Дата на раждане: 17 ноември 1530 г.
Начин на хранене - Човешка кръв
Години: - 480
Характер: -Тя е дръзка и много силна по характер.Знае какво иска и как да го получи.Обожава да държи нещата в свои ръце и да контролира положението.
История: -Млада и красива,тя е много желана жена,но се бори срещу мъжкият свят.Иска нови предизвикателства. Тя е родена през 1530г. . Дни по-късно майка и – Далия била разкъсана от кръвожаден звяр. Тогава това се случвало често. Съпругът и, обаче, вярвал че не животно е причинило това на жена му. Той посветил живота си да разкрие какво е убило любимата му. Изабел още от малка взела ролята на домакиня в къщата, под натиска на баща си. Той често пътувал и тя оставала сама. Баща и ходел при свещенници, шамани, врачки, вещици и всякакви други реални и нереални личности в търсене на убиеца на жена му. Въпреки че всеки си имал собствена дума за тях – „студените”, „кръвопийците” и др. Всички били единодушни, че вампир е убил жена му. Изабел не вярвала на тези приказки, но можела ли да спре баща си? Той се впуснал в битка с вампирите. Щом била на 16г. Хиляди вампири и невинни хора били изгорени на клада и виновник за това бил баща и. След три години Изабела била отвлечена от вампирите, които искали да си отмъстят. Тя била превърната и и бил даден пръстен с който да се появи пред баща си. Щом баща и разбрал каква е тя я изгонил от дома си с думите „Чудовище! Ти уби майка си!”. Изабел се опитала да го убеди, че тя не е виновна за случилото се, че няма да пие човешка кръв, но баща и не бил на себе си. Дълги години тя се скитала без цел и посока, търсейки плячка. Било и много трудно да живее сред хората, затова предпочитала да се осамотява в гората. Гората винаги е била истинския и дом. Тя рядко слизала в града, само и единствено, за да си похапне. Една вечер обаче била видяна. Докато хората били по петите и тя се скрила в гората в една тясна малка пещера. Стояла там съвсем неподвижно и тихо. Хората нямали да я забележат. Тогава пред пещерата минал един вълк. Той я зърнал. Изабел била сигурна, че ще надигне вой и ще бъде разкрита. Вместо това вълкът се спуснал надолу и прогонил хората. Оттогава гората и станал истински дом. Десетки години живяла в гората. Вълкът разира се си отишъл. Тъй като тя много го обичала, дори му била дала име му била направила прекрасен гроб близо до онази пещера.
Дошло новото време. Изабела досега била живяла в горите, криеки се. Но сега решила, че и е време да излезе наяве. Обикновенно живеела в някой малко селце далеч от промените. Животът и продължавал да бъде все така еднообразен.
Тя все още не била срещнала любовта. Писнало и да бъде самотна. Нямала приятели, нямала близки, нямала си никого. Преди 7 години (т.е. 2003г) тя се нанесла в малък апартамент в Бруклин. На същия етаж живеела Шанън. Шанън била сервитьорка, бедно момиче, сираче от малка. Тя забременяла и смятала да даде бебето за осиновяване. Изабел най-сетне имала шанс да не бъде сама. Тя знаела, че никога няма да и дадат бебе ако пожелае да си осинови – та тя беше само 19 годишна, нямаше роднини, дори гадже си нямаше, затова беше помолила Шанън да и даде детето, като пропуснат документациите. Шанън се беше съгласила и без това щеше да го вижда често. Изабел се сдоби с дете, най-мечтаното нещо на този свят. Тя кръсти малката Сара. Изабел прекарваше всеки миг със Сара, даваше и всичко от което се нужда, поръча да и направят стая, одри.
Докато един ден, когато Сара беше на 6 месеца, не беше дошла полиция. Те трябваше да вземат Сара и да я върнат на заоната и майка. Изабел не искаше да даде детето си, но въпреки всико те и го взеха. Същата вечер Изабел си тръгна от апартамента оставяйки си всичките си вещи там, освен малка снимка на Сара, когато е на 2 месеца. Снимката още седи на дъното на кутия за бижута в нейната спалня.
Изабел решава да се премести, да отиде някъде далеч, но навсякъде се чувства отхвърлена. Цели седем години бяга от спомените си. Много спомени, за много хора, всичките от който са си отишли от живота й.
Постепенно слага на лицето си маска. Не се разкрива напълно пред хората, винаги е леко студена и прикрива болката си с фалшив ентусиазъм за приключения и дръзки изпълнения.