Прякори:
Лили, Ли
Рождени данни:
21.08.1992г.
Години:
19г.
Вид:
върколак

Описание:
Красавица по един особен екзотичен начин, лъскава черна коса и огромни пърхащи мигли, но когато е във вълчата си форма тя изглежда като малък сив вълк.

История:
Преди много време , имах чувството, че са векове, а всъщност бяха минали само няколко години се срещахме със Сам. Знаете историята момче среща момиче, момиче среща момче и всичко е епично. И тогава нещата се промениха. Сам изчезна за две седмици. Истината беше, че се поболях от притеснение за него и заедно с майка ми Сю и със малкото ми братче Сет прекарахме много дни и нощи в търсене, докато той не се завърна. До тогава мислих, че му се е случило нещо в гората и най- вероятно е бил нападнат от мечка, но той не изглеждаше да е пострадал, поне не външно. Беше някак променен – може би малко поизраснал и се държеше изключително странно. На хилядите ми въпроси какво се беше случило с него, той просто поклащаше глава и не отговаряше. Другите от племето започнаха да мислят, че се е захванал с наркотици или друга подобна нелегална дейност, но аз не бях на това мнение. Сам беше твърде уравновесени и преди всичко умен , за да направи такава глупост. В това бях толкова сигурна, че дори се скарах с майка ми. Тя ме заклеваше в името на семейството ми да се разделим, но аз не можех. Твърде много го обичах. Още ми се къса сърцето като си спомня за лицето й онази нощ. Сега вече знам, че и по- лоши неща са ме чакали. Тогава поне имах Сам до себе си, нищо, че пазеше тайната си от мен.

Но нещата между нас се промениха онова лято. Емили, втората ми братовчедка ми дойде на гости. Спомням си колко щастлива бях да я видя след толкова време и с каква радост я представих на Сам тогава, та тя ми беше като сестра. Беше много топъл ден и двете бяхме отишли на плажа, моето любимо място от резервата, за да се разходим. Сам, разбира се, ме чакаше на нашето дърво близо до скалите. Още в момента, в който ги запознах, той се промени. Очите му не се сваляха от лицето на Емили, смееше се на шегите й и слушаше с такъв интерес разказите й , с какъвто не ме беше слушал никога. Признавам си ,тогава изревнувах много и още същата вечер двамата се скарахме. Но думите му ме нараниха още повече от действията му. Единственото обяснение, което получих от него беше : „ Повярвай ми Лия и аз не искам да е така и ако мога щях да променя случилото се, но не мога. Сега Емили е смисъла на моя живот” . И това го чувах от човека, който точно преди двадесет и четери часа ми се беше клел във вечна любов. На никоя не пожелавам съдбата си, както не й пожелавам да изпита болката, която аз изпитах. Не беше само загубата на любимия ми, но и се чувствах някак предадена от Емили, моята сестричка. Наложи ми се да гледам как двамата се разхождат, как Сам угажда на всяко нейно желание и да я носи на ръце в преносен и буквален смисъл. Аз се оттеглих. Не исках да заставам между двама от най- любимите ми хора, но това не значи, че не ме болеше. Повтарях си, че съм силна, че мога да се справя с това. Повтарях си го и на сватбата им, когато бях шаферка на Емили.

* * *