колди явно беше приключил с разказа си защото Карлайл Кълън попита: - И защо се наложи да ни лъжите? Ето на този въпрос и аз исках да разбера отговора, но не можех да видя нищо от главата на Саймън. Едуард кръстоса крака. - Мястото, което Стефан и Владимир са избрали за прикритие, не е безопасно. Отдолу има много подземни пещери. За Диметри не би било никакъв проблем да стигне до тях, ако това е целта му. Замръзнах на мястото си. Какво правеше този идиот Колди? Едно е да говори честно за целта на посещението ни тук, но съвсем друго да разкрива местонахождението на господарите ни. И то пред въмпири, с които изрично ни беше забрранено да се срещаме. Видях как Едуард се усмихна. - Всъщност, с твоята почти превърших. Нещо в позата на Колди се промени, и това накара мечока и Джаспър отново да застанат нащрек. При други обстоятелства, щях отдана да съм се почувствал застрашен и да предизвикам битка, но странно защо, в този момент тялото ми беше толкова спокойно, че не бях способен дори да се раздразня. Миньончето с щръкналата черна коса, която до този момент си стоеше кротко, изведнъж подскочи. - Не може да си тръгнете сега. – каза тя Ха. Сякаш ни даваха някакъв избор. Тя поклати отрицателно глава, на нещо което каза Саймън - Не това имам в предвид – обърна се към партньорката на Едуард и продължи – Бела, би ли отворила на Амазонките? Бела? Значи така се казваше дивачката. Едуард се наведе, и я целуна по брадичката. Изглеждаха толкова влюбени, че за част от секундата изпитах завист. Тръснах глава за да се върна към настоящата ситуация. Преди да успея да осмисля напълно казаното от дребната рошава вампирка, въпросната Бела се стрелна към вратата. За момент се поколеба, извърна последен нерешителен поглед към партньора си и отвори. Чудех се, кои ли са тези амазонки които очакват?
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън Tue Dec 25, 2012 2:37 pm
Не се чудих дълго...гледката която последва, нямаше аналог в моята история. Високата коткоподобна жена с дълга черна коса, която се хвърли върху Бела Кълън, за секунда ме накара да преусмисля представата си за дивачка. Не носеше нищо, освен животинска кожа. Нагоре- късо елече, а надолу плътно прилепнали кожени панталони, които се връзваха отстрани с връзки, и подчертаваха божествено оформените и дълги крака. Преглътнах болезнено. Никога не бях срещал по диво същество. При това ексцентричното и облекло беше само нюанс към цялостния и образ. Очите ми се заковаха изумено в дебелите и плътни устни които в този момент се размърдаха. - Бела, и червените ти очи бяха хубави, но тези сребристите те правят да изглеждаш като ангел. Бела се усмихна развеселена. - Зафрина, комплиментите трябва да ги отправиш към онова миньонче до Джаспър, тя е тази която може да ти помогне. Значи тези двете са приятелки? Защо ли не съм очуден? Откъм вратата се показаха още две фигури, външният вид на които направо ме довърши... Та те бяха като клонинги на първата – високи, диви и опасни. Имах усещането, че с тях е влязъл и аромат на тропически дървета. За Бога, това семеиство Кълън от коя джунгла ги беше изкопало тези? - Това предполагам трябва да означава, че сте ни очаквали? – попита едната, но не изглеждаше особенно изненадана. Като приближиха към нас, малката чернокоска размърда устни. - Закъсняхте с три минути. Другата от дивачките отговори смутено: - Не знаехме че имаме уговорена среща. - Нямаме, - потвърди малката - но за малко да истървете бъдещия съпруг на Зафрина. ,, Бъдещия съпруг на Зафрина?,, Какво ставаше тук? Малко ме поуспокои това, че изглежда аз не бях единствения объркан. Всички около мен си разменяха шокирани погледи. Притиснението дойде, едва когато тези погледи се отправиха към нас. Върнах малко лентата на спомените, и в главата ми се появи фразата ,, бъдещия съпруг ,, Очевидно визираше нас. Бяхме загазили! Зафрина се съвзе от изненадата... - Алис, не се обиждай, но няма начин да взема някой от тези тук за съпруг. Развеселих се. Интересно кой би бил този глупак, който ще си въобрази, че може да опитоми тази природна стихия? Обърнах се към миньончето което се казва Алис, с надеждата да разбера какво следва, и с периферното си зрение забелязах как Едуард Кълън затисна устата си с ръка, в стремежа да не се засмее. Странно, какво ли му беше смешно? - Всъщност Зафрина, - започна Алис - те са толкова заинтерисовани ти да не ходиш във Волтера, колкото сме и ние. И не на последно място нека спомена, че и сестрите, ти са не по малко загрижени. Тя във Волтера? Разбира се не беше добре да ходи там..., но защо Алис каза ,че ние не сме заинтерисовани? Тогава ми просветна...Как не се сетих по-рано? Тази Зафрина, сигурно беше от вампирите със способности, които бяха в списъка на Аро Волтури. - Млади момко, аз никога не мисля, аз знам!- пак раздвижи устни Алис - Тя, е един от вампирите в които се цели. Това потвърди предположението ми. Не исках да си представям тази дива, горда жена затворена във Волтера. Не я познавах добре, но от нея лъхаше такава свобода, че едно пленничество там би я убило психически. Бях сигурен в това. Изведнъж, Зафрина се спусна към Колди. Сестрите и се оказаха достатъчно бързи за да я спрат, при което аз въздъхнах облекчено. Този идиот сигурно пак си е търсил белята. Чудех се, ако се бяха сбили, кого щях да предпочета да защитя? Никак не исках да заставам против Зафрина. Тя ми се струваше симпатична. Алис отново се намеси. - Няма да си ти Колди, всъщност си мислех за Зед. Стаписах се и насочих поглед към стената. Не смеех да се надявам. Страхувах се, че някой ще види вълнението ми. Дали думите на Алис означаваха, това което си мислех че означават? Дали искаха аз, да стана съпруг на тази невероятна жена? – изтръпнах само при представата за това. И не на последно място, дали тя щеше да ме приеме? Отново погледнах Алис, която точно казваше на Колди: - Стефан и Владимир много биха се зарадвали, ако ни помогнете, да усуетим плановете на Аро. Дори има голяма вероятност, да станете техни приятели с приоритет. Уау... тази малката определено си я бива. Целеше се точно в десятката. Изведнъж чертите на Зафрина се разкривиха, и тя ядосано се обърна към нея. - Глух? Алис ти да не си се побъркала? Нещо в този момент ме стегна, на мястото където трябваше да бъде сърцето ми. Тя не ме искаше. И причината е, че не чувам. Нямах време да оставя разочарованието да ме завладее, защото Едуард Кълън проговори в същия момент на сестра си. - Стига толкова! Каква е тази твоя любов към драматизма? Защо просто не и кажеш, че женитбата ще е изфабрикувана, за да имаме оправдание на това, че не отива във Волтера? Когато опасността примине, ако искат да се разделят... Хм, трябваше да призная, че плана не беше лош. Фективна или не, женитбата щеше да е от полза за Зафрина, а честно казано и за мен. Алис му се усмихна невинно: - А как щях да се насладя на израженията им, ако бях го направила още в началото? Разваляш ми удоволствието братко. Тя е криела плана си от нас, само за да види как ще реагираме? Колко зловещо... Едуард сякаш прочете мислите ми. - Зловеща си. Успяваш да нагласиш нещата така, че винаги да става както ти го искаш? Оставам с впечатлението, че за теб бъдещето е като пъзел, само дето ти го създаваш. Е, аз нямаше да използвам точно тези думи, но смисълът беше горе долу същият. Алис се засмя: - Разковничето на стратегията не се крие в това да избереш пътя към победата Едуард, а в това да направиш избора си така, че всички пътища да водят към нея. На мен ли така ми се струваше, или думите и съдържаха повече подтекст, отколкото изглеждаше на пръв поглед? Блондинката, която се беше облегнала на канапето, измърмори: - Май току що ми стана ясно, защо си се превърнала във фикс идея на Аро. Алис кимна замислено. - Аро ме идеализира. За него съществуват само две мнения – грешното и моето. Затова иска или да съм на негова страна, или се превръщам в заплаха. И Алис ли беше в списъка на Аро Волтури? Явно тук се провеждаше нещо като сбирка на таланти. - Какво ще правиш с това? – попита я Бела - Не зная още. Но зная какво няма да направя. Няма да му се подчиня. – Алис погледна към Колди и продължи – Което ме връща на по ранния ти въпрос Колди. Сигурно и Колди като мен не разбра за какво говори, защото тя поясни: - Попита ме, защо точно Зед. Смятам, че той ще е най-малка загуба за вас, имайки в предвид, че трябва да изминете пътя до Румъния отново. А и Владимир и Стефан ще прежалят най-лесно него, като разберат с каква цел е останал тук. Ха! Интересни доводи. Дали наистина изглеждах толкова невзрачен? Точно в този момент се сетих, че не бях проговарял в тяхно присъствие. Та те си мислеха, че не мога да говоря?
Sponsored content
Subject: Re: [BG] Twilight fanfic - Семейство Кълън